Решение № 13760 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7246/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Гео - Мар 03 ЕООД, притежаващо ЕИК 131555691, депозирано чрез адвокат - пълномощник, срещу Решение 6565 от 28.05.2024 г., постановено по адм. дело 2251 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221921004174-091-001/20.05.2022 г. в оспорената част на установените задължения по ЗКПО за 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 28 225,05 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 460,37 лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 41 101,65 лв. и лихви в размер на 6 582,99 лв., потвърден в тази част с Решение 113/25.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 6 839 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че са представени всички законово предвидени документи за признаване на разходите по издадените от Евридика 555 ЕООД, Форкин ЕООД и Нико Трансстрой ЕООД фактури. Посочва, че не се претендира и не се доказва участие на дружеството в данъчна измама. Подробни съображения в тази насока развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение и претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции по представен списък. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София, оспорва чрез процесуален представител касационната жалба, в съдебно заседание. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е РА Р-22221921004174-091-001/20.05.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта, в която е потвърден с Решение 113/25.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗКПО за 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 28 225,05 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 460,37 лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 41 101,65 лв. и лихви в размер на 6 582,99 лева. Съдът е счел, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е законосъобразен. Според решаващата съдебна инстанция фактурите, издадени от Евридика 555 ЕООД и Форкин ЕООД, не документират реално извършени доставки, предвид установеното с РА Р-22221920002402-091-001/14.12.2020 година. За да достигне до този извод съдът се е аргументирал с броя на работниците, назначени в дружествата - доставчици. Според съда не било доказано наличието на реално извършена доставка и от Нико Трансстрой ЕООД. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно. В настоящият казус е видно, че за да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът се е мотивирал с липсата на кадрова обезпеченост на процесните доставчици. Неправилно съдът е преценил като законосъобразно увеличени финансовите резултати на дружеството за 2019 г. и 2020 г. защото доставчиците не разполагали с достатъчен брой лица, назначени по трудов договор. Тези обстоятелства, преди всичко, не касаят главния спор по делото обосновани ли са разходите по процесните фактури по смисъла на чл. 26, т.2 ЗКПО. Обстоятелствата биха били относими към спора при евентуално наличие на представени от страна на приходните органи обективни данни за участие в данъчна измама, в която ревизираното лице да участва. Такава установеност липсва в процесния казус, което безспорно е в доказателствена тежест на приходните органи. В случаят неправилно са приложени разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т.4 ЗКПО вр. чл. 26, т.2 ЗКПО. Мотивите на съда се изчерпват и с цитирани предходни РА, издадени на дружеството. Следва да се посочи, че те са само косвено доказателство и са свързани с друго производство, приключило при различни факти. С оглед на гореизложеното, решението като неправилно трябва да бъде отменено, като вместо него бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед резултата по делото, в полза на Гео - Мар 03 ЕООД се присъждат разноски за двете инстанции. За първа инстанция на дружеството се следват разноски в размер на 50 лева за заплатена държавна такса. В касационната съдебна инстанция дружеството е направило разноски в размер на 15 619 лева за адвокатски хонорар и за държавна такса. Общо НАП трябва да бъде осъдена да заплати на Гео - Мар 03 ЕООД разноски в размер на 15 669 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото напълно отговаря на фактическата и правна сложност на спора и извършената работа от пълномощника на дружеството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,