Решение № 318 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 856/2012 г.

Решение № 318 от 1.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 856/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 1, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. М. Д. със съдебен адрес [населено място] молба за отмяна с вх. № 856 от 21.06.12 г. на определение № 181 от 2.03.2012 г. по ч. гр. д. № 603/11 г. на Върховен касационен съд, с което не е допуснато до касационно обжалване определение № 1474 от 17.06.11 г. по гр. д. № 911/11 г. на БОС. След дадени указания за уточнение на предмета на молбата за отмяна е посочено, че се иска отмяна освен на определението на ВКС, още и на определение № 1474 на БОС, както и на потвърденото с последното определение от 25.03.2011 г. по гр. д. № 2413/11 г. на Районен съд Бургас, в частта, с която е оставена без уважение молбата на М. М. Д. за освобождаване от държавна такса по предявения срещу А. Ж. А. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 изр. 7 от ГПК, като се твърди, че е налице престъпно поведение на съдиите, постановили горепосочените съдебни актове. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват. Молителката се представлява от пълномощник, който поддържа подадената молба и желае тя да бъде уважена. Постъпило е писмено становище от противната страна, с което молбата се оспорва и се изразява искане тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да е налице соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 изр. 7 от ГПК /престъпно действие на чл. от състава на съда/ - следва да се представи влязла в сила присъда или решение, с които това действие, което следва да е във връзка с решаване на делото, да е установено по надлежния съдебен ред. Тъй като подобно доказателство в случая не се представя, а такова установяване не може да се извърши в рамките на настоящето производството по отмяна - молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Същата е неоснователна и на още едно основание. Съгласно приетото в т. 2 от Постановление № 2 от 29.11.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС - на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. тези, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните материално-правни въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва от естеството на института. Определенията, чиято отмяна се иска /за оставяне без уважение на подадена молба за освобождаване от държавна такса/ - не разрешават спорен материално-правен въпрос и затова не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК/в този смисъл са определения № 19/11 г. по т. д. № 1028/10 г., № 18/11 г. по т. д. № 104/11 г. на I т. о./. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение