Решение № 11369 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6692/2015 г.

Решение № 11369 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6692/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Александър Комерс 1" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Смолян, ул. "Петко Р. Славейков" № 27, подадена чрез пълномощника му - адв. Василев, против решение № 779 от 17.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3311/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 102/15.03.2013 г. на началника на Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор" - Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в разрез с изискванията на чл. 172а АПК в решението не се съдържат фактическите установявания по спорния предмет, не е отразено становището му по случая, нито са обсъдени релевираните в жалбата аргументи и представените от дружеството доказателства, като е налице вътрешно противоречие във формираните от съда правни изводи. Сочи, че постановеният правен резултат се основава на неверни вследствие игнориране и изопачаване на доказателствения материал фактически констатации по въпроса за съществуването на преустройство и неговата правомерност. Противно на възприетата от съда теза, счита, че разпоредената принудителна мярка е незаконосъобразна. Представя становище с изх. № 83-00-3710-1/8.05.2015 г., дадено по делото по повод искане за оттегляне на спорната заповед, с което ответният орган заявява, че същата е издадена въз основа на неотговарящи на действителността констатации и следва да бъде отменена поради незаконосъобразност. По подробно развитите в жалбата доводи се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът - началникът на Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор" (РО "ИДТН") - Южна България в ГД "ИДТН" на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), не изразява позиция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен - чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: Предмет на първоинстанционната съдебна проверка е заповед № 102/15.03.2013 г. на началника на РО "ИДТН" - Пловдив, с която на жалбоподателя е наредено да прекрати експлоатацията на съоръжения с повишена опасност - газова инсталация за пропан-бутан към автомобилна газоснабдителна станция (АГСС) за пропан-бутан в гр. Смолян, до отстраняване на констатираните несъответствия. От фактическа страна наложената принудителна мярка е мотивирана с констатациите в доклад от извършена на 14.03.2013 г. проверка от служител в РО "ИДТН" - Пловдив на стопанисваната от оспорващия АГСС, а от правна - с наличие на предпоставките по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП, във връзка с нарушения на разпоредбите на чл. 114, ал. 2, т. 4 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (Наредбата) и на чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП. За да постанови атакувания пред касационната инстанция правен резултат, съдът е възприел фактическите установявания на органа, въз основа на които е формирал решаващ извод за законосъобразност на процесната заповед. Констатирани са следните обстоятелства: дружеството експлоатира газова инсталация за пропан-бутан към АГСС, на която е извършено преустройство като колонката за зареждане на автомобили е изолирана и газовата инсталация е удължена за захранване на електронна везна, без да е извършен преглед с изпитване на газовата инсталация; около електронната везна е изградена лека ламаринена конструкция и е обособен пункт за пълнене на туристически бутилки за пропан-бутан с обем до 5 дм3, без да е заверен проект за това и без да е извършена регистрация от РО "ИДТН", гр. Пловдив. При тези факти е изведено заключение, че актът за временно преустановяване функционирането на газовата инсталация е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. С оглед констатацията, че обектът е регистриран с две газколонки за зареждане на автомобили, като едната от тях е преустроена в такава, от която да се зарежда пропан-бутан за битови (туристически) бутилки, без да е спазен нормативно предвиденият за това ред, съдът е преценил, че е налице нарушение на законовите разпоредби за надлежна експлоатация на процесната инсталация. Счел е, че жалбоподателят, бидейки ползвател на съоръжение с повишена опасност, го е преустроил и експлоатира, без същото да е регистрирано и пуснато в експлоатация от органите за технически надзор. Приел е, че неизпълнението на установените нормативни изисквания при осъществяване на дейността обуславя приложението на мярката, която има за цел безопасност на експлоатацията на газовото съоръжение и преустановяване на нарушенията по ЗТИП. Изводът за правомерност на упражнената от административния орган конкретна форма на държавна принуда е мотивиран с изключителния обществен интерес и значимостта на охраняваните с мярката ценности, свързани със защита живота и здравето на хората и опазване на околната среда. Според съда спирането на обекта до настъпването на правно релевантния факт - извършена регистрация и технически преглед след преустройство, при който да се установи, че съоръжението е годно за безопасна експлоатация, е законосъобразно разпоредено. Решението е неправилно. Касационната проверка констатира липса на сочените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила - съдът е преценил събраните по делото доказателства и е формирал изводи по съществото на спора, като е мотивирал постановения в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма краен правен резултат. Основателно е обаче възражението на оспорващия за неправилно приложен материален закон и необоснованост на съдебния акт. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед не съответстват на доказателствения материал и на релевантната правна уредба. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП, в чиято хипотеза е приложена ПАМ, предвижда спиране на експлоатацията на предприятия и/или съоръжения с повишена опасност за неизпълнение на нормативно установените технически изисквания за тяхното устройство, монтаж и безопасна експлоатация. С оглед съдържанието и последиците й, мярката има смесен характер: преустановителен - по отношение на констатирано административно нарушение при осъществяване на дейността; и превантивна функция - за предотвратяване настъпването на евентуални вреди с оглед възможното отрицателно въздействие, което нарушението може да предизвика за живота и здравето на хората и опазването на околната среда. Безспорно е, че в случая се касае за съоръжение с повишена опасност и за високо рискова дейност, подчиняващи се на завишени критерии на административно регулиране и строг административен контрол. Естеството на инсталацията предопределя изключителната важимост на спазването на законовата регламентация при експлоатацията й, като целта на въведената мярка на държавна принуда е да се приведе обекта в съответствие с изискванията и да се осигури законосъобразно осъществяване на дейността. Предоставените на надзорния орган правомощия по прилагане на ПАМ обаче следва да бъдат упражнявани съобразно принципите на законност и истинност - чл. 4 и чл. 7 АПК. Независимо от характера на спорното правоотношение, административният орган не е освободен от задължението да установи и да прецени действителните факти и доводите от значение за случая, както и да издаде акта за целите, на основанията и по реда, установени в закона. В тежест на издателя на акта е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му - чл. 170, ал. 1 АПК. Противно на изводите на първостепенния съд, настоящата инстанция счита, че заповедта е незаконосъобразна. Не са налице предпоставките, обуславящи приложимост на процесната мярка. С атакуваната заповед е разпоредено прекратяване експлоатацията на стопанисваната от касатора АГСС (без да е индивидуализиран обектът на мярката - цялата станция или само елемент от нея) до изпълнение на сочените като неспазени изисквания. Доколкото нареденото "прекратяване" има временно действие, обусловено от изпълнението на конкретно условие - поправяне на твърдените нередности, следва да се приеме, че въпреки използваната непрецизна словесна формулировка в акта за налагане на ПАМ, обективираното в него волеизявление визира спиране на експлоатацията по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП. Мярката е наложена за нарушения на чл. 114, ал. 2, т. 4 от Наредбата и чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП, във връзка с констатирано преустройство в обекта. Цитираните норми въвеждат забрана за допускане експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато устройството или експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или на изискванията на наредбата, на изискванията за пожарна и аварийна безопасност или имат повреди или неизправности (чл. 114, ал. 2, т. 4 Наредбата) и които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по прилагането му - чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП. Възприетите от съда фактически констатации, съвпадащи с тези на административния орган, досежно неизвършен преглед с изпитване на газовата инсталация след преустройство и липса на заверен проект и на регистрация в РО "ИДТН" - Пловдив, са подведени под хипотезите съответно на чл. 114, ал. 2, т. 4 Наредбата и чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП. По делото няма спор, че дружеството - адресат на мярката, експлоатира автомобилна газоснабдителна станция с две двойни колонки и резервоар - съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 ЗТИП. Не е спорно и че съоръжението е пуснато в експлоатация след изпълнение на съответните законови и технически изисквания. Видно от представената документация за обекта, изграждането и функционирането му е надлежно разрешено по установения за това ред от компетентните органи. Правомерната му експлоатация в периода 2002 г. - 2006 г., 2011 г. и 2012 г. се установява от извършвани от служители на надзорния орган регулярни технически прегледи, резултатите от които са обективирани в ревизионни актове. В документите, отразяващи контролната дейност на РО "ИДТН" върху инсталацията през посочения период, липсват констатации за несъответствия на съоръжението с документацията или техническите изисквания към него. Твърдение за наличие на незаконосъобразно преустройство в обекта, изразяващо се в изолиране на колонката за зареждане на автомобили и удължаване на газовата инсталация до електронната везна с обособяване на пункт за пълнене на туристически бутилки за пропан-бутан с определен обем, се съдържа единствено в доклад от служител на ответния орган за извършена от него проверка на 14.03.2013 г., въз основа на който е издадена процесната заповед. Такива констатации не са отразени във водената за съоръжението ревизионна книга по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗТИП, в която органите за технически надзор са длъжни да записват резултатите от извършените надзорни дейности и предписанията за отстраняване на констатираните нарушения, нито в друг релевантен документ. Доказателствата по делото опровергават твърдяното неправомерно преустройство. В представената съгласувана техническа документация, свързана с изграждането и експлоатацията на АГСС, се съдържат данни за електронна везна на едната газколонка, както и за предвидено зареждане на туристически бутилки без да се оформя специален пункт за това, а чрез една от колонките, пригодена по съответните нормативни изисквания - л. 11, л. 12, л. 19 от първоинстанционното дело. В съгласуван от издателя на заповедта проект на обект "Газстанция и автомивка" от 20.03.2002 г. е отразено, че двата броя двойни колонки са за пълнене на автомобилни и туристически бутилки. В разрешително писмо на началника на районна служба "Пожарна и аварийна безопасност", гр. Смолян от 26.04.2002 г. е посочено, че обектът има две газколонки, от които към едната електронна везна, обслужваща сграда и навес. Видно от неоспореното от страните заключение на допуснатата при първоначалното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, не са открити документи и/или индикации на място за наличие на промяна в предназначението или в конструкцията (местоположението и закрепване на резервоара и газколонките) или работните параметри (на обема на резервоара и типа на газколонките) на изградените през 2002 г. и освидетелствани с акт от 26.04.2002 г. газови съоръжения и инсталации (резервоар за газ, помпено отделение, 2 бр. газколонки, от които едната с електронна везна), съставляващи част "АГСС" на строежа в УПИ II-243 от кв. 8 по плана на гр. Смолян. Според вещото лице строителството е извършено по одобрените проекти, като електронната везна е била част от газовата инсталация от момента на нейното изграждане - л. 131 от адм. дело № 981/2013 г. на АС - Пловдив. Пред настоящата инстанция е представено и становище с изх. № 83-00-3710-1/8.05.2015 г. на ответника, с което се отрича спорното преустройство и се признава неистинността на фактическите установявания в заповедта, мотивирали прилагането на ПАМ. При това положение не е налице неизпълнение на нормативно установените технически изисквания за устройство, монтаж и безопасна експлоатация на процесното съоръжение. Изводът за осъществено в нарушение на забраната по чл. 114, ал. 2, т. 4 Наредбата и чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП преустройство на газовата инсталация, противоречи на събраните по делото доказателства. Липсата на елементите от фактическия състав по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП изключва приложимост на мярката. Разпореденото от органа спиране на експлоатацията на обекта при отсъствие на законовите предпоставки за това обуславя заключение за незаконосъобразност на акта, на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Формирайки извод в обратния смисъл, съдът е постановил неправилно решение. По изложените съображения първоинстанционният съдебен акт подлежи на отмяна като необоснован и в нарушение на материалния закон. На основание чл. 227, ал. 1 АПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като се отмени Заповед № 102/15.03.2013 г. на началника на Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор" - Пловдив. С оглед крайния изход на спора претенцията на оспорващото дружество за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде уважена, като се осъди ДАМТН да заплати на жалбоподателя сумата от 1815 (хиляда осемстотин и петнадесет) лева, представляваща платени държавни такси в размер на 75 лв. (50 лв. за първоинстанционно обжалване и 25 лв. по касационната жалба), внесен депозит за СТЕ, възлизащ на 300 лв. и 1440 лв. разходи за адвокатско възнаграждение, както следва: 300 лв. по адм. дело № 981/2013 г. по описа на АС - Пловдив; 420 лв. по адм. дело № 6205/2014 г. по описа на ВАС; 300 лв. по адм. дело № 3311/2014 г. по описа на АС - Пловдив и 420 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 172, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение