Решение № 14802 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2010 г.

Решение № 14802 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Благоев Георгиев, от гр. Лом, против Решение от 14.04.2010 г. по адм. дело № 814/2009 г. на Административен съд-Монтана, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците Надежда Атанасова Георгиева и Цветанка Благоева Бакалчева, редовно призовани не се явават и не се представляват. Ответникът - началника на сектор Монтана при РДНСК - Северозападен район, чрез пълномощника си - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Георги Благоев Георгиев, против заповед № ДК-02-М-39/04.12.2009 г. на началника на РДНСК-Монтана, с която е наредено премахването на строеж: "Преустройство на покрив на съществуваща жилищна сграда" в УПИ IХ-1891, кв. 89 по плана на гр. Лом, като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не са оборени констатациите по съставения Констативен акт от органите на РДНСК-Монтана за наличието на незаконен строеж, а не за текущ ремонт на съществуващ строеж, който е извършен без надлежни строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което премахването му е законосъобразно постановено. Решението е правилно. Правилни са изводите на решаващия съд, че се касае до незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото е установено, че касационния жалбоподател, като възложител и строител през 2009 г. е изпълнил строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без проекти и издадено разрешение за строеж, изразяващ се в изграждане на надзид на калканната стена от изток към запад до покрива на на жилищната сграда в УПИ IХ, кв. 89 на гр. Лом, с височина от 1.40 м., както и стоманобетонови пояси и колони в подпокривното пространство, с подмяна на покривни материали, като надзида и стоманобетоновите елементи представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Законосъобразни са изводите на съда, че за това строителство са били необходими строителни книжа - одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквито касаторът няма издадени. Съдът е изложил подробни съображения за естеството на извършеното, и че то не е "текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция без да е нужно да се повтарят. Поради това неоснователни са доводите в касационната жалба, че преустройството на покрива, включая посочените по-горе строителни работи, представлява текущ ремонт, а не строеж, за който не се изискват строителни книжа. В подкрепа на изложеното е и приетото по делото заключение на вещото лице Рашевска, неоспорено от страните. Поради това изводите на съда, че извършеното представлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, спрямо който началника на РДНСК-Монтана, при наличието на делегирани права от началника на ДНСК, е имал правото да издаде заповед за премахването му, са правилни и законосъобразни. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,