Решение № 9153 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2014 г.

ВАСIII отделение30.07.2015 г.докладчик Жанета Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.07.2014 г. по адм. дело № 6816/2013 г. по описа на Административния съд - София град. ОСЪЖДА "Литекс Комерс" АД със седалище и адрес на управление София да заплати на Националната агенция по приходите разноски в размер на 300 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9153 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Литекс Комерс" АД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решението от 18.07.2014 г. по адм. дело № 6816/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството срещу Националната агенция по приходите иск за заплащане на обезщетение в размер на 38 312, 36 лева, представляващо равностойността на продажната цена на 21, 20 тона бяла захар, за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Националната агенция по приходите. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Националната агенция по приходите е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Литекс Комерс" АД срещу Националната агенция за приходите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 312, 36 лева представляващи равностойността на 21,20 тона бяла захар, която не е била предадена на собственика поради незаконосъобразни действия и бездействия на публичен изпълнител, както и на органи по приходите, които не предприели необходимото, за да опазят запорираното имущество. Административният съд установил, че в хода на ревизионното производство срещу "Симек" ЕООД със седалище и адрес на управление София, с постановление № 3205/7.06.2012 г. на главен публичен изпълнител при Националната агенция по приходите, на основание чл. 121, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, били наложени предварителни обезпечителни мерки чрез запор върху стока в оборот - 67 тона бяла рафинирана захар. За пазач на стоката бил назначен Георги Симеонов Каменов, едноличен собственик на "Симек" ЕООД. Захарта, пакетирана в чували по 50 кг, се съхранявала в складова база на "Симек трейд" ЕООД, на адрес: София, ул. "Илиянско шосе" № 123. Стоката била описана и протоколът за опис бил вречен на собственика на "Симек" EООД. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки не било обжалвано и влязло в законна сила. С молба № 53-04-327/17.07.2012 г. до главния публичен изпълнител "Литекс комерс" АД поискало отмяна на наложените с постановлението обезпечителни мерки поради това, че стоката, върху която бил наложен запор, била собственост на дружеството. Публичният изпълнител постановил отказ за отмяна на обезпечителните мерки, който бил потвърден с решение № ПИ-184/20.08.2012 г. на директора на Териториалната дирекция - София на Националната агенция по приходите. С решение № 2060/26.03.2013 г. по адм. дело № 8606/2012 г. по описа на Административния съд - София град по жалбата на "Литекс комерс" АД обезпечителните мерки били отменени, като в мотивите съдът приел, че захарта е собственост на жалбоподателя. С постановление № 3205/5.04.2013 г. публичният изпълнител вдигнал наложения върху стоката запор. На 15.01.2013 г. директорът на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите изпратил уведомление до Софийската районна прокуратура, че назначеният пазач на стоката не изпълнява задълженията си и е допуснал разпореждане със запорираните стоки. Информацията постъпила в Националната агенция по приходите по сигнал на работник на "Литекс Комерс", който съобщил, че в складовата база на "Симек трейд" е бил сменен катинар и че по всяка вероятност запорираната захар липсва. Съставен бил протокол относно наличността на запорираната захар, в който било отразено, че наличното количество захар е 45, 8 тона. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направил извод, че отмяната на постановлението за налагане на обезпечителни мерки и причинените на "Литекс Комерс" вреди не обосновава фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На обезщетяване подлежат действително настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица на отменения административен акт или на незаконосъобразните действия/бездействия. В производството по делото обаче не било доказано, че претърпените вреди, изразяващи се в липса на стока, са били понесени като следствие от обезпечителните мерки. Доколкото е било наложено обезпечение, за периода на действие на обезпечението, ищецът не е имал възможност да се разпорежда със стоката, да я продаде и да реализира печалба. Причина за настъпването на вредите, изразяващи се в липсата на част от оставената на отговорно пазене стока обаче, е поведението на трето лице, което е следвало да пази запорираното имущество. Във връзка с твърденията на ищеца за бездействие на публичния изпълнител, който не предприел действия за запазването на запорираното имущество, и за назначаването за пазач на имуществото на лице, което не е било подходящо, съдът посочил, че по делото не се установява незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител в пряка причинна връзка с имуществените вреди. За пазач на запорираните стоки е бил определен едноличният собственик на капитала на дружеството, което е било ревизирано за данъчни задължения. Налагането на запор върху стоки в оборот се извършва с опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях, както предвижда в чл. 207, ал. 1 ДОПК. Освен това към момента на издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител не е разполагал с информация, че стоките са собственост на друго лице. В заключение съдът отбелязъл, че липсата на стоката е резултат от действия или бездействия на лицето, на което е възложено отговорното пазене. Тъй като това лице не е служител на администрацията, то не би могло да я ангажира с действията си. С оглед липсата на доказателства за незаконосъобразно бездействие на органи на данъчната администрация, както на пряка непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията и причинените на ищеца вреди, предявените искове били отхвърлени. Касационната инстанция намира, че по постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви и е анализирал цялостно спорното правоотношение. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че съдът не бил отговорил в мотивите на решението на всички направени от него доводи, при положение, че съществените за решаването на делото обстоятелства, както и съображенията на страните, са били обсъдени от съда задълбочено и обективно. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е осъществен. Имуществената щета, която ищецът твърди, че е понесъл, не е причинена от незаконосъобразен административен акт, отменен от съда, или от действия и бездействия на длъжностни лица, извършени в разрез със закона. Постановлението, с което е наложен запор върху стоките като обезпечителна мярка, не е било обжалвано от дружеството "Симек" ЕООД и е влязло в сила. Публичният изпълнител не е разполагал със сведения, че складираната бяла захар е собственост на трето лице, поради което не е бил длъжен да направи друго. Ревизираното дружество не е направило възражение, че не е собственик на стоката, макар в случая това да е било очакваното поведение, още повече, като се вземе предвид, че към този момент управителят на "Симек" ЕООД Георги Каменов е бил и управител на "Симек трейд" ЕООД. Затова са несъстоятелни твърденията на ищеца, че определянето на Георги Каменов като пазач на стоката е неудачно, при положение, че същото лице е отговаряло за складираната стока в качеството си на управител на "Симек трейд". Позицията на ищеца е неубедителна и поради това, че той не е представил договора, който твърди, че има със "Симек трейд", за да докаже основанието, на което стоката се е съхранявала в складовете на това дружество. Запорът на стоката, както и отказът на публичния изпълнител да отмени обезпечителната мярка, нямат отношение към вредата, с която се свързва исковата претенция. Публичният изпълнител е изпълнил служебните си задължения и е предприел правомерни действия, каквито са предвидени в чл. 207 ДОПК. Както беше отбелязано, стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, което е и направено. При положение, че щетата, изразяваща се в липсата на част от стоката, не се дължи на актове, действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на Националната агенция по приходите, предявеният иск е бил отхвърлен при точно прилагане на материалния закон. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Националната агенция по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2