Решение № 701 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2008 г.

Решение № 701 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тини Ауто" ЕООД гр. София, против решение № 399 от 24.04.2008 г., постановено по адм. д. № 818 от 2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1470 от 12.12.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. Благоевград. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касатора твърди, че правилно АС е приел, че решението на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София е нищожно, но в същото време неправилно е разгледал спора по същество, поради което счита и решението на съда за нищожно и моли съда да го отмени като нищожно и да прекрати производството. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОУИ" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на АС - София-град е отхвърлил жалбата на "Тини Ауто" ЕООД срещу РА № 1470 от 12.12.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП гр. Благоевград като неоснователна. Със същото решение съдът е обявил за нищожно решението на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, с което е потвърден издаденият РА, тъй като е приел, че то е постановено след изтичане на срока за изпращане на преписката в съда и при липса на предвидената в закона времева компетентност за произнасяне (чл. 156, ал. 6 ДОПК). В същото време независимо от нищожността на решението на директора на Дирекция "ОУИ" на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК е разгледал подадената срещу РА жалба по същество и е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен органи при правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че правилно ревизиращите органи са начислили ДДС върху вложените в автомобилите резервни части за които при закупуването им е ползван данъчен кредит, поради което при влагането им в автомобилите е прието, че е налице безвъзмездна доставка на основание чл. 8, т. 3 от ЗДДС (отм.). Приел е също така, че след като при ревизията не са представени съответните счетоводни документи то правилно констатациите в РА са извършени на база представените от задълженото лице справки за извършените продажби и вложените части. След като заплатената продуктова такса е включена в данъчната основа, то правилни са констатациите в ревизионния акт, че при заплащане на възнаграждението по сключения договор с "Автоекобул" АД е следвало да се начисли ДДС, поради което е потвърдил издадения РА. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба не са развити конкретни съображения за допуснато нарушение на материалния закон, но с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд като касационна инстанция служебно проследи за съответствието на решението с материалния закон и счита, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, обсъдил е подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани изводи от фактическа и правна страна. Въз основа на констатациите при ревизията, че дружеството при продажбата на автомобили втора употреба е предоставяло резервни части на получателите, за които при покупката е ползвало данъчен кредит и за същите не са били издавани данъчни документи е прието, че е налице безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 8, т. 3 ЗДДС и правилно данъчните органи са коригирали данъчната основа на извършените доставки и са доначислили ДДС в размер на 4360 лв. Неоснователно е основното възражение поддържано в касационната жалба, че след като съдът е обявил за нищожно решението на директора на Дирекция "ОУИ", то не е следвало да се произнася по съществото на спора и като така и неговото решение е нищожно и следва да бъде отменено, а делото прекратено. Така поддържаната теза от касатора е неправилна и несъобразена с разпоредбата на чл. 156 ДОПК. В случая съдът е бил длъжен да се произнесе по жалбата срещу обжалвания РА, която е била подадена на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК, тъй като е било налице мълчаливо потвърден РА. Изобщо не са налице основанията за обявяване нищожност на съдебното решение така както се поддържа в касационната жалба, тъй като то е издадено от надлежен състав, изготвено в съответната форма и подписано, издадено в пределите на правораздавателната власт на съда по валидно подадена жалба от легитимирана страна срещу издаден административен акт. Предвид тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - първо отделение,