Решение № 7239 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2009 г.

Решение № 7239 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2483/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитринка Методиева Стоймирова и е против Решение № 327/29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 257/2008 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано възражение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. След като провери правилността на обжалваното решение намира жалбата за основателна по следните съображения. С атакуваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София в частта, в която като самостоятелни са заснети имоти с идентификатори 603.256 и 603.257 и в частта, в която имот 603.257 е записан на името на Димитринка Методиева Стоймирова и Иво Георгиев Стоймиров, двамата от гр. Сапарева баня и е върнал преписката на административния орган за разглеждане по същество. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че заповедта, в оспорваната й част, противоречи на материалния закон. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на гл. V ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1). означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1, т. 3). кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5). карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план. За да се произнесе Кюстендилският административен съд е взел предвид, че в конкретния казус при изработването на кадастралната карта за имот 603.256 и за имот 603.257 не са съобразени обстоятелствата, произтичащи от кадастралния план и регистъра към него като заснемането е извършено съобразно фактическото положение, което не е било означено по предвидения в закона начин. Приетата като доказателство по делото и неоспорена техническа експертиза установява, че изготвената КК не съответства на действащия план за регулация на гр. Сапарева баня от 1982 г. тъй като УПИ II-881 в кв. 37 е разделен на две, а в плана съществува само един УПИ. В същото време експертизата сочи, че кадастралната карта е изработена по съществуващите на място материализирани граници - в процесния УПИ по ПУП - плана за регулация на гр. Сапарева баня от 1982 г. е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда - близнак; от северната фасада до улицата и по продължение на разделителната линия между двете сгради в разстояние на 5 метра е изградена ограда, състояща се от бетонова стена с дебелина 0.20 м и височина 0.90 м и декоративна дървена ограда с височина 1.00 м. Видно от доказателствата е, че административният орган е изготвил кадастралната карта в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 и по същество е действал правилно и законосъобразно. Относно останалите доводи на касаторите - явно се касае за спор за материално право, който не следва да бъде решаван в това производство, специфично по своя характер, предвид което са ирелевантни в настоящото дело. Административният орган е издал законосъобразен административен акт - процесната заповед, като е отразил в кадастралната карта имотите съобразно съществуващите материализирани имотни граници. Решението на АС Кюстендил е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилното му тълкуване. Налице са отменителните основания на чл. 209 АПК и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено и делото да бъде решено по същество. Водим от изложените съображения Върховен административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,