Решение № 1 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2188/2012 г.

Решение № 1 от 15.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2188/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. Е. К. за възобновяване на нохд № 2000/11 г. по описа на Районен съд Благоевград, отменяване на присъдата от 29.03.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Основанието на искането е разпоредбата на чл. 423 НПК - К. е осъден задочно по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Участвал е лично в досъдебното производство, привлечен е като обвиняем на 12.11.2011 г. и е разпитан в това му качество. След което се е укрил. Налице са били предпоставките за прилагане на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Районен съд Благоевград е признал подсъдимия Г. Е. К. за ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2011 г. срещу 03.04.2011 г. в Благоевград от къща находяща се на ул. "П." № 1 е отнел чужди движими вещи-сумата от 7000 лева, от владението на М. Ф. Е., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл. 68 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ наказанието от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА определено му по нохд № 1591/06 г. на БлРС да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимирано лице в срока по чл. 421, ал. 3 пр. 3 НПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК законодателят е дал правна възможност на задочно осъдения да поиска възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. Искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая е налице първата хипотеза на законовата норма. Осъденият К. се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство. От данните по делото е видно, че на 12.11.2011 г. К. е бил привлечен по обвинение по чл. 195, ал. 1 НК и разпитан като обвиняем. При разпита е заявил "Разбирам обвинението. Аз извърших кражбата" С постановлението за привличане той се е задължил да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като при неизпълнение на тези задължения, му се взема мярка за неотклонение. Видно е също така, че на 25.11.2011 г. в Районен съд- Благоевград е внесен обвинителен акт срещу К. по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК и насрочено съдебно заседание за 16.02.2012 г. Изпратената на адреса посочен от осъдения призовка с обвинителния акт, е върната в цялост. В нея е отбелязано, че лицето от месеци не живее на адреса. К. е призован и чрез съдебната охрана, която установява, че от 4 месеца К. не живее не посочения от него адрес. Съдът е искал справка от ГД "Изпълнение на наказанията", както и от Националната база данни. Към момента на изготвените справки е установено, че К. не е задържан в затворите на страната или на друго основание по НПК. Няма данни също така, да е в арестите на страната. След като е направил възможното да призове К., съдът е дал ход на делото на 29.03.2012 г. по образуваното нохд № 2000/11. при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК с участието на назначения на 16.02.2012 г. служебен защитник адв. С. Р., провел е съдебно следствие и постановил присъдата. При така изложената хронология е видно, че съдебното производство е протекло без участието на осъденото лице единствено поради неговото недобросъвестно процесуално поведение. След приключване на досъдебното производство, К. се е укрил, с което е възпрепятствал призоваването, връчването на книжата по чл. 254, ал. 1 НПК, както и участието му в образуваното съдебно производство. Той е напуснал адреса на който е бил призоваван от следствените органи и заминал за гр. Сандански. От материалите по делото е видно, че се установил при свои роднини без да уведоми съответните органи. При това положение няма основание за извод, че правото на лично участие на осъдения К. е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на съдебните органи. Съдът е направил необходимото за да призове лицето от посочения от него адрес, на който последният е бил длъжен да пребивава и получава изпращаните му съдебни книжа. Обстоятелството, че той е напуснал адреса и не уведомил надлежните органи, въпреки задължението поето от него в горепосоченото постановление, сочи единствено на желание да се укрие и избяга от правосъдието. Предвид изложеното, съдът правилно е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, съгласно който делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако той не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответните органи. Правото да участва в наказателното производство регламентирано в чл. 55 НПК е накърнено, не поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение, а поради умишленото укриване на осъденото лице, с цел да избяга от правосъдието. С оглед на изложеното, като е дал ход на делото при условията на задочна процедура по отношение на осъдения Г. К., районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на процесуалните права на осъдения, поради което искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Неправилно се сочи в писмените бележки, че съдът е бил длъжен да приложи процедурата на телефонното призоваване по чл. 178, ал. 1, т. 8 НПК и уведоми осъдения по телефона наличен по делото. Първо разпоредбата се прилага само при бързи случаи на призоваване и, второ-по делото няма данни за наличен телефонен номер на осъденото лице. Трето в случая става въпрос за призоваване с връчване на съдебни книжа, което не може да се извърши по телефон, факс и пр. В искането на К. се сочи, че задочната присъда е издадена неправилно и той не е имал възможност за адвокатска защита. Както се посочи, по делото е участвал служебен защитник. Пред касационния състав назначеният по реда на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК защитник поддържа, че осъденият не е бил редовно уведомен за съдебното заседание и съдът не е направил възможното съгласно закона за да го призове. Разбрал за присъдата едва при задържането му. Възражението не почива на данните по делото. Съдебното производство е приключило с участието на адв. Р., съдът е изпълнил задължението се по призоваване на осъдения на посочения от него адрес, а обстоятелството, че призовката и съдебните книжа не са му били връчени се дължи на укриването му и бягството от правосъдието. Съдът е извършил необходимите действия насочени към призоваване на осъдения, с оглед хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК - посочил е адрес за призоваване, но не е намерен или е променил същия без да уведоми съответния орган. Щателно издирване се провежда в случаите на чл. 269, ал. 3, т. 2 - когато местоживеенето на обвиняемото лице в страната не е известно. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение