Решение № 7850 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2021 г.

Решение № 7850 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против решение № 6170/09.11.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 14369/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221018002970-091-001 от 30.04.2019 г., издаден от А. Манова - орган, възложил ревизията и А. Георгиева - ръководител на ревизията, потвърден частично с решение № 2009/02.12.2019 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че нарушенията на съда при постановяване на решението се изразяват в игнориране на обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава РА и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмените доказателства, която законът - чл. 180 от ГПК им придава; нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК - съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона и нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК – според изложеното в касационната жалба, съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "РЕАЛ" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Йорданова оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 18.12.2020 г., в който заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд София-град е бил Ревизионен акт (РA) № Р-22221018002970-091-001 от 30.04.2019 г., издаден от А. Манова - орган, възложил ревизията и А. Георгиева - ръководител на ревизията, потвърден частично с решение № 2009/02.12.2019 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 777, 21 лв. и начислена лихва за забава в размер на 7 211, 82 лв. по фактури издаден от "НЮСТРОЙ КЪМПАНИ" ЕООД и "ТОВЕР ГРУП" ЕООД, като това е и предметът на обжалване в настоящото производство. В мотивите на оспореното в настоящото производство решение е прието, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени обжалвания ревизионен акт в посочената част административният съд е приел, че спорните фактури касаят доставки с предмет "съгласно договор за СМР" и "монтаж на дограма", "договор за СМР", според мотивите на решението, органа по приходите е направил незаконосъобразни изводи за липса на реалност на доставките поради следното: Предвид естеството и обема на договорените дейности, "НЮСТРОЙ КЪМПАНИ " ЕООД е имало регистрирани трудови договори на длъжност електротехник, шофьор, оперативен счетоводител, работник подови облицовки, бояджия сгради, технически ръководител строителство, водопроводчик, ръководител транспорт, т. е. доставчика е имал възможност за извършване на договорените дейности. С оглед съдържанието на всички налични по административната преписка писмени доказателства, настоящата инстанция счита, че са налице данни за наличие на реални доставки по процесиите фактури/ценова оферта. акт обр. 19. Съдът е приел, че в счетоводната документация на ревизираното лице и неговия доставчик, са приложени документи за всяка една от спорните фактури. Съдът посочва, че констатациите на ОП са в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване. Аналогични са мотивите и досежно доставчика "ТОВЕР ГРУП" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция. Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Спорът между страните е формиран по въпроса налице ли са реално извършени доставки на услуги и оттам възникнало ли е данъчно събитие между ревизираното лице и неговите преки доставчици"НЮСТРОЙ КЪМПАНИ" ЕООД и "ТОВЕР ГРУП" ЕООД. Спорните фактури касаят извършени услуги за СМР. От страна на "НЮСТРОЙ КЪМПАНИ" ЕООД са издадени 7 бр. фактури с предмет "съгласно договор за СМР" и "монтаж на дограма" за доказване реалността на извършените сделки в ревизионното производство са представени копия на спорните фактури, ценова оферта и акт образец 19 двустранно подписан от страните и в които са подробно описани видовете извършени дейности единична цена и обекта на които са извършени. От страна на "ТОВЕР ГРУП" ЕООД са издадени 2 бр. фактури с предмет "договор за СМР". Видно от представените в хода на ревизията ценова оферта и акт обр. 19, касае за СМР услуги, включващи полагането на труд. Правилно е посоченото от първоинстанционния съд, че предвид естеството и обема на договорените дейности е от значение факта, че и двамата доставчици са разполагали с необходимия кадрови ресурс да осигури извършването на посочените в офертата и акт обр. 19 СМР. Фактурите, издадени от процесиите доставчици, преценени във връзка с приложените ценови оферти и съставените протоколи обр. 19, отговарят на изискванията по чл. 114 ЗДДС, респективно чл. 226 от Директива 2006/112. За безспорно от фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема, че в актовете обр. 19 за извършени СМР е посочен конкретен обект в който са извършени процесиите СМР. Налице е съответствие между сумите, посочени във фактурата, и акта за СМР, като в последния конкретно са описани количеството и видът на СМР. Относно наведените оплаквания в касационната жалба, за липса на доказателства за вложените материали, следва да бъде посочено, че ирелевантно за признаване на данъчния кредит е осигуряването на материалите за възложената работа, тъй като не е предмет на договорите в конкретната хипотеза. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да бъдат присъждани поради липса на доказателства за направени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение