Решение № 8528 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2009 г.

Решение № 8528 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15462/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ от Цветко Алексиев Тодоров от гр. Монтана срещу решение от 22.10.2009 г. по адм. д. № 401/2009 г. на Административен съд - Монтана, 3 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД 08-152/01.06.2009 г. на областен управител на област Монтана, с която е постановен отказ за изплащане на еднократно обезщетение като наследник на Алекси Тодоров Леков, по реда на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Прието е, че административният орган правилно постановил отказ при липсата на доказателства, че деянието по присъдата на Алекси Тодоров Леков е било амнистирано със Закона за амнистията, че е бил реабилитиран по съдебен ред или че присъдата е била отменена по реда на надзора. Не са налице и условия за изпращане на искането за присъждане на обезщетение на Централната комисия по чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ. В настоящата касационна жалба отново се правят същите възражения, както при първоначалното разглеждане на делото. Касаторът счита, че задължение на административния орган е било да събере доказателства дали присъдата е била изменена, тъй като не е била осъществена конфискация на имуществото на Алекси Леков, не е бил лишен и от граждански права, а освен това не е бил търсен и за заплащане на постановената в присъдата глоба. Касаторът твърди, че е безсилен да представи такива доказателства. Следвало е да бъдат събрани от Централната комисия по чл. 10, ал. 2 ЗПГРРЛ. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че за случая е относим текста на чл. 1, ал. 1, т. 9 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, който гласи: "осъдени от Народния съд /1944-45 г./, които са реабилитирани по съдебен ред, чийто деяния са амнистирани или чийто присъди са отменени по реда на надзора". Не са налице нито едно от трите условия. Видно от приложения препис от присъда от гр. Варна, 6 март 1945 г. Алекси Тодоров Леков е бил признат за виновен за извършени престъпни деяния в страната за период от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. Деянието не е амнистирано със Закона за амнистия от 1964 г., тъй като разпоредбата на чл. 5, т. 1, б. "а" изрично изключва амнистията по Наредбата-закон за съдене от народен съд, по отношение на осъдените лица на доживотен строг тъмничен затвор или смърт. В свидетелството за съдимост на Алекси Тодоров Леков, което е издадено на 26.05.2008 г. няма данни присъдата да е била отменена по реда на надзора или да е бил реабилитиран по съдебен ред. Освен това, касаторът изрично заявява, че не са му известни тези обстоятелства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПГРРЛ, ал. 1 областният управител за да се произнесе, изисква от правоимащите лица да представят писмени доказателства за твърденията си. Жалбоподателят е бил уведомен със Заповед № РД 08-3/08.01.2009 г. на областния управител в 14-дневен срок да представи заверен препис от присъдата и доказателства за съдебна реабилитация, амнистия или че присъдата е отменена по реда на надзора. Изискването на ал. 2 на чл. 10 ЗПГРРЛ е областния управител служебно да изиска от централната комисия произнасяне, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията. В случая е приложен препис от присъдата, от която се установява вида и характера на осъждането и правилно съдът е приел, че е неоснователно възражението за разглеждане на преписката от централната комисия по чл. 10, ал. 2 от закона. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение