Решение № 1211 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2015 г.

Решение № 1211 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби: 1/. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, против Решение № 1689 от 12.09.2015 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 3/2015 г., в частта му, с която по жалба на Б. М. К. от гр. П., бул. "А.. С." .№..., ет. ..., ап. ..., е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161206100/05.03.2013 г., на орган по приходите към ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 499/20.05.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - П., в частта му, с която на ревизираното лице са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице за периода 2008 г. - 2010 г., както следва: вноски за ДОО в размер на 9 357,90 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 5 775,65 лв.; вноски за ЗО в размер на 4 839,22 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 448,38 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 3 450,13 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 025,36 лв., както и в частта, с която е установен допълнително за довнасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 874,51 лв., ведно с начислените прилежащи лихви за забава в размер на 844,45 лв. и в тази, с която по същата жалба е изменен същият РА, в частта му, с която на ревизираното лице са установени допълнително за довнасяне данък по чл. 48 ЗДДФЛ, като са намалени същите, както следва: за 2008 г. от 5 133,08 лв. на 271,24 лв., ведно с прилежащата лихва за забава и за 2010 г. - от 3 283,51 лв. на 2 544,18 лв., ведно с прилежащите лихви за забава и 2/. на Б. М. К. от гр. П., против същото решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против посочения РА.

В касационната жалба на ДД"ОДОП" се твърди, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в:

1/. неправилно определяне на разпоредбата на чл. 124а ДОПК като неприложима за процесните осигурителни периоди; 2/. неправилно намаляване на данъчната основа за 2008 и 2010 г. поради изчисляване на констатираното превишение на извършените разходи над доказаните приходи на ревизираното лице на годишна база, а не помесечно, както това са направили органите по приходите в РА; 3/. необосновани фактически изводи, че жалбоподателката е разполагала със сумата 55 000 лв., които да даде на заем на М. Г., който заем й е бил върнат на два пъти в ревизираните периоди при неправилна преценка от страна на съда на събраните свидетелски показания на близки роднини на жалбоподателката. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отхвърляне на жалбата против тези части на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационната жалба Б. М. К., чрез адв. Митов и адв. Каравелова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на разноски.

В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно. Необосновано съдът потвърдил установените задължения по ЗДДФЛ съответно 271,24 лв. и 2 555,18 лв. за 2008 и 2010 г. РА бил издаден при груби нарушения на процесуалните правила и обратният извод на административния съд е напълно формален. В ревизионното производство не са събирани никакви доказателства и всички констатации на РД се основават на недопустимо приобщени доказателства, събрани при проверка преди образуване на производството. Съдът не обсъдил доводите за нарушено право на защита на ревизираното лице и за нарушаване на принципите на обективност и служебно начало в ревизионното производство. Необосновано съдът не кредитирал свидетелските показания на майката на ревизираната г-жа К. и на останалите свидетели за оказваната от майката редовна материална помощ на своята дъщеря. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-неоснователни, поради следното:

Спорът по законосъобразността на РА е бил за втори път пред първоинстанционния съд, след отменително Решение № 15736 от 29.12.2014 г. на ВАС на РБ, постановено по адм. дело № 3168 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отменено изцяло Решение № 216 от 21.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1725 по описа на Административен съд - П. за 2013 г. Мотивите на отменително решение на ВАС са били, че при постановяването на първото решение на АС не са обсъдени всички възражения по отношение на спорните между страните суми, както и начина за изготвяне на паричния поток и формиране на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на ревизираното лице.

По жалбата на ДД "ОДОП".

За да отмени изцяло РА, в частта му за определените задължителни осигурителни вноски, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е неприложима за случая, защото тя няма обратно действие за осигурителни периоди преди влизането й в сила. За да отмени изцяло РА за установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 и частично за 2008 и 2010 г., съдът е приел, от една страна, че неправилно при ревизията данъчните основи за облагане са изчислявани помесечно, а не на годишна база, а от друга - доказано било даването от страна на жалбоподателката на паричен заем на физическото лице М. Г. преди началото на ревизирания период и връщане на сумата в ревизираните периоди, с което се оправдава част от констатираното превишение на разходи над приходи за данъчни периоди 2008 и 2010 г.

1.Относно отмяната на задълженията за задължителни осигурителни вноски, решението на първоинстанционния съд е в съгласие с разрешението, дадено с Т. Р. № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСК на ВАС. С. това Решение, "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. ". Първоинстанционното решение в тази част следва да остане в сила.

2.Оплакването за неправилност на решението предвид извършената промяна в размера на годишните данъчни основи е неоснователно. Видно от съдържанието на ревизионния доклад, при изготвяне на обжалвания ревизионен акт, данъчната основа за всеки данъчен период е определена като сбор от моментни недостици - помесечно установено превишаване на разходите над приходите. Съдебната практика на Върховния административен съд е категорична и непротиворечива, че този подход е неправилен, защото данъчната основа за изчисляване на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ се определя на годишна база. Ето защо законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че недостигът на парични средства неправилно е определен като сбор от месечни недостици. Данъчният период и облагането по ЗДДФЛ са годишни, предвид което с основание съдът е преизчислил данъчните основи на годишна база.

3.Относно признаването за основателни на възраженията, свързани с включването в разходната част на паричния поток на следните разходи:

• 6 000 лв. на 25.04.2008 г. за покупка на 1/6 ид. част от имот в П. и 13 350 лв. на 23.10.2009 г. за покупка на 1/4 ид. част от същия имот, по НА за покупко-продажба с продавач майката на жалбоподателката.

• 6 000 лв. на 19.03.2009 г. за придобиване на апартамент в гр. К., ул. Б. ....., ет. ..., от М. М. Г., с Нот. акт № 100, том I, рег. № 875, нот. дело № 87 от 2009 г., както и невключване в приходната част на:

• през 2008 г. на сумата от 22 000 лв. и през 2009 г. на сумата от 25 000 лв. получавани от М. Г.:

Жалбоподателката е поддържала, че представените нотариални актове за покупко-продажба, всъщност отразяват прикрити дарения и по договорите не е извършвано плащане. Правилно административният съд е приел, че тези твърдения са за симулативни продажби, прикриващи дарения и че след като страните по сделките - майка и дъщеря, са потвърдили симулативността на продажбите, а също и обстоятелството, че останалата идеална част от имота майката е прехвърлила на другата си дъщеря чрез дарение /което не се и оспорва от последната/, твърденията са доказани. Следва да бъдат споделени и принципните съображения на първоинстанционния съд относно доказателствената сила на записите в нотариалния акт относно плащане на цена по прехвърлянето на недвижим имот с оглед на характера на договора за продажба на недвижим имот на диспозитивен, а не свидетелстващ документ.

С протокол № 1052578/15.10.2010 г. и приложение № 1 към него са документирани резултатите от извършената на М. Г. проверка за установяване на факти и обстоятелства. В хода на проверката са изследвани източниците на доходи и парични средства и извършените от Грозданов разходи. При извършване на проверката органите по приходите са признали, че към 01.01.2005 г. Г. е разполагал със сумата от 55 000 лв. по сключен с жалбоподателката Б. П./след развода К./ договор за финансов заем от 30.11.2004 г., като в разходената част на паричните потоци за 2008 г. и 2009 г. са отразени съответно сумите 22 000 лв. и 25 000 лв. с основание "погасена част от договор за финансов заем от Б. П.". В резултата на извършената ПУФА е констатирано, че "При извършената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларирани получени доходи от него по години, не се откриха несъответствие в рамките на извършваната проверка".

При това, съдът обосновано е приел, че констатациите на органите по приходите в цитирания протокол за данъчна проверка на заемополучателя, че той е получил въпросния паричен заем и е върнал средствата на два пъти през 2008 и 2010 г. на заемодателката, като с част от сумата е извършено прихващане по посочения нотариален акт, по същество, е извънсъдебно признание на посочените факти, което правилно е преценено в съвкупност с декларацията на заемополучателя, потвърждаваща същите факти. Затова обосновано съдът е приел и че неправилно в разходната част на паричния поток за 2009 г. е включена и сумата в размер на 6 000 лв. - за придобиване на апартамент в гр. К., ул. Б. ....., ет. ..., от М. М. Г., с Нот. акт № 100, том I, рег. № 875, нот. дело № 87 от 2009 г.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение в тази му обжалвана част не страда от пороците, посочени в касационната жалба на дД"ОДОП" и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответницата по тази жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в зависимост от материалния интерес на обсъжданата част на РА в размер на 1 354,06 лв.

По жалбата на ревизираното лице.

Жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд многократно се е произнасял, че поради качеството на първоинстанционния съд при оспорването на ревизионните актове на съд по същество /чл. 160, ал. 1 ДОПК/ съществените процесуални нарушения в ревизионното производство, стига да не водят до нищожност на ревизионния акт, не могат да бъдат самостоятелно основание за отмяна на акта. Както този жалбоподател признава, в ревизионното производство е допустимо приобщаването на доказателства, събрани в хода на проверка, предхождаща образуването на производството, а правото на защита на ревизираното лице не е нарушено, защото жалбоподателката е получила възможност да оспорва ревизионния доклад с приложените към него доказателства и направените в него констатации. Неоснователно е и второто главно касационно оплакване - за необосновани фактически изводи относно редовната финансова помощ, който ревизираното лице твърди да е получавало от страна своята майка, на работа в чужбина. Първоинстанционният съд правилно е преценил свидетелските показания на близките роднини на жалбоподателката като недостатъчни за обосновани фактически изводи в посочения смисъл. Тези показания не са подкрепени от никакви други доказателства и правилно са ценени с оглед близкото родство на лицата. Съдебното решение и в посочената част следва да остане в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение