Решение № 15824 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2012 г.

Решение № 15824 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Ем Велд" ЕООД със седалище гр. Пловдив, подадена чрез управителя на дружеството Евгени Христов Маджаров, против решение № 553 от 15.05.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1298/2011 г., в частта му по т. 1, т. 2 и т. 6, с които е установено извършено от "Ем Велд" ЕООД нарушение по чл. 31 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 10700 лв. /т. 1/, постановено е прекратяване нарушението /т. 2/ и е възложено на "Ем Велд" ЕООД да заплати на ЕТ "Кимекс - Кирил Бахарев" направените от последния разноски в производството в размер на 500 лв. /т. 6/. С жалбата и в съдебно заседание се оспорват изводите на КЗК относно установеното от комисията нарушение на чл. 31 от ЗЗК и се развиват подробни съображения, че решението в обжалваните части е необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юр. Александра Кинанева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - ЕТ "Кимекс - Кирил Бахарев", с писмена молба излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата на "Ем Велд" ЕООД е неоснователна по следните съображения: С обжалваните т. 1, т. 2 и т. 6 от решение № 553/15.05.2012 г. на КЗК по преписка № КЗК-1298/2011 г., е установено по т. 1 извършено от "Ем Велд" ЕООД нарушение по чл. 31 от ЗЗК, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 10700 лв., по т. 2 е постановено прекратяване нарушението и по т. 6 е възложено на "Ем Велд" ЕООД да заплати на ЕТ "Кимекс - Кирил Бахарев" направените от последния разноски в производството в размер на 500 лв. За да достигне до този резултат КЗК е приела, че жалбоподателят "Ем Велд" ЕООД продавал в страната заваръчни апарати "KEMPPI" и извършвал гаранционно обслужване на тази техника. Във връзка с тази дейност жалбоподателят разпространявал рекламни материали, визитни картички, използвал пана при представянето си на изложения. Навсякъде в тези материали фирмата "KEMPPI" и нейното лого заемали водещо място, като по този начин фокусирали вниманието, а фирмата "Ем Велд" ЕООД винаги се позиционирала на "втори план". По този начин се създавало впечатлението, че дружеството е официален представител на "KEMPPI" в страната и дейността му обхваща само тази марка, което не било вярно. Освен това в издаваните от жалбоподателя гаранционни карти заедно с фирмата на дружеството, марката "KEMPPI" била означена на централно място и било посочено, че ремонтът следва да се извърши в упълномощен сервиз, като в противен случай гаранцията губи валидност. Това обстоятелство заедно с разпространяваните материали създавали впечатлението, че предоставеният сервиз от дружеството - жалбоподател е оторизиран от "KEMPPI". В същото време жалбоподателят не бил официален представител на финландското дружество "Кемпи" ООД, нито бил оторизиран от него да предоставя гаранционно сервизно обслужване за тази техника. Той извършвал продажба на заваръчни апарати "KEMPPI" в страната, като ги закупувал от друг доставчик и предоставял гаранционно обслужване на продаваната техника. КЗК е приела, че при продажбата на заваръчна техника "KEMPPI" и предлагането на сервизни услуги за нея жалбоподателят "Ем Велд" ЕООД въвеждал в заблуждение клиентите относно съществени свойства на продаваните стоки и извършваните услуги, като се представял за официален представител на "KEMPPI" и негов упълномощен сервиз и по този начин създавал опасност от увреждане на интересите на оторизирания представител на "KEMPPI" в България - заинтересованата страна ЕТ "Кимекс - Кирил Бахарев" като официален дистрибутор на заваръчни апарати "KEMPPI". По този начин жалбоподателят "Ем Велд" ЕООД извършвал нарушение по чл. 31 от ЗЗК. Това нарушение било установено от КЗК, поради което комисията наложила на жалбоподателя санкция в размер на 5 % от нетните му приходи от продажби за 2011 г., определена по реда на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК вр. т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с Решение № 71/3.02.09 г. на КЗК. Със същото решение КЗК разпоредила преустановяване на нарушението и възложила на жалбоподателя направените от заинтересованата страна разноски по делото. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Процесното решение е произнесено от компетентния за това орган, в рамките на правомощията му, предвидени в чл. 8, т. 1 и 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗК и при спазване изискванията за кворум, регламентирани в чл. 59 от ЗЗК. Атакуваното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила, визирани в дял III, глави осма и дванадесета от ЗЗК. Изложените фактически обстоятелства в решението на КЗК кореспондират с данните по административната преписка и за тях няма спор. Затова противно на становището на жалбоподателя обжалваното решение не е необосновано. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените от Комисията правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. Няма спор, че страните по делото се явяват предприятия - преки конкуренти на един и същ продуктов и географски пазар, поради което дейността им се подчинява на правилата на специалния закон и подлежи на контрол от страна на специализирания държавен орган в областта на защитата на конкуренцията. За да прецени доколко действията на жалбоподателя са били в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, във връзка с чл. 29 ЗЗК, Комисията е изследвала съставомерността на установените факти на плоскостта на специалните хипотези на чл. 31 от ЗЗК. Съгласно чл. 31 от ЗЗК забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. В случая са налице активни действия от жалбоподателя, изразяващи се в обективиране на неверни сведения и изопачаване на факти от обективната действителност. Жалбоподателят разпространявал рекламни материали, визитни картички, използвал пана при представянето си на изложение, при които сведенията за фирмата "KEMPPI" и нейното лого заемат водещо място спрямо фирмата "Ем Велд" ЕООД. Това е видно от представените по преписката рекламни материали, визитна картичка и снимки от щанда на жалбоподателя на Пловдивския панаир. Несъгласието на производителя с тези действия на жалбоподателя категорично се установява от уведомление от "Кемпи ООД, Финландия, до жалбоподателя с искане за незабавно сваляне на логото и преустановяване на неговото използване, тъй като жалбоподателят е нямал право да използва търговската марка "Кемпи" при никакви обстоятелства. КЗК правилно е приела, че с тези действия в клиентите действително се създава впечатлението, че дружеството-жалбоподател е официален представител на заваръчна техника "KEMPPI" в България. Явно това е и целеният ефект, тъй като няма друго оправдание рекламиране на чужда фирма за сметка на своята. Освен това жалбоподателят извършвал гаранционен сервиз за заваръчна техника "KEMPPI", при който издавал гаранционни карти, в които марката "KEMPPI" била единствената означена марка освен неговата фирма. Търговската марка "KEMPPI" в приложените по преписката преписи от гаранционни карти е означена на централно място и тях е посочено, че ремонтът следва да се извърши в упълномощен сервиз и гаранцията губи валидност ако е извършван ремонт от неупълномощен сервиз. Това съчетано с разпространяваните материали създават впечатлението, че предоставеният сервиз на дружеството - жалбоподател е оторизиран от "KEMPPI", което категорично се установява, че не отговаря на обективната действителност. С тези си действия жалбоподателят е извършвал нелоялна конкуренция, тъй като в нарушение чл. 31 от ЗЗК е въвеждал в заблуждение клиентите относно съществени свойства на продаваните стоки и извършваните услуги по продажба на заваръчна техника и нейния гаранционен сервиз, чрез изопачаване на факти, че е официален дистрибутор на заваръчна техника "KEMPPI" и е упълномощен да извършва гаранционен сервиз на тази техника, което не е отговаряло на обективната действителност. КЗК правилно по реда на чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗК е установила извършеното нарушение по чл. 31 от ЗЗК и е наложила имуществена санкция, правилно определена по реда на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК вр. т. 17.2а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК. Настоящия състав намира, че размерът на определената имуществена санкцията съответства на тежестта на извършеното нарушение и приложимите материални разпоредби. По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата - КЗК, искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на административния орган се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъдат осъден да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Върховният административен съд, четвърто отделение,