Решение № 204 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7879/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител, против решение 9200/19.06.2024г., постановено по адм. дело 1921/2021г. на Административен съд София - град с което е отменен ревизионен акт /РА/ 22221019007671-091-001/23.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 81/15.01.2021г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди януари 2018г., март 2018г. и март 2019г., по доставки извършени от КР Транс Логистик ЕООД, Дарис 82 ЕООД и Флаш 2001 ЕООД в размер на 32 750лв. и лихви за забава в размер на 6 801.24лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи се, че мотивите на съда са формулирани твърде общо, като липсва анализ на събраните по делото доказателства не са обсъдени приложените към фактурите документи представени в ревизионното и съдебното производство.

По отношение доставките извършени от КР Транс Логистик ЕООД се сочи, че се касае до извършване на комплексни услуги доставка и монтаж на охранителни будки, за което от важност е кадрова и материална обезпеченост, която липсва при доставчика. Не са представени доказателства за закупуване на материали необходими за монтажа на будките. Не са представени доказателства, че доставчикът е имал наличност охранителни будки, които да достави и монтира, както и доказателства за транспортирането на тези будки до мястото на монтажа им.

По отношение доставките от Дарис 82 ЕООД се сочи, че не са представени доказателства за реалното изпълнение на услугата доставка на софтуерен продукт за извършване на контрол, видеонаблюдение и видеоразпознаване в т.ч. и обучение за работа с разработения софтуер. Липсват приложени приемо-предавателни протоколи и протоколи за поетите гаранционни условия, както и липсват доказателства за наличие на персонал у доставчика който да извършва конкретните дейности.

По отношение доставките от Флаш 2001 се сочи, че предмета на фактурата е изграждане на софтуерен продукт за извършване на охранителна дейност и видеонаблюдение , в т.ч. контрол на зоните в търговски център. Не са представени договори, споразумения или др. документи сключени с клиенти във връзка с получените услуги; липсват доказателства къде точно разработения продукт е бил използван за да се установи неговото реално изпълнение. Липсват представени приемо-предавателни протоколи за доказване приемането на извършените услуги и доказателства с резултатите от извършените дейности по договора.

В подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу РА в тази му част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът Бодигуард Файер К ООД в писмен отговор и в с.з. чрез процесуален представител развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила съдебното решение на АССГ. Претендира присъждане на съдебни разноски в касационното производство по представен списък на разноски и доказателства към него.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба. Развива доводите си в писмено становище, което представя в проведеното съдебно заседание.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото, както след проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на спора пред АССГ е бил РА 22221019007671-091-001/23.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 81/15.01.2021г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди януари 2018г., март 2018г. и март 2019г., по доставки извършени от КР Транс Логистик ЕООД, Дарис 82 ЕООД и Флаш 2001 ЕООД в размер на 32 750лв. и лихви за забава в размер на 6 801.24лв.

Решаващият съд е приел, че производството е възложено и РА е издаден от компетентни органи по приходите при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, съдържащ необходимите реквизити и съставен в предвидената в закона форма за електронен документ с валидни електронни подписи на издателите. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство.

За да отмени обжалвания пред него РА, поради нарушение на материалния закон, съдът е установил следното:

1. КР Транс Логистик ЕООД е издал фактура на РЛ от 30.03.2019г., с предмет транспорт и монтаж на охранителни будки 13бр. Към фактурата са представени договор за доставка от 01.03.2019г., обобщен протокол 1/30.03.2019г., приемо-предавателни протоколи за всеки извършен монтаж, оборотна ведомост и счетоводни справки. Будките е следвало да се доставят и монтират в различни градове, наведнъж в уговорения срок. Ревизиращия орган е приел, че се касае за комплексни услуги, изискващи наличие на кадрова, материална и ресурсна обезпеченост на доставчика. Такива доказателства обаче не са представени липсват данни за назначени на трудов и/или граждански договор лица при доставчика имащи квалификацията да извършат монтажа на охранителните будки; липсват доказателства за закупени материали необходими за извършване на монтажа на будките; не са представени доказателства за извършени разходи при осъществяване на услугите и тяхното отразяване в счетоводството; липсват доказателства за извършен транспорт.

2. Дарис 82 ЕООД е издала 1бр. фактура от 26.03.2018г., с предмет плащане по договор/доставка на софтуерен продукт и обучение за работа с него . Представени са освен фактурата, договор от 21.02.2018г., ведно с Приложение 1 с описани множество дейности, технически изисквания и възможности за софтуерния продукт, оборотна ведомост и журнал на счетоводни сметки.

Прието е от ревизионния орган, че услугите реално не са извършени, поради липса на представени документи в тази насока приемо-предавателни протоколи и/или протоколи за поети гаранционни условия, както и поради липса на активи във връзка с изпълнение на договора.

3. Флаш 2001 ЕООД е издал фактура от 22.01.2018г., с предмет съгласно договор за поръчка . От представения такъв се установява, че предмета е изграждане на софтуерен продукт на охранителна дейност и видеонаблюдение . Доставчика не е представил подписани договори, споразумения или други документи с клиенти за получаване на услугите; липсват доказателства и информация за място на разположение на сърварите, информация за материалите които са използвани за внедряване на продукта; липсват представени приемо-предавателни протоколи за приемане на извършените услуги, вкл. и за дейностите по Приложение 1 към договора. Установено е още, че доставчика няма наети по трудов договор лица с необходимата квалификация и не е плащал суми по извънтрудови правоотношения.

С оглед на горното ревизиращия орган е приел липсата на предпоставки за право на ползване на ДК от РЛ по издадените му три фактури, поради липса на доказателства установяващи реалното изпълнение и приемане на фактурираните услуги.

В хода на съдебното оспорване на РА е назначена ССЕ която дава заключение, че: 1. 13-те броя будки са заведени при доставчика като активи по сметка 207, вкл. и транспорт; фактурата е отразена при доставчика като приход, а също и транспорта; налице е плащане по фактурата; 2. Налице са 13бр. приемо-предавателни протокола, а транспорта е вкл. в стойността на фактурата; 3. Фактурата издадена от Дарис 82 ЕООД е посочена като разход по дебит сметка 601 Разходи за външни услуги ; фактурата е отразена в дневника за продажби и налице плащане по нея; софтуерния продукт е поръчан и закупен във връзка с изпълнение на клиент Фейс интернешънал ЕООД Унгария по договор за изработка на софтуерен продукт от 17.08.2017г.; 4. Стойността на фактурата издадена от Флаш 2001 ЕООД е отразена като разход по дебите на сметка 601, а при доставчика е отразена като приход; налице е плащане по фактурата; софтуерния продукт впоследствие е продаден на Rest point company LTD Кралство Великобритания по фактура от 08.06.2018г. и стойността по фактурата е отразено в счетоводството като приход от продажба.

С оглед събраните по делото доказателства АССГ е приел за недоказани и незаконосъобразни изводите на приходните органи за липса на реалност на доставките по издадените фактури като условие за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях.

Съдът е приел, че всяка една от фактурите е придружена от документ, удостоверяващ приемането на съответната стока/услуга; фактурите са описани в дневниците за покупки респек. в СД за ДДС на РЛ и са осчетоводени; фактурите съдържат изискуемите се реквизити. Според АССГ ирелевантно за правото на ползване на ДК е кадровата, материалната и техническата обезпеченост при доставчика, като се е позовал на практиката на СЕС по подобни дела. Приел е, че от представените множество доказателства се установява реалност на фактурираните доставки, тъй като съпътстващите фактурите документи, съвпадат по съдържание с първичните счетоводни такива; предметите по договорите с идентични с издадените приемо-предавателни протоколи, договори, фактури и фактури за последващи продажби; доставките са свързани с дейността на дружеството, плащанията са изцяло извършени и надлежно осчетоводени. Липсват представени обективни данни от данъчния орган за формално документиране на стопанските операции, които в действителност да не са извършени и да участва РЛ в данъчна измама.

Постановеното решение от Административен съд София-град е правилно.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност.

Несъмнено издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в решение на СЕС по дело С-154/20, данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане - решение по дело C - 281/20. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане.

В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че е налице реална доставка. Както правилно е приел АССГ издадените от доставчиците фактури съдържат изискуемите се реквизити според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Спорен е въпроса относно реалното изпълнение на фактурираните стоки/услуги. видно от събраните по делото доказателства към всяка една от фактурите са приложени документи установяващи предаването/приемането на доставените стоки/услуги. Налице са представени сключени договори между РЛ и доставчиците му, като предмета на договорите съвпада с този фигуриращ в приемо-предавателните протоколи, като последните са обвързани с издадените фактури. Доказано е, че доставките са свързани с дейността на дружеството, плащанията са извършени и надлежно осчетоводени.

По отношение фактурираните доставки от КР Транс Логистик ЕООД с представените към фактурата договор за доставка, обобщен протокол 1, приемо-предавателен протокол за извършен монтаж на съответни обекти, оборотна ведомост и счетоводни справки се установява реалност на фактурираната доставка на транспорт и монтаж на 13бр охранителни будки . Последните са монтирани на обектите фигуриращи в сключения договор, като за да бъде извършен съответния монтаж тези стоки са били и транспортирани до съответното местоизпълнение т.е. налице е изпълнение на фактурираната стока.

По отношение доставчика Дарис 82 ЕООД към фактурата е представен договор, оборотна ведомост, журнал на счетоводни сметки 401 и 411, 702. Установено е, че софтуерния продукт е закупен във връзка с изпълнение на поет ангажимент към Фейс интернешънъл ЕООД гр. Будапеща, Р. Унгария по договор за изработка на софтуерен продукт, като фактурирания такъв и реално създаден от Дарис 82 ЕООД е бил прехвърлен впоследствие от РЛ на неговия съконтрагент.

По отношение доставчика Флаш 2001 ЕООД е представен договор за поръчка, приемо-предавателен протокол, хронологични регистри на счетоводни сметки. Изработения и фактуриран софтуерен продукт в последствие е реализиран от РЛ към трето такова Rest point company LTD Великобритания, видно от заключението на ССЕ.

При тези установявания правилно АССГ е приел наличието на реалност при осъществяване на фактурираните доставки.

Съобразно оплакванията в касационната жалба следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и: или със знанието на получателя по доставките. В случая приходните органи не са доказали, че ревизираното дружество е участвало в измама, свързана с процесните доставки или че е знаело за такава.

По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора сума в размер на 3 900лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,