Решение № 11775 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2010 г.

Решение № 11775 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Али Рашид Хамид, гражданин на Ирак, срещу Решение № 52/27.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушения на приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, именно поради ситуацията на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. Поддържа се, че официалните власти в страната реално не могат да се противопоставят ефективно срещу войната, която водят терористите на територията на Ирак. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх в Хамид от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като - смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Установено е, че с молба вх. № 74-1369 от 01.12.2009 г. Хамид е подал поредната си молба до агенцията, която се явява последваща по силата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ (преди това е налице постановен отказ). В нея е твърдял че след напускане на страната къщата му в Ирак е взривена според него от шиити от "Армията на Махди". Представил е и снимка на къщата за която твърди че е негова. С обжалваното решение отново е постановен отказ, като административния орган е приел че жалбоподателя обосновава опасението си за живота си с предполагаеми евентуални събития. Прието е от административния орган, че изложените факти относно случая му, обосновавайки опасението за живота си са противоречиви и не може да се направи извод категоричен за мотивите на Хамид да напусне страната си. Накрая, органът заключава, че макар фактически да не е налице "новонастъпило обстоятелство" по смисъла на закона, доколкото търсещият статут на бежанец мотивира молбата си с факта, че в страната на произход обстановката е нестабилна чувства се застрашен за себе си, дори и да не е бил обект на заплаха, не е основание за предоставяне на търсеният статут. Към административната преписка са приложени: справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно ситуацията в Ирак, становище, акт за смърт № 20624 от 16.07.2007 г. протоколи от интервюта. На тази база - административният орган е възприел становището, че няма данни за целенасочено преследване на жалбоподателя, който е сунит още повече че има възможност да се премести и в друг район на страната. Категоричен е изводът, че при цялостната оценка на ситуацията в страната по произход на Хамид въз основа на общоприетите критерии и дефиниции - не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Затова обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е нарушил чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК - изяснени са всички факти, относими към предмета на делото; преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за нелегалното напускане на Ирак, както и информацията за ситуацията в Ирак, специално в град Багдад. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ирак вече не съществува такъв. Не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателите, защото предвид сигурността в Ирак след напускането на страната от жалбоподателят, за него като гражданско лица реално не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. Позоваването на решение по адм. Дело № С-465/2007 г. на съда на ЕО и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО - е също неоснователно. Касае за лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и административния орган, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Както вече бе посочено - установено е от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с неуреденост в държавата и финансови проблеми. Така установените в административното производство факти са оценени правилно с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. В хода на производството са били приложени законосъобразно материалноправните разпоредби, при спазване на процесуалните правила. От представените по преписката доказателства не се установяват данни за основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, по смисъла на чл. 8 от закона. Следва да се отбележи, че административният орган подробно е обсъдил наличието на предпоставките по трите точки на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, отнасящи се до предоставянето на хуманитарен статут, и в тази връзка е изложил подробни съображения. Личността на жалбоподателя не е била подложена на тежки посегателства, застрашаващи неговия живот и неприкосновеност. Наличието на въоръжен вътрешен конфликт не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут. Необходимо е този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя, с оглед района на обитаване. За Ирак тези конфликти са с кратка интензивност и без определен район на действие. Предвид изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,