Решение № 5040 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15144/2010 г.

ВАСIII отделение11.04.2011 г.докладчик т Йорданка Костова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2095 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 2671/2010 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5040 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15144/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и чл. 80 и чл. 78, ал. 5 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково срещу решение № 2095 от 21.10.2010 г. по адм. дело № 2671/2010 г. на Административен съд - Варна в частта му, с която община Аксаково е осъдена да заплати на Димитричка Андонова Димитрова-Анастасиу съдебни и деловодни разноски в размер на 210 лева. Релевира доводи за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при уважаване на жалбата жалбоподателят има право на заплатеното възнаграждение за един адвокат. В хода на първоинстанционното производство община Аксаково е представлявана от юрисконсулт и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. което неправилно е определено, но отговорът имащ характер на касационна жалба е недопустим. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с § 8 от АПК. Образувано е по жалба на Димитричка Андонова Димитрова-Анастасиу срещу мълчалив отказ на кмета на община Аксаково за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот № 591, м. "Коркулук", землище с. Осеново. По него е образувано административно дело и като ответна страна е конституирана община Аксаково. В съдебното производство Димитричка Андонова Димитрова-Анастасиу е представлявана от адвокат Маринова, упълномощена от 7.10.2009 г. Сключен е и договор за правна помощ с уговорено и внесено възнаграждение в размер на 500 лева. Страните са представени от адвокат, съответно юрисконсулт в съдебното заседание, където са взел участие в устните състезания по съществото на спора. Процесуалният представител на жалбоподателката е поискал присъждане на направените разноски, а този на ответната страна е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, под условие, ако надвишава минималния размер предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С решение от 21.10.2010 г. съдът е отменил обжалвания отказ и върнал делото като преписка на административния орган със задължителни указания по приложение на закона. Решението в тази част не е обжалвано. С оглед изхода на делото и направеното навременно искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е осъдил община Аксаково да заплати на Димитричка Андонова Димитрова-Анастасиу сумата от 210 лева - заплатено възнаграждение за адвокатско представителство, който размер е определен при възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от 500 лева. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК, в конкретния случай следва да се приложат правилата относно дължимостта и присъждането на разноски, уредени в ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от него постановява, че заплатените от ищеца, такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай за заплащането на разноски, при възражение за прекомерност, е необходимо да са изпълнени четири изисквания при условията на кумулативност: да са направени разноски, те да са документално доказани, да е направено искане за присъждането им в рамките на съдебното производство до приключване на устните състезания и да е направено възражение от ответника за прекомерност. Налице са и четирите условия: Димитричка Андонова Димитрова-Анастасиу е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Маринова, в който изрично са отразени размерът на възнаграждението и фактът на неговото внасяне. Това е видно от приложения договор за правна защита и съдействие серия В № 182359/9.06.2009 г. в който е цифром и словом, графа "внесена сума" е записана сумата от 500 лева. Страната е представлявана от адвокат, който изрично е поискал от съда присъждане на разноски. Процесуалният представител на касатора-ответник в първоинстанционното производство е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и то е уважено. При тези безспорни данни по делото касационната жалба, мотивирана с липса на списък на разноските, е лишена от основание. Законодателят в разпоредбите на чл. 78 и чл. 80 от ГПК регламентира обективни критерии за съда при определяне размера на разноските с цел да не се допускат грешки и пропуски и те са спазени от съда. Следва да се има в предвид, че нормата на чл. 80, изр. 2 от ГПК не изключва присъждането на поисканите изрично и доказани разноски, ако такъв списък не е представен. Присъдените разноски са своевременно поискани и доказани и правилно такива са присъдени. Неправилно при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК е определен размерът, тъй като минималният размер на адвокатския хонорар при неоценяем иск, какъвто е настоящият, е три пъти минималния размер, т. е. 450 лева, а не 210 лв. Решението обаче не може да бъде поправено, тъй като отговорът на касационната жалба, в диспозитивната му част, имащ характер на касационна жалба, се явява недопустима, защото е просрочена. Водим от гореизложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1