Решение № 15981 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2019 г.
ВАСI отделение25.11.2019 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 261 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 231/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "З. А." ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10399 от 20.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА "З. А." ЕООД, ЕИК ********* да заплати на НАП сумата от 200 лева, разноски за две съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15981 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 261 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 231/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т.. Със същото е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 10399 от 20.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "З. А." ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" – питейно заведение кафе Виенски салон, находящ се в гр. П., ул. Х. Д. .№... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу процесната ПАМ. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "З. А." ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на търговеца срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ. Върховният административен съд – първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – В. Т. е била ЗНПАМ № 10399 от 20.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "З. А." ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ - "запечатване на обект" – питейно заведение кафе Виенски салон, находящ се в гр. П., ул. Х. Д. .№... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че на 17.03.2019 г., в 16: 00 часа от служители на дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е извършена проверка в кафе Виенски салон, находящ се в гр. П., ул. В. Л. .№..., стопанисван от "З. А." ЕООД. От служителите на НАП е извършена контролна покупка на стоки на стойност 11, 00 лева, за която не е издаден фискален касов бон от А. С. – сервитьор, извършила продажбата и приела плащането. При проверката е установено, че в търговския обект има регистрирано фискално устройство устройства - марка "ELTRADE", модел A300-02 DV с ИН № ED203476 и номер на ФП № 44282188 с регистрационен номер в НАП № 3832316 от 28.03.2018 г. Към фискалното устройство в обекта има програмен продукт "Д. лайт – 3", няма пост терминално устройство. От проверявания не е представена книга за дневните финансови отчети като при преброяване на касовата наличност към момента на проверката е установена фактическа такава от 470, 15 лева при отчетена от ФУ в размер на 51, 00 лева. За констатираните факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка № 0373224/17.03.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50 ДОПК. В хода на проверката са събрани доказателства – служебен бон № 138794/17.03.2019 г., дневен финансов отчет № 643/17.03.2019 г., контролна лента на електронен носител от същата дата, опис на паричните средства и декларация от лице работещо по трудово правоотношение. Констатираните неиздаване на касова бележка при извършена продажба, нерегистриране на всяка промяна в касовата наличност и липса на пълни дневни финансови отчети за определени дати са преценени като нарушения на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съответно като основания по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за издаване на оспорената заповед. Със същата са наложени принудителни административни мерки "Запечатване на обект" за срок от 14 дни, за търговски обект – кафе Виенски салон, находящо се в гр. П., ул. Х. Д. .№..., и "Забрана достъпа до обекта" за същия търговски обект. За да отмени наложената ЗНПАМ, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в противоречие с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност. Изложени са мотиви, че налагането на ПАМ в конкретния случай, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, а запечатването не би могло да доведе предотвратяване или преустановяване на нарушението, тъй като то е довършено към момента на установяването му. Прието е, че след като в закона липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажби, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Административен съд – В. Т. е направил изводи, че не би могло да доведе до прекратяване или отстраняване на вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като установяването на неотчетени приходи и съответните им данъчни задължения може да стане единствено с ревизионен акт, в рамките на ревизионно производство съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК. В заключение, съдът е изложил мотиви, че при издаване на обжалваната ЗНПАМ, административния орган е нарушил принципа на съразмерност закрепен в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъразмерни с преследваната цел. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Настоящият съдебен състав на ВАС, не споделя изводите направени от първоинстанционният съд, че приложената ПАМ не съответства на целите на закона в рамките на административната принуда. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка на стойност 11, 00 лв., не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. При неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ правилно административният орган е приел, че създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Приемането от съда, че от неиздаването на една касова бележа не може да се направи такъв извод е неоснователно и несъобразено с доказателствата по делото, тъй като в конкретния случай следва да се отчете и факта, че при преброяване на касовата наличност към момента на проверката е констатирано, фактическа такава в размер на 470, 15 лева при отчетена от фискалното устройство наличност в размер на 51, 00 лева, което представлява разлика в размер на 419,15 лева. При така установеното правилно въз основа на изготвения протокол за извършена проверка въз основа, на който е издадена и заповедта за ПАМ приходните органи са направили законосъобразен извод, че не се отчитат действителните приходи от продажби на услуги, което води до отклонение от данъчно облагане, поради което като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Административен съд – В. Т. е достигнал до необосновани и вътрешно противоречиви изводи, че в конкретния случай е нарушен принципа на съразмерност залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК. Както беше споменато по-горе в изложението, органите на приходната администрация действат при условия на обвързана компетентност, като при констатирано нарушение са длъжни да издадат съответната принудителна административна мярка. Мярката приложена при осъществен фактически състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС има за цел да предотврати и преустанови извършване на административни нарушения от посочения вид. Същата правилно е наложена от административния орган с оглед защита интересите на държавния бюджет за правилно отчитане на продажбите при определяне на публичните задължения. В тази връзка следва да се приеме, че процесната ЗНПАМ е постановена при правилно приложение на целта на закона и принципа за съразмерност. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "З. А." ЕООД срещу ЗНПАМ № 10399 от 20.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – В. Т. в дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което следва да бъде съобразено като размер с чл. 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за плащане на правната помощ. Съгласно чл. 24 от посочената наредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, поради което в полза на НАП следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение