Решение № 9317 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе против решение № 239/09.02.2026г. по адм. дело № 43/2026г. на Административен съд-Търговище С обжалваното решение е обявена нищожността на Заповед № ЗД/Д-Р-139/15.12.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, с която на детето М. В. А. е предоставена, краткосрочно, считано от 14.12.2025г. социална услуга „Осигуряване на подслон“, целева група „Деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето“ в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства-Русе; изпратена е преписката на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Попово като компетентен орган, при изпълнение на указанията по прилагане и тълкуване на закона и са присъдени разноски. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. В. А. в качеството на родител и законен представител на детето М. В. А., чрез процесуален представител адвокат Д. Колева от АК – Русе взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. В. А. против цитираната заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Русе. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗД/Д-Р-139/ 15.12.2025 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, на детето М. В. А., на осн. чл. 73 и чл. 74 от Закона за социалните услуги, във вр. с чл. 24, във вр. с чл. 5, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗдет., е предоставена, краткосрочно, считано от 14.12.2025 г., социална услуга „Осигуряване на подслон", Целева група „Деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето“ (пострадали от домашно насилие или жертви на трафик) в Център за обществена подкрепа (ЦОП) към Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – Русе. Началото на административното производство е поставено с подаден на 12.12.2025 г. устен сигнал в ДСП - Русе от служител в Гранично полицейско управление – Русе, относно обявяване за международно издирване от Германия в НШИС на децата М. В. А. и Е. В. А.. В сигнала е посочено още, че на двете деца предоставена полицейска закрила. Видно от Заповед № 3393-412 от 12.12.2025 г., издадена от Началник на 02 РУ – Русе, на детето М. В. А. е предоставена полицейска закрила, до 18: 30 ч. на 14.12.2025 г. На 12.12.2025 г. от служители в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Русе е изготвен доклад за оценка на сигнала, обективиращ заключение за предоставяне на детето на социална услуга „Осигуряване на подслон", Целева група „Деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето“ (пострадали от домашно насилие или жертви на трафик) в Център за обществена подкрепа (ЦОП) към Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – Русе, считано от 14.12.2025 г. На 15.12.2025 г. в ДСП – Русе постъпва информация, че по силата на съдебно решение от 28.08.2025 г. на съда във Висбаден, Германия, майката на децата – В. А., няма право да напуска ФР Германия, заедно с децата, а нейните права да определя местоживеенето на децата, здравните им грижи и представителство, са временно отменени. Настойничеството на децата е предоставено на [заличен текст]. От представения по административната преписка протокол се установява, че на 15.12.2025 г., в 10:30 ч., в Отдел „Закрила на детето“ – Русе, е проведена среща между служители на отдела, г-жа В. А. и лицето, с което съжителства. В рамките на срещата, майката на детето разяснява, че считано от м. август 2025 г. напуска Германия, заедно с децата си. Живяла е в дома на баба си, а през декември 2025 г. решава да се върне в Германия, но е спряна на границата. Децата са записани на детска градина, в [населено място], имат и личен лекар, поставени са им всички имунизации. На 15.12.2025 г. са изготвени справки НБД „Население“ относно В. В. А. и детето М. В. А., видно от които постоянните и настоящи адреси на тези лица са в [населено място], обл. Търговище, [улица]. На 15.12.2025 г. е изготвена и справка от Регистър на средните училища и детските градини, видно от която, считано от 15.09.2025 г., детето М. В. А. е записан в детска градина [заличен текс], находяща се в [населено място], при целодневна форма на обучение. Приобщено към доказателствения материал по делото, в легализиран превод на български език, е Решение от 28.08.2025 г. на Районен съд Висбаден, по силата на което В. В. А. е временно лишена от правото за определяне местопребиваването, вземане на решения за здравеопазването и подаване на заявления, съгласно Социалния кодекс на Германия, за децата Е. В. А. и М. В. А.. За попечител на децата е назначена Служба за закрила на детето на град Висбаден. На майката е забранено да извежда децата извън границите на ФР Германия. Приобщена към доказателствения материал по делото е и декларация от А. Р. Х. – прабаба на детето М. В. А., обективираща съгласието на лицето за настаняване на детето, в дома и, в [населено място], [улица]. Съгласно становище от Районен съд – Видбаден, случаят с децата Е. В. А. и М. В. А. следва да се прехвърли на българските власти. Приобщено към доказателствения материал е и писмо от Районен съд – Висбаден, съгласно което от съдебната институция се предвижда делото за родителските права на децата Е. В. А. и М. В. А. да се прехвърли за разглеждане в гр. Русе, България. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля А. Р. Х., прабаба на децата Е. В. А. и М. В. А., която заявява че децата се отглеждат в дома и, в който са осигурени подходящи условия за това. В отглеждането на децата участват майка им, свидетелката и техния дядо. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, приложим на основание чл. 143 АПК, г- жа В. А. разяснява, че децата се чувстват много добре в дома на прабаба си, щастливи са. В институцията, в която са настанени, те не са се чувствали добре, проявявали са агресия, били са под голям стрес. Към настоящия момент, тя и децата и са много по – спокойни. При тази фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че органът издал обжалвания административен акт е териториално некомпетентен. Посочил, че съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. По смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет., "настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава, а то пребивавало на адрес в [населено място], обл. Търговище. Съгласно т. 133 от приложение към Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, община Попово попадала в териториалния обхват на Дирекция "Социално подпомагане" със седалище гр. Попово, поради което териториално компетентният административен орган бил Директорът на ДСП гр. Попово. Следователно оспорената заповед била издадена от административен орган, който е излязъл извън рамките на своята териториална компетентност, което водило до нейната нищожност. С оглед естеството на спора, който не позволявал решаване на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следвало да се изпрати преписката на Директора на ДСП гр. Попово, който да се съобрази със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на преписката, административният орган следвало да се съобрази от една страна - налице ли е хипотезата на „дете в риск“ по см. на т. 11, § 1 от ДР на ЗЗДет., а от друга - с поредността на мерките за закрила при настаняване на дете извън семейна среда, разписана в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. а така също и новите обстоятелства – съгласието, дадено по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗЗДет. и решението на съдебен орган в ФР Германия, за прехвърляне на случая на детето в Република България. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че оспорения административен акт е нищожен, тъй като е издаден от териториално некомпетентен орган. Независимо, че е посочено в оспорената заповед, че се предоставя социална услуга „осигуряване на подслон“, която е такава по чл.15 т.9 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), в случая се касае за предоставяне на социална услуга резидентна грижа по смисъл на чл.27 ал.1 от ЗЗДет. Съгласно §1 т.15 от ДР на Закона за социалните услуги "резидентна грижа" по чл. 15, т. 8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. Както бе посочено по-горе съгласно чл.27 ал.1 от ЗЗДет. настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В тази насока следва да се посочи, че действително актът следва да се издаде от Директорът на компетентната ДСП по местопребиваване на детето – "настоящ адрес на дете" по см. на дефинитивната норма на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет. В случая производството е започнало по сигнал подаден от служител в Гранично полицейско управление – Русе, относно обявяване за международно издирване от Германия в НШИС на децата М. В. А. и Е. В. А.. Към този момент детето М. В. А. е имало местопребиваване в [населено място], обл. Търговище, поради което именно ДСП - Попово е следвало да отработи случая. Предприетото от майката и децата пътуване, във връзка с което е установено, че децата са обявени за международно издирване и предоставената полицейска закрила, не може да обоснове извод, че е променен и настоящият му адрес по см. на ЗЗДет. За настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на издаването на административния акт, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При съмнение пор за определяне на териториалната компетентност се преценява къде е фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Пребиваването на децата на даден адрес не трябва да е временно, а трайно и да отразява определена степен на интеграция в социална и семейна среда. Разпоредбата за териториалната компетентност на административния орган по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. следва да се разбира и в смисъл, че в защита на най-добрия интерес на детето е въпросът да бъде разгледан и разрешен от ДСП, където то е трайно установено да живее, учи и да се отглежда в семейна среда, т. е. от орган, който поради близката си връзка е в най-подходяща позиция да прецени интереса на детето и мерките за неговата закрила. Следователно не може да се приеме, че компетентен орган е този по краткотрайното пребиваване на детето, още повече когато това пребиваване е свързано с пътуване. Настоящата инстанция споделя напълно така изложените мотиви, а доводите в касационната жалба за неоснователни. Въпросът с адресната регистрация на детето е фактически и правен и в конкретния случай правилно е определен от съда при постановяване на съдебния акт. Компетентността на органа е правилно съобразена по територия и материя, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се държат разноски в размер на триста евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение