Решение № 3160 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2013 г.

Решение № 3160 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6588/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Хомаюн Атабаки - гражданин на Иран, срещу решение № 1824 от 18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11330 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Хомаюн Атабаки срещу решение № 746 от 05.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и съгласно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката дали тези опасения са основателни следвало да бъде направена в светлината на обстоятелствата за всеки конкретен случай. Задължение на искащия убежище било да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените от него факти и обстоятелства. След обстойно разглеждане на същността на всеки един от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци съдът е стигнал до заключението, че тъй като в бежанската история на чужденеца се съдържа обстоятелство за наличие на обоснован страх от преследване поради политически възгледи, то това обстоятелство подлежи на изследване. В тази насока съдът е оценил като непоследователни и противоречиви сведенията, съдържащи се с проведените с жалбоподателя интервюта, поради което е приел, че не може да се обоснове извод, че чужденецът е бил преследван поради политическите си възгледи. Съдът е приел, че не е налице обоснован страх от преследване и по другите причини по чл. 8 от ЗУБ. Според административния съд по отношение на Хомаюн Атабаки не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установявало лицето да е било принудено да напусне Иран, поради това че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдели и установявали и тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. Позовал се е и на приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, изготвена към 19.09.2012 г., въз основа на която е извършил преценка на фактите, свързани с държавата на произход, по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е указал на оспорващия, че наличието на сключен брак с българска гражданка е предпоставка за предоставяне на лицето на разрешение за продължително пребиваване при условията на Закона за чужденците в Република България, но не е основание за предоставяне на особена закрила. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, политическа или социална принадлежност. От една страна Хомаюн Атабаки в интервюто си от 03.07.2012 г. твърди, че в Иран е имал търговска фирма, като е напуснал страната си на произход нелегално преди 16-17 години. Изтъкнатите причини да напусне Иран са, че е бил пасивен чл. на партията "Моджахидин-е-Халк", редовно посещавал партийните събрания. Една вечер била нападната къщата, в която се провеждало събранието. Нападението било извършено от нелегалната организация "Пазители на ислямската революция". В продължение на три дни бил разпитван и заплашван. След като го освободили, взел решение да избяга от Иран и 15-20 дни по-късно напуснал страната си на произход. От друга страна в проведеното на 16.12.2012 г. интервю чужденецът посочва, че живее в България от 12 години и има сериозни проблеми с узаконяването на пребиваването си, страхува се да се завърне в Иран, но не посочва причините за това. Посочил е, че не е имал намерение да търси особена закрила от България, а да замине при сестра си в Италия. В България бил пристигнал легално. В същото интервю е посочил, че никога не се е занимавал с политическа дейност, не е бил арестуван, задържан или съден и не е бил притесняван от властите. Правилно съдът е приел за противоречива представената от чужденеца бежанска история, което е и основание същата да се приеме за недостоверна. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на чужденеца и изложените от него факти в проведените интервюта. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на Хомаюн Атабаки. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Хомаюн Атабаки да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е отчел и даденото с решение по дело С-465/2009 г. на СЕС тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В съответствие с информацията относно общото положение в страната на произход Иран, съдържаща се в справка от 19.09.2012 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните по нея не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,