Решение № 776 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2008 г.

Решение № 776 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. "К" гр. Х., ч. пълномощника му адв. Св. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 94 от 9.11.2007 г. година по гр. д. № 168/2006 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 572 от 26.09.2005 г. по гр. д. № 1007/2002 г. на районен съд - Хасково. С него е уважен иск на РКС Хасково срещу касатора с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че ищецът е собственик на производствена база, състояща се от три сгради, построени в държавен поземлен имот № 0* в землището на гр. Х., ЕКАТТ 77195, местността "Х" с площ от 8500 дка, както и на движими вещи, подробно описани в решението, а касаторът е осъден да предаде владението на същите сгради и движими вещи. Отменен е нот.акт № 6* т.IV, рег. № 3* по нот.д. № 516/2001 г. на нотариус с рег. № 081 на НК с район на действие Хасковски районен съд. В касационната жалба са развити доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. (отм.). С молба от 22.10.2009 г. на пълномощника - адв. Д. Б. от САК, се въвежда и оплакване за нищожност на решението, поради постановяването му от незаконен съдебен състав - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "а" ГПК. (отм.). Ответникът Р. к. с. -., оспорва жалбата с подробно писмено становище, изготвено от пълномощниците му адв. Т. З. и Вл. Д. от АК-Хасково. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, намира следното: Оплакването за нищожност на решението трябва да се разгледа служебно от съда по силата на т. 10 от ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС. Доводите на касатора в тази насока са основателни. Последното съдебно заседание пред въззивния съд, в което е даден ход на устните състезания, е проведено на 14.03.2007 г. В него са участвали съдиите Г. П., Й. Г. и П. С. Съдебното решение е изготвено на 9.11.2007 г. и е подписано от същите членове на съдебния състав. Към този момент, обаче, съдията П. С. е напуснал длъжността "младши съдия" в Хасковския окръжен съд, тъй като е бил избран за съдия в Софийския районен съд, считано от 19.03.2007 г. - в тази насока са представени протокол на ВСС и отчетен доклад за работата на окръжен съд - Хасково за 2007 г., а това е и обстоятелство, което е служебно известно на касационния състав. При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че въззивното решение не отговаря на изискванията за валиден съдебен акт. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ГПК. (отм.). Съдът не е могъл да формира валидна воля относно предмета на делото, нито съдията С. е имал право да участва при изготвянето и подписването на съдебния акт. При обявяването на съдебното решение той не е бил член от състава на Хасковския окръжен съд. Следва да се приеме, че решението е постановено от незаконен съдебен състав и да се обяви нищожността му, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Порокът засяга всички части на решението и това налага преразглеждането му изцяло. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 2 ГПК. (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.