Решение № 12158 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2014 г.

Решение № 12158 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез юрисконсулт Диана Георгиева срещу решение № 6074 от 08.10.2013 г., постановено по адм. д. № 11577/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-270-6500/4084 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в общ размер на 14.85 ха и в частта, с която от оторизираната субсидия е удържана сума в размер на 8099.50 лв., разпоредено е връщане на административната преписка на органа за ново разглеждане и са присъдени разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е разгледал жалбата на Йордан Алексиев, тъй като е просрочена. По съществото на спора, алтернативно поддържа, че съдът е приложил неправилно материалноправните разпоредби и е допуснал нарушаване на съдопроизводствените правила, като не е допуснал повторна съдебна експертиза, независимо, че заключението на назначената било оспорено в съдебно заседание. В съдебно заседание не изпраща представител, с писмено становище от юрисконсулт Мирчев по съществото на спора иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - Йордан Иванов Алексиев не се явява в съдебно заседание, с писмено становище от пълномощник - адвокат Иванова оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита за несъстоятелни доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба и излага подробни съображения в тази насока. Намира касационната жалба и за неоснователна, тъй като административният орган не е доказал по никакъв начин с какви средства е установената негодна за подпомагане площ. Като не е посочил фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт, административният орган е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е основание за отмяна на акта. Намира решението на Административен съд София - град за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и предлага като такова да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. По наведените доводи за недопустимост с касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Касаторът гради тезата си на предположения за датата, на която е входирана жалбата срещу административния акт пред по-горестоящия орган, извод, който съдът прави от доводите в касационната жалба, които не са поддържани с писмената защита по съществото на спора. Непроизнасянето на горестоящият административен орган в срок не е мълчалив отказ. Такъв може да бъде постановен само по искане за издаване на административен акт, но не и по повод оспорване по административен ред. След като по делото не са представени доказателства от административния орган в подкрепа на неговите твърдения, то съдът счита, че следва да се приеме, че жалбата е била допустима, както правилно е приел и АССГ с обжалваното решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 6074 от 08.10.2013 г., постановено по адм. д. № 11577/2012 г. на Административен съд София - град е отменено по жалба на Йордан Иванов Алексиев от с. Тодор Икономово, община Каолиново Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-270-6500/4084 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която са определени като недопустими за подпомагане площи в общ размер на 14.85 ха и в частта, с която от оторизираната субсидия е удържана сума в размер на 8099.50 лв. С обжалваното решение, административният съд е приел, че в оспорения акт не са посочени правни и фактически основания, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е издаден при пълна липса на мотиви, представляващи предпоставка за отказ за оторизиране на суми поради недопустимост на площи, както и за налагане на санкция, което препятства съдебния контрол за материалната законосъобразност на административния акт. Съдът е установил, че Йордан Иванов Алексиев е кандидатствал за подпомагане по схемата за единно плащане на площ - СЕПП, като е заявил парцели с обща площ от 95.80 ха, както и по Схемата за национални доплащания на площ - СНДП, заявявайки парцели с обща площ 94.33 ха в землището на с. Тодор Икономово. При извършени административни проверки се е установило застъпване на заявените от Алексиев парцели със заявени и от други лица, като при допълнително представяне на документи въпросът със застъпванията е разрешен. Съдът е приел установеното от съдебната експертиза, съгласно която фактическото състояние на парцелите към 2010 г. не може да се установи от доказателствата по делото. Следователно административният орган е приел като недопустими площи, за които не е посочил какво е фактическото им състояние и поради каква причина е приел, че тези площи са недопустими за подпомагане. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, до началото на 2012 г., когато е изменена Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК и са приети новите чл. 16а до чл. 16г, не е съществувал нормативен ред, по който да бъде определян и приеман допустим слой площи в добро земеделско състояние, които подлежат на подпомагане по различните мерки и схеми. Установено е по делото, че заявените за подпомагане от жалбоподателя парцели попадат в слой, който изобщо не е бил актуализиран - няма актуална цифрова ортофотокарта за 2010 г., нито са извършвани проверки от служителите на МЗХ или ДФЗ, съответно структурните им поделения. Административният орган е изключил заявени за подпомагане парцели, за които по никакъв начин не е посочил и не е представил факти и доказателства как е установил тяхната недопустимост. Освен това за сумата, която е била удържана и е бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане е установено, че този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение, поради което и в тази част, административният съд е установил незаконосъобразност на административния акт. Касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП. Следователно крайният акт - уведомителното писмо, предмет на спора, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59 от АПК за форма на акта, като част от изискванията са актът да съдържа фактическите и правни основания за издаването. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания за административния орган да определи като недопустими заявените от Алексиев парцели, както и да удържи оторизирани суми, за които не е имал влязъл в сила акт, с който ги е установил по основание и размер. Напротив, установено е по делото, че АУПДВ за тези суми е отменен с влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото не е представен списък за разноските от двете страни, не са представени и доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение