Решение № 71 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 191/2016 г.

Решение № 71 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 191/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 204 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 1053/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което по молба на Ж. Д. Ж. е извършено тълкуване на постановеното по същото дело решение № 324 от 22.02.2012 г. в частта му, с която съдът е определил дължимите от молителката в полза на останалите съсобственици суми като е посочено, че във всяко едно от вземанията на съсобствениците, в полза на които се дължат суми, Ж. Д. Ж. участва с квотата си в съсобствеността в размер на 54/1080, определена с решението по допускане на делбата и след това са посочени конкретните суми, които тя дължи на всеки от съделителите. Касационната жалба е подадена от М. Г. Т. чрез пълномощника й адв. Д. Поддържа се, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, тъй като решението по тълкуването по недопустим начин изменя тълкуваното решение. В резултат на извършеното тълкуване присъдената на жалбоподателката парична сума е намалена от 36 143,20 лв. на 10 842,97 лв. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата за тълкуване или извършването му по начин, който не накърнява правата й. Ответниците не са взели становище по жалбата. С определение № 42 от 28.01.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса дали посредством тълкуване на съдебното решение може да се постанови резултат, различен от този в тълкувания акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: О. акт е постановен в производство по чл. 251 ГПК за тълкуване на съдебно решение. С решението си от 22.02.2012 г. по гр. д. № 1053/2011 г. Варненски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение по извършване на съдебна делба на нива от 2,799 дка в местн. "Стопански двор" в землището на кв. В., [населено място] чрез изнасяне на публична продан и вместо това е постановил съделителите Ж. И. Ж., Д. И. П., Д. Н. К., С. Ж. Ж., М. Ж. П., Ж. Д. Ж., Д. К. Н., А. П. Н. и И. В. К. да заплатят на останалите двадесет съделители конкретни суми, представляващи стойността на притежаваната от тях квота в съсобствеността при пазарна цена на целия имот 542 148 лв.; включително на М. Г. Т. е присъдена сумата 36 143,20 лв., съответстваща на квотата й 72/1080. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 23.06.2014 г. Ж. Д. Ж. е поискала да бъде извършено тълкуване на решението, а именно как се разпределя задължението между деветте осъдени лица, тъй като с диспозитива на решението те са осъдени общо да заплатят суми на другите съделители. С обжалваното решение съдът е приел, че решението е ясно, но за прецизност е извършил тълкуване, като е постановил, че във всяко едно от вземанията на съсобствениците, в полза на които се дължат суми, Ж. Д. Ж. участва с квотата си в съсобствеността в размер на 54/1080; след това съдът е посочил дължимите суми на отделните съделители, с отбелязване, че молителката участва в дълга с 54/1080 части; в това число по отношение вземането на М. Г. Т. задължението й е 54/1080 от 36 143,20 лв. По основанието за допускане на касационно обжалване. В Решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г. на III г. о. на ВКС се приема, че по пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Настоящият състав възприема тази практика, тъй като тя напълно съответства на целта на производството по тълкуване на съдебни решения. По касационната жалба. Обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона, доколкото с извършеното тълкуване се стига до промяна на определените с тълкуваното решение суми, присъдени на част от съделителите. Основателно е оплакването на жалбоподателката М. Т., че при прилагане на даденото от съда тълкуване, дължимата на нея сума от 36 143,20 лв. се намалява на 10 842,97 лв. Това е така, защото при приложения от съда начин на разпределение на дълга, сборът от дяловете на съдлъжниците не е едно цяло и не покрива номиналния размер на дължимите суми на неучаствалите в разпореждането съделители. Ето защо, при така извършеното тълкуване се стига до присъждане на нещо различно от постановеното с тълкуваното решение. За да се определи частта от дълга, която се поема от всеки един от деветте осъдени съделители, е необходимо да се припомнят обстоятелствата, довели до извършване на делбата по този начин. С първоинстанционното решение делбата на нивата от 2,799 дка в местн. "Стопански двор" в землището на кв. В. е извършена чрез изнасяне имота на публична продан. В. съд е отменил това решение поради установеното във втората фаза на делбата обстоятелство, че още преди завеждане на делото с този имот е извършено разпореждане от група сънаследници в полза на трето лице. Затова е прието, че реално извършване на делба не е възможно и съдът е постановил разпоредилите се съделители да заплатят на неучаствалите в сделката стойността на дяловете им по пазарни цени. При присъждане на дължимите суми съдът е посочил деветте задължени лица, които лично или чрез наследодателите си са участвали в разпореждането и е определил те общо на кого от останалите каква сума дължат, но разграничение на дълга между съдлъжниците не е направил. Именно тази неяснота предизвиква нуждата от тълкуване и такова наистина е необходимо, за да не съществува съмнение всеки съдлъжник каква суми дължи на всеки кредитор. Задължението на съделителите, които дължат възмездяване на останалите за невъзможността да се дели имота, не се разпределя помежду им съобразно с притежавания от тях дял в съсобствеността на общия имот, както е приел съда. Разпореждането с целия имот е извършено само от няколко съсобственици, като междувременно някои от тях са починали и участващите в делбата съделители са техни наследници. Така, продажбата на имота е извършена през 1997 г. от шест лица: С. Ц., Ж. Ж., М. П., С. Ж., Н. Н. и И. К. С. Ц. също е починала и нейни наследници са: И. К., Д. К., Д. Н., Ж. Ж., Д. П., М. П., С. Ж. и Ж. Ж. Н. Н. е починал и негови наследници са А. Н. и Д. К. А. Н. е починала по време на производството по тълкуване на решението и неин наследник е Д. К. С оглед на това разпоредилите се сънаследници и техните правоприемници понастоящем са девет на брой и те са осъдени да заплатят на останалите съделители стойността на дяловете им. За да се определи участието на всеки от съдлъжниците в дълга следва да се изходи от съотношението на техните дялове помежду им. Видно от решението по допускане на делбата квотите им са: 15/1080 за Ж. Ж., 15/1080 за Д. П., 38/1080 за М. П., 54/1080 за Ж. Ж., 27/1080 за Д. К., 30/1080 за С. Ж., 45/1080 за Д. Н., 18/1080 за А. Н. и 90/1080 за И. К., като сборът от дяловете им /общата им квота в съсобствеността/ е 324/1080 части. Тази обща квота 324/1080 следва да се приравни на едно цяло и да се изчисли участието на всеки един в нея, което ще определи и частта от общия дълг, която той поема. Така се получава следното разпределение: Ж. Ж. участва в дълга с 15/324 части, Д. П. участва с 15/324 части, М. П. участва с 38/324 части, Ж. Ж. участва с 54/324 части, Д. К. участва с 27/324 части, С. Ж. участва с 30/324 части, Д. Н. участва с 45/324 части, А. Н. участва с 18/324 части и И. К. участва с 90/324 части. Това е съотношението, в което следва да се разпределят присъдените в тяхна тежест суми, дължими на останалите съделители. Доколкото молбата за тълкуване е само относно размера на задължението на Ж. Д. Ж. и спрямо нейните съдлъжници производството по тълкуване е прекратено, то следва да се постанови диспозитив само относно нейната част от дълга, която възлиза на 54/324 части от присъдените с решението по извършване на делбата суми. За яснота ще се посочи тази част по отношение на всеки един кредитор. Следва да се отчете, че съделителката Т. Т. П. е починала и неин единствен наследник е молителката Ж. Д. Ж., така че задължението е погасено поради сливане на качествата на кредитор и длъжник. При горните изводи следва да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново в посочения смисъл. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.