Решение № 14673 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2019 г.

Решение № 14673 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5195/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Авес Г" ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен, № 67, ет. 1, представлявано от Г. Евлогиев - управител, чрез адв. Айдарова, срещу решение № 1775/15.03.2019 г. постановено по адм. д. № 7212 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221416000120-091-001 от 30.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2136/06.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 9 960 лв. по 7 бр. фактури за доставка издадени от "Билдър асистънс" ЕООД за периода м. август и м. септември на 2013 г. и в частта за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 30 680 лв. по фактури за ремонт на офис и склад издадени от "Билдър асистънс" ЕООД. Според изложеното в касационната жалба решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Възразява се срещу изводите на АССГ, относно това, че приемо-предавателните протоколи не установяват предаване на родовоопределени вещи. Не е съобразно и обстоятелството, че действията на лицето получило стоката са потвърдени от управителя на дружеството. Неоснователно се излага, в мотивите на решението, че липсва подпис върху част от фактурите, а те са издадени от доставчика преди 01.01.2016 г. Фактурите са осчетоводени и декларирани през НАП. Твърди се, че в приемо-предавателните протоколи е вписано седалището на дружеството, но не там е извършено приемо-предаването. Видно е, че дружеството разполага със складово помещение, в което може да съхранява стоките. Изводът на съда, че доставките са нереални, тъй като вложените материали не е ясно дали са доставените от "Билдър асистънс" ЕООД. Фактът, че има и други доставки на сходни материали не налага непременно извод за нереалност на процесните доставки. СТЕ изрично е доказала, че доставените от "Билдър асистънс" ЕООД материали са вложени в различни обекти. Съдът не може да основава изводите си на липсата на транспортни документи, като това не е основание да бъде отказано право на данъчен кредит, тъй като ревизираното лице, няма задължение да представя такива документи. Доставките на СМР, също следва да бъдат признати за реални, тъй като са събрани достатъчно доказателства за осъществяването им - свидетелски показания, договори, протоколи образец 19 и не на последно място изслушаната по делото техническа експертиза. Вещото лице установява, че ремонтът е извършван, но поради изтеклия период от време не може да се определи кога е извършен. Действително не е съставен протокол за скрити работи, но такъв и не се изисква, тъй като не става дума за строителство, а за ремонти дейности. Закупуването в повече на строителни материали не може да обоснове липса на ремонт. Въпросът дали има сключен договор или не е неотносим към спора дали СМР са извършени или не. По подробно развити аргументи в касационната жалба, по изложените твърдения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу РА да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София, поддържа неоснователност на подадената касационна жалба. Решението е правилно и законосъобразно. Не са налице визираните в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС обстоятелства. Моли, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за неоснователна. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Налице е разминаване между твърденията на ревизираното лице и изслушаните по делото експертизи. Липсват доказателства за реалност на осъществените по делото доставки. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и обсъди наведените касационни основания, както и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е било за втори път на разглеждане пред АССГ, след като с решение № 9042 от 03.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2907/2018 г. състав на ВАС е отменил решение № 7226/30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 12757/2016 г. на същия съд. Предмет на проверка е бил РА № Р-22221416000120-091-001 от 30.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2136 от 06.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9960 лв. по 7 бр. фактури на "Билдър асистънт" ЕООД за периоди м. август и м. септември 2013 г., с предмет: доставка на кабели, гофрирани тръби и бетон, както и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21 880 лв. по фактура за ремонт на офис № 465/10.06.2013 г. и в размер на 8 800 лв. за ремонт на склад по фактура № 568/22.10.2013 г. на "Билдър асистънс" ЕООД. При осъществената проверка на ревизионния акт съдът е приел, че е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По съществото на спора за установено съдът е приел, че по процесните доставки на кабели, гофрирани тръби и бетон не се установява факта на предаването на стоките, като в тази връзка са посочени редица липси на реквизити в представените приемо-предавателни протоколи, както и противоречия между обясненията на ревизираното лице и твърденията поддържани в съдебното производство от разпитаните свидетели. Констатирано е освен това, че процесните фактури не са подписани от представител на доставчика, което също е установено със свидетелските показания. Първоинстанционният съд е изложил мотиви също така, че не са представени доказателства във връзка с начина на съхранение на доставените стоки, с оглед характеристиките и количеството им. Складовите помещения, за които се твърди, че са ползвани от ревизираното лице не са посочени като място на предаване на стоките. За недоказани са преценени и фактурираните услуги – СМР на офис и склад. Видно е, че за ремонта на офис находящ се на ул. Прелом" № 5 а е издадена фактура № 456/10.06.2013 г. за извършени СМР, но собствеността е прехвърлена на 11.07.2014 г. По отношение на складовото помещение не са налице доказателства то да е собственост на ревизираното лице. Представен е договор за наем, но според него всички ремонти и реконструкции се извършват след уговорки на страните и съставени писмени протоколи, каквито не се представят. Според решаващият състав и по двата договора за СМР доставката на материалите е за сметка на изпълнителя, но по отношение на тях важи изложеното по-горе за липсата на склад за съхранение и доказателства за транспортирането им, както и влагането им в обекта. Обсъдена е и изслушаната по делото СТЕ, но е направен извод, че същата не подкрепя твърденията на ревизираното лице и неговата защитна теза. Напротив експертът е съпоставил действително извършените работи и тези отразени в акт образец 19, като констатира разминаване. С оглед гореизложеното, административният съд е счел, че с контролирания ревизионен акт законосъобразно не е било признато правото на данъчен кредит. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е съобразил указанията на касационната инстанция при повторното разглеждане на делото и е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с ревизионния акт в оспорената част. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите за необоснованост на решението. Фактите по делото са точно установени въз основа на правилна преценка на доказателствения материал. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникване правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, следва да бъдат ангажирани доказателства относно индивидуализацията на стоките, тяхното приемо-предаване и начина на осъществяване на доставките. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка § 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест е на ревизираното лице. То следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчика му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно се поддържа от касатора, че са събрани достатъчно доказателства, които установяват реалност на доставките. В тази насока правилно съдът е приел, че писмените доказателства, макар и много, не установяват по безспорен начин предаването, респективно получаването на стоките по процесните фактури и извършването на СМР в офис и склад, ползвани от дружеството. Не съответства на изслушаните по делото свидетелски показани, твърдението в касационната жалба, че получаването на стоката е потвърдено от управителя на дружеството. Напротив, Т. Христов изрично сочи, че не е подписвал фактури и приемо-предавателни протоколи, като обяснява механизма на доставка без конкретика и без да се позовава на факти, които могат да бъдат проверени и доказани в производството. Касаторът се мотивира в твърденията си и с обстоятелството, че всички процесни фактури са осчетоводени и декларирани пред НАП. Документалната обоснованост на доставките, обаче не е самостоятелно основание, да бъде признато право на данъчен кредит. Констатираната липса на доказано фактическо движение и предаване на стоката от доставчика на получателя и извършването на услугите, а само тяхното документално префактуриране, дават основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Споделя се и извода на съда, че процесните фактури не отразяват действително осъществени данъчни събития, което обосновава наличие на данъчна измама с участието на ревизираното лице, което не е можело да не знае, че като е получател по фиктивни фактури се позовава при злоупотреба на правото на приспадане на данъчен кредит, разчитайки само на формалното изискване за притежаване на данъчна фактура за упражняването на това право. Постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Направените изводи от съда кореспондират с доказателствата по делото и същите са направи при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" – София за присъждане на разноски за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер на 1789 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховният административен съд състав на Осмо отделение,