Решение № 10150 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет (СОС), чрез юриск. Петрова, срещу Решение 15629 от 08.05.2025г., постановено по адм. дело 8751/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесния отказ не е индивидуален административен акт, а попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Възразява, че съдът не е уважил своевременно направеното искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от първоинстанционния жалбоподател. Претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез юриск. Петрова, поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника в касационното производство. Ответникът - Енергопроект АД, чрез адв.Щерева, в писмен отговор и в съдебно заседание, дава становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Пред АССГ, от Енергопроект АД, е оспорено Решение 400 по протокол 16 от заседание на СОС, проведено на 25.07.2024 г., с което е постановен отказ за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект за бързо хранене в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.901.839, м. Лозенец II част, район Лозенец. С обжалваното решение отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът приема, че процесното решение за отказ не отговаря на изискванията за форма, тъй като е постановено при абсолютна липса на мотиви, като по преписката не се съдържат и данни, позволяващи да се извлекат фактическите и правни основания, обосновали издаването му с този резултат. Напротив - внесеният от главния архитект на СО до СОС доклад съдържа становище и проект на решение за одобряване на поисканата схема, като в него е посочено, че са налице предпоставките за одобряването й, тъй като същата отговаря на приложимите правни норми. Липсата на мотиви представлява съществен порок и е винаги основание за отмяна на акта, тъй като води до нарушаване правото на защита на страната и препятства съдебния контрол за законосъобразността му. При извършената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. То е постановено по недопустима жалба срещу оспорено Решение 400 по протокол 16 от заседание на СОС, проведено на 25.07.2024 г., с което е постановен отказ за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект, което не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 - 3 от ЗУТ и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу процесното решение е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Същото е постановено в процедурата по издаване на крайния административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, който единствено съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Схемата, респ. отказът за одобряването й представлява междинен акт съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, чието отделно оспорване е недопустимо. Това е така, защото схемата определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици за заявителя. За него би бил налице правен интерес от оспорването в случай, че обжалва отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемия обект, с който административното производство приключва. Когато предмет на жалбата е само отказът за одобряване на схема, каквато е настоящата хипотеза, съдът следва да остави същата без разглеждане и да прекрати производството поради нейната недопустимост /в този смисъл е трайната практика на второ отделение на ВАС/. Като се произнася по съществото на спора, първата инстанция постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а производството - на прекратяване съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на СОС юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 /двеста/ лева - по 100 лева за всяка съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,