Решение № 8092 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2015 г.

ВАСIV отделение01.07.2016 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1407 от 13.07.2015 г., постановено от Административен съд - П., десети състав, по адм. д. № 1867/2014 г. ОСЪЖДА "А."АД със седалище и адрес на управление в гр. П., район Южен, ул. "Асеновградско шосе" представлявано от изпълнителния директор Л. К., да заплати на община К. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. ОСЪЖДА "А."АД със седалище и адрес на управление в гр. П., район Южен, ул. "Асеновградско шосе" представлявано от изпълнителния директор Л. К., да заплати на "К. - В. П." ЕООД, гр. А., юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 8092 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А." АД със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от изпълнителния директор Л. К., подадена чрез упълномощен адв. Станоев против решение № 1407 от 13.07.2015 г., постановено от Административен съд - П., десети състав, по адм. д. № 1867/2014 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Счита, че съдът погрешно е приел, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че са били налице специфични изисквания и условия към предмета на сделката, които да са налагали провеждане на процедурата по разпореждане с процесния имот при условията на публично оповестен конкурс, вместо проведения в настоящия случай публичен търг. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отмени Заповед № 470 от 9.06.2014 г. на зам. кмета, и. д. кмет на община К. Алтернативно се иска обявяване на нищожността на процесния административен акт, като му се присъдят направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултските възнаграждения на останалите страни по делото. Ответникът - кметът на община К., оспорва жалбата с писмено възражение и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Генова, която пледира за отхвърлянето й, тъй като при издаване на обжалваната заповед не са допуснати сочените от жалбоподателя пороци и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "К. - В. П." ЕООД, гр. А., оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Запрянова, която с писмен отговор на касационната жалба, писмена защита и в съдебно заседание заявява мнение за неоснователност и недоказаност на жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна - С. Р. Ю. от гр. К. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно и обосновано съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОС - продажба на имоти и вещи, частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. С. участващия по делото прокурор възраженията на касатора за наличието на специфични изисквания и условия към предмета на сделката, които налагат провеждане на публично оповестен конкурс са необосновани, тъй като такъв е бил обявен преди провеждане на търга, а настоящият касатор въпреки подаденото заявление не е участвал в конкурса, при което същият е бил отменен поради липса на кандидати. Счита, че решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "А." АД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1407 от 13.07.2015 г. е отхвърлена жалбата на "А." АД против Заповед № 470/9.06.2014 г. на Зам.-кмет на община К., изпълняващ длъжността кмет на община К., с която се определя "К. - В. П." ЕООД за спечелило търга за закупуване на имот - частна общинска собственост - ПИ № 001305, в землището на град К. и е осъдено дружеството - жалбоподател да заплати на страните община К. и на "К. - В. П." ЕООД юрисконсултски възнаграждения в размер на 300 лв. за всяка. За да достигне до този резултат Административният съд - П. е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган - зам. кмет, и. д. кмет на община К., в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби, както и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и съобразяване с целта на закона. Първоинстанционният съд е посочил, че според разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОбС продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, с оглед на което ответният орган е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност да определи начина на продажба на процесния имот. Прието е съответното решение № 579 от 25.04.2014 г. на Общински съвет - К., с което е дадено съгласие за продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ - поземлен имот № 001305, в землището на град К., с ЕКАТТЕ 40467, община К., с площ на имота 13. 982 дка, с начин на трайно ползване: изоставени трайни насаждения; вид собственост: общинска частна; при категория на земята при неполивни условия: трета, местността "Орта хан". Със същото решение е одобрена началната тръжна цена и пазарната оценка на имота. В съдебното решение са обсъдени подробно всички възражения на "А." АД за опорочена тръжната процедура и за допуснати нарушения при провеждането й, както и за превратно упражнени административни правомощия с цел търгът да бъде спечелен от точно определено лице. Първоинстанционният съд е преценил, че всички оплаквания на жалбоподателя са неоснователни и недоказани, тъй като при провеждането на тръжната процедура и при издаване на процесната заповед не са допуснати твърдяните несъответствия и противоречия с изискванията на материалноправните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 5 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община К. /НРПУРОИ/ и отклонения от административнопроизводствените правила, регламентирани с приложимата наредба, издадена на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОбС. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и в касационната жалба, предмет на настоящия процес се поддържат едни и същи твърдения за допуснати нарушения в тръжната процедура. Върховният административен съд споделя становището на Пловдивския административен съд и намира, че оспорената процедура не е опорочена. Първото оплакване на касатора се отнася до решението на общински съвет - К. за даване съгласие за разпореждане с имота, с което били предвидени специфичните изисквания и условия към предмета на сделката и незаконосъбразно е бил определен на начина за разпореждане с имота - общинска частна собственост, като вместо конкурс е бил проведен търг с тайно наддаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от НРПУРОИ. Настоящият съдебен състав счита за необосновано и недоказано твърдението на касатора, защото в случая правилно е прието от първоинстанционния съд, че Общински съвет - К. веднъж вече е дал съгласие за провеждане на конкурс, който е бил прекратен поради липса на кандидати, след което по преценката по целесъобразност, е взел друго решение за продажба чрез търг. Нещо повече, от данните по делото е видно, че настоящият касатор е подал заявление с вх. № 733/18.10.2013 г. като е изразил желание да закупи процесния поземлен имот № 001305, но не е участвал в процедурата и публично оповестения конкурс е бил прекратен. По делото е приложена извадка от поименното гласуване на решение № 579, прието с Протокол № 52 от 25.04.2014 г. на ОбС - К. от които се установява, че при гласуване на решението органът е спазил предвидената в чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА форма за вземане на решение за разпоредителна сделка, чрез поименно гласуване. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че публично оповестен конкурс е единствения възможен способ за разпореждане с имота обусловен от специфичния предмет на сделката и най-вече от необходимостта в този конкурс да бъде заложен задължителен критерии за екологичност на проекта, за да продължи да съществува екопоясът. От справките, направени в Министерството на околната среда и водите и приложените Разрешително за водоползване № 0498/22.08.2001 г., издадено от МОСВ и изменението на Разрешително № 0498 от 17.05.2007 г., издадено от Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. е видно, че те не се отнасят за водоземни съоръжения, попадащи в процесния поземлен имот № 001305, а в поземлен имот № 001354, който не е обект на търга. Относно цитираното от касатора Решение № 42 на Министерски съвет от 08.03.1990 г., административният съд правилно е преценил, че то не не поражда противопоставимо на правото на собственост действие към датата на издаване на процесната заповед. Министерство на земеделието и хранителната промишленост не е актуализирало разработката за изграждане на дървесен пояс около КЦМ - П., а държавата не е запазила собствеността върху поземлен имот № 001305 и с решение на Поземлената комисия той е възстановен на община К. през 2002 г., поради което в качеството си на собственик има право свободно да се разпорежда с него. От значение е и обстоятелството, че горепосоченото решение на общинския съвет, както и заповедта на кмета, с която е открита оспорената тръжна процедура са самостоятелни административни актове, които не са обжалвани по съответния ред, поради което са стабилни административни актове, които са произвели правно действие. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за основания за прогласяване нищожността на оспорения административен акт, поради посочено неправилно правно основание. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. С атакуваната заповед е за определен спечелилия търга за закупуване на имот - частна общинска собственост - ПИ № 001305 в землището на град К. При това положение настоящият съдебен състав счита, че атакуваният акт не е нищожен, защото е приет от компетентен орган, в законната форма и при съответстващо на закона правно основание. Следва да се има предвид факта, че самият жалбоподател с жалбата си, с която е сезирал първостепенния съд, не претендира отмяна, съответно обявяване на нищожност на решението на общинския съвет и на заповедта на кмета на община К., с които е открита тръжната процедура, с оглед на което атакуваната заповед за определяне на купувач, не е нищожна, а е издадена на правно основание и в съответствие с предходните два акта, които са влезли в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател "А." АД за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК съдът счита за основателни претенциите на ответника и заинтересованата страна за присъждане на направените в касационното производство разноски - юрисконсултско възнаграждение, срещу които касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на юрисконсултските възнаграждения е основателно, като следва да бъдат определени такива в минимален размер на 300 лв, в съответствие с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1