Решение № 3776 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2012 г.

Решение № 3776 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Бисерка Каменова, в качеството й на процесуален представител на Даниел Дичев, управител на "Агрогруп ДБ" ЕООД, срещу решение № 287 от 10.02.2012 г. по адм. дело № 1022 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 031004551 от 04.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в частта в която е потвърден с решение № 50 от 02.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 031004551 от 04.01.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 50 от 02.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Варна при ЦУ на НАП. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС, като ревизираният период е 01.11.2009 г. - 31.12.2009 г. С него е отказано правото на данъчен кредит, на основание. чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е определено задължение за ДДС за данъчен период м. 11.2009 г. в общ размер на 37 965.62 лв. и лихва за забава в размер на 7 044.37 лв. по доставки от "Ани макс 2008" ЕООД в размер на 30 913.28 лв. и от "Алекс комерс 2009" ЕООД в размер на 7 052.34 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно и последователно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително основното и допълнително заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, анализирани са правните разпоредби, на които се е позовал административния орган и е формиран извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Спорът по делото е относно наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Ани макс 2008" ЕООД и "Алекс комерс 2009" ЕООД. По отношение на фактурата, издадена от "Ани макс 2008" ЕООД с предмет на доставката - слънчоглед, царевица и пшеница, съдът е приел за доказано, че фактурата е осчетоводена и включена в дневниците за покупки и продажби, както и в СД по ЗДДС за съответния период, а така също и че по тази фактура не е налице плащане. Приел е, че посочените като предходни доставчици на прекия доставчик "Ани макс 2008" ЕООД, физически лица, като такива с посочени ЕГН не съществуват, което е установено в хода на ревизията чрез справка в информационната система на НАП. От събраните по делото доказателства не става ясно какво количество са произвели посочените лица, къде е било съхранявано, как е стигнало до "Ани макс 2008" ЕООД, за да бъде прехвърлено на жалбоподателя. Обсъдени са представените три броя договори за продажба и приемо-предавателни протоколи, като е посочено, че същите представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила и са оспорени от ответника. Отбелязано е, че не са представени и никакви доказателства за собственост на превозните средства описани в протоколите чрез техните регистрационни номера. Не са ангажирани доказателства за осъществен транспорт, за кадровата обезпеченост на доставчика. Не са осчетоводени и разходи за транспортни услуги, доколкото съгласно договорите за продажба транспортът е за сметка на "Агрогруп ДБ" ЕООД. Липсват и всякакви доказателства за количеството натоварена стока, както и такива за разтоварване на стоката на пристанище Варна. Изводът за липса на реално осъществена доставка на стоки не се разколебава от двете заключения по съдебно-счетоводната експертиза, понеже те са изготвени единствено въз основа на представените договори за продажба, приемо-предавателни протоколи, РКО и декларациите на физическите лица производители на зърно. По повод отказаното право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Алекс комерс 2009" ЕООД съдът е изложил сходни фактически и правни съображения. Относно доставката с предмет "слънчоглед" съдът е приел, че освен фактурата и документ за извършено плащане, не са представени доказателства за произход, съхранение, натоварване, транспортиране и предаване на стоката. По доставката с предмет "транспортна услуга" от този доставчик не са представени транспортен документ, от който да се установи начина на транспортиране на стоката, данни за вида и регистрационния номер на транспортното средство, както и такива за лицата извършили услугата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, предмет на доставките, т. е. дали процесните доставки са реално осъществени. Направеният от съда подробен анализ на доказателствата е обосновал изводът, че от същите не може да се установи реално получаване на доставките по процесните фактури, поради което с РА поради липса на сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е постановен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Няма спор по делото, че доставчиците на получателя "Агрогруп ДБ" извършват търговия със зърно и са регистрирани търговци за тази дейност, но не са налице безспорни доказателства, че реално процесната стока е предадена на получателя от неговия пряк доставчик. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, понеже чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Поради това, установяване предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. От представените договори за покупко-продажба и приемо-предавателни протоколи се установява единствено, че между "Ани макс 2008" ЕООД и жалбоподателя е възникнало облигационно отношение, но същите не са доказателство за фактическо получаване или за прехвърляне право на собственост. С оглед характера на стоките предмет на доставките и тяхното количество се предполага наличието на доказателства за натоварването, транспортирането и съхранението им, като например товарителници, пътни листове, складови разписки, кантарни бележки и др. Осчетоводяването на фактурите с идентични счетоводни записи не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са прехвърлени, а установяват единствено движение на стоки по документи, но не и реално предаване и приемане на същите. Доводът на касатора, че е налице последваща продажба на стоките, предмет на фактурите от "Ани макс 2008" ЕООД, за която е начислен ДДС, поради което се стига до събиране на данъка за втори път, е неоснователен. Прехвърлителният ефект на една сделка за покупко-продажба не се презумира и в случаите, при които има данни за последваща доставка на стоки, извършена от ревизираното лице, понеже то може да разполага с възможността да се разпорежда с такива родово определени вещи в резултат на други сделки. За целите на данъчното облагане по ЗДДС обаче, респективно за признаване на правото на данъчен кредит, определящо е да се установи придобиването на конкретната стока и то именно от лицето, посочено като доставчик в издадената фактура. Правилни и обосновани са изводите на съда и относно доставките от "Алекс комерс 2009" ЕООД. По фактурата с предмет на доставката "слънчоглед" не са представени никакви доказателства за съхранението, транспорта и предаването на стоката. Същото се отнася и до отказаното право на данъчен кредит по фактурата с предмет "транспортна услуга", за която също съдът правилно е приел, че липсват документи, установяващи транспортното средство и лицето, осъществило превоза. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение