Решение № 132 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2008 г.

Решение № 132 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. А. С. и И. А. К. срещу решението на Окръжен съд - гр. В. от 01.02.2008 г., по гр. д. № 1903/2007 г., с което се отменя решение № 2* от 25.06.2007 г., по гр. д. № 4097/2006 г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от С. А. С. и И. А. К. срещу К. Д. К. и А. Х. К. ревандикационен иск за признаване правото им на собственост върху поземлен имот - лозе, с пл. № 1* по кадастралния план от 1987 г., с площ 1,000 дка, находящ се в землището на гр. В., кв. "В", местността "В", при граници: ПИ пл. № 1* и от две страни -път, както и за предаване на владението му на ищците, на основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/. Ответникът по касационната жалба К. Д. К., чрез процесуалния си представител адвокат М, е депозирал писмено възражение, в което са оспорени доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и претендира всички направени съдебни разноски в производството. Ответникът по касационната жалба А. Х. К. не взема становище. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Окръжният съд-гр. Варна е приел, че ищците не са доказали по несъмнен начин правото си на собственост върху поземлен имот - лозе, с пл. № 1* по кадастралния план от 1987 г., с площ 1,000 дка, находящ се в землището на гр. В., кв. "В", местността "В", при граници: ПИ пл. № 1* и от две страни -път, поради което е отменил решението на районния съдия и е отхвърлил предявения ревандикационен иск. Направеното от ответника възражение, че правото на собственост не може да се възстанови, поради наличие на последваща разпоредителна сделка, след извършената замяна с претендирания за възстановяване имот, съдът е приел за основателно, тъй като са налице безспорни доказателства, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота на правно основание, което е пречка да бъде осъден да предаде владението му. За да уважи предявения иск, с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, въззивният съд е приел, че ищците основават своето право на собственост върху поземления имот с решение № 598/11.03.1999 г. на поземлена комисия - гр. В., като наследници на А. Т. А. Съдът е възприел изводите на вещото лице за идентичността на спорната реална част от бившия имот пл. № 1* от кадастралния план от 1956, заснет с пл. № 1* по плана на местността "В" от 1987 г., а по плана на новообразуваните имоти с пл. № 626.Установено е, че имотът е бивша собственост на наследодателя на ищците, закупен с нотариален акт № 41 от 1932 г., но чрез замяна през 1960 г., по реда на Закона за трудовата поземлена собственост (ЗТПС), 1 дка лозе е придобит в собственост от наследниците на В. С., за което им е издаден нотариален акт № 46/1965 г. Последвалото разпореждане с нотариален акт № 83 от 28.03.1975 г., легитимира ответника като собственик чрез дарение на същия имот, представляващ лозе от 1 дка, в землището на местността "В" и е изключение от правилото на чл. 10, ал. 13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). С оглед конкретните обстоятелства по делото, решаващият състав е приел, че конкуренцията на права върху имота следва да се реши в полза на ответника, тъй като е налице изключение от правната възможност да се възстанови собствеността върху земеделска земя, която е била предмет на замяна по реда на ЗТПС (отм.), в случаите, когато е извършена разпоредителна сделка с този имот. В тази връзка, възражението на ищците за валидно възстановяване на имота от поземлената комисия е прието за неоснователно и е отхвърлено, а окръжният съд е обосновал крайните изводи на своето решение с разпоредбата на чл. 18з, ал. 3, пр. 2 от ППЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността. Касационната жалба на С. А. С. и И. А. К., чрез адвокат З, срещу решението на Окръжен съд - гр. В. от 1.02.2008 г., по гр. д. № 1903/2007 г, съдържа твърдения за нарушения на материалния закон. Излагат се доводи, че правото на собственост е доказано, че е бивша собственост на техния наследодател и е идентичен с имота, който се владее от ответника - 1 дка лозе. За същия имот има влязло в сила решение на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността, тъй като не са налице пречи за възстановяването - няма законно застрояване, по смисъла на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Имотът продължава да се владение от ответника без основание, поради което предявения ревандикационен иск следва да се уважи. Претендират се разноски по делото. Касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собственост на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Варненският окръжен съд е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищците представят като доказателство за своето право на собственост позитивно решение на общинска поземлена комисия № 598/11.03.1999 г., за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Т. А., което не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като производството по издаването му е едностранно и не обвързва ответника. Въззивният съд е установил правилно и идентичността на имота, представляващ 1 дка лозе в землището на местността "В", като е съобразил заключението на вещо лице, в което подробно са проследени заснемането и промяната в номерацията на имотите. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищците за неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е признал влязлото в сила решение за възстановяване на имота. Ищците обосновават своето право с влязло в сила решение за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, а праводателите на ответника са легитимирани с влязло в сила решение на съда от 03.06.1960 г., с което е изменено решението на комисията по ТПС, във връзка с извършената замяна по реда на ЗТПС. По силата на това съдебно решение, праводателите на ответника са получили чрез замяна 1 дка лозе, бивша собственост на наследниците на А. А. Правната възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са били предоставени на трети лица чрез замяна е установена с разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, според която притежаван преди замяната имот подлежи на възстановяване на бившите собственици или техните наследници, освен в изрично посочените от закона случаи. В конкретния случай, спорният имот е бил предмет и на последваща разпоредителна сделка с нотариален акт № 83 от 1975 г., което обстоятелство изключва приложението на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Без значение е дали имота е законно застроен, след като има валидно разпореждане в полза на трето лице. В този случай замяната на земеделска земя запазва действието си и не се възстановява на бившите собственици. Необоснован е и довода на касаторите, че не са налице пречки за възстановяване на собствеността, тъй като няма данни имота да е законно застроен. Според чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, възстановява се правото на собственост върху имота, притежаван от бившия собственик преди замяната, освен в случаите когато замененият имот е застроен или има последващо разпореждане със заменения имот. Следователно, по отношение на заявения за възстановяване имот, представляващ лозе от 1 дка, в землището на местността "В", идентичен с част от бившия имот пл. № 1* от кадастралния план от 1956, с пл. № 1* по плана от 1987 г. и по плана на новообразуваните имоти с пл. № 626, не са били налице предпоставките за възстановяване, поради запазване на правата на приобретателя. Предвид изложеното и с оглед данните по делото въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелства и е отхвърлил възраженията на ищците като неоснователни. По реда на косвения съдебен контрол, окръжният съд правилно е преценил правните последици на административния акт и не е признал реституционния ефект на решение № 598/11.03.1999 г., на поземлена комисия - гр. В.. Правото на собственост на ищците не е доказано по несъмнен начин, а поземления имот се държи от ответниците на валидно правно основание, поради което предявения ревандикационен иск е неоснователен. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение