Решение № 2078 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10125/2010 г.

Решение № 2078 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10125/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по е по реда на чл. 210, ал. 1, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област - София срещу решение № 1845 от 8.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2362/2010 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че е допуснато нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК и от мотивите на съда не е ясно на какво основание е направил извода, за липсата на определено обезщетението за 8 дни репресия. По силата на; 1, т. 3 от ДР на Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е посочено, че под пълен календарен месец следва да се разбира репресия продължила 30 дни. Няма разпоредба посочваща, че за оставащите дни за репресия продължила повече от един месец следва да се прилага изр. второ на т. 3 - определяща, че за оставащите дни на непълен месец изчисленията да се правят пропорционално. Ответникът - Димитър Хаджиев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд в производство по чл. 145, ал. 1, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед на областният управител, с която на основание чл. 1, т. 4, чл. 2, ал. 1, т. 6, от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), във вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, е признал по отношение на ответника полагащото му се обезщетение за претърпени вреди от осъществената репресия за необезщетения срок от 16 месеца. Административният орган е определил полагащото се обезщетение в размер на 1024 лева . Първоинстанционният съд е приел, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна в частта в която не е определено обезщетение за 8 дни, тъй като оставащия срок на репресията, който не е бил обезщетен е 16 месеца и 8 дни. Няма спор по делото, че ответника по касационната жалба е получил обезщетение по досегашния ред от 25 000 лева, което е за част от периода на репресията, а именно 36 месеца съобразно действащата нормативна уредба. Пълния срок на репресията е 4 г. 4 месеца и 8 дни. Съдът е приел, че административния орган е определил обезщетение за оставащите 16 месеца, така както е посочено в заповедта, но не е определил обезщетение за 8 дни поради което е приложил § 1, т. 2 ДР на Наредбата и е присъдил обезщетение от 17,07 лева. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. От данните по административната преписка се установява, че Димитър Хаджиев, е претърпял незаконна репресия по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, изразяваща се в изселването му по политически причини в с. Петровене, за времето от 12.12.1949 г. до 24.04.1954 г. когато отново е бил записан в с. пиперица. Спор по тези факти по делото между страните не е налице и се доказват от приложените по делото писмени документи. Основният довод в жалбата за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение е размерът на парично обезщетение от 17,07 лева определено за необезщетените 8 дни репресия. Според касационния жалбоподател няма разпоредба която да предвижда обезщетение за дните оставащи от репресия продължила повече от един месец и затова не следва да се прилага т. 3 на § 1 от ДР на Наредбата предвиждащ възможност обезщетението да се изчислява пропорционално. Тези доводи са неоснователни. Размерът и редът за изплащане на обезщетение на лицата, претърпели незаконна репресия, респ. техните наследници, са уредени в Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГГРЛ. Правилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата определящ понятието " пълен календарен месец " и т. 3 посочваща, че когато репресията е помалка от един календарен месец, размерът на обезщетението се изчислява пропорционално на нейната продължителност. След като самия административен орган в оспорения административен акт е посочил срока за който определя обезщетението обоснован е извода на съда, че оставащите 8 дни от пълния срок на репресията не са обезщетени. По изложените доводи, решението се явява правилно и законосъобразно. Не са налице сочените касационни основания, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,