Решение № 13049 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., гражданка на Ливан, срещу решение 876/05.07.2024 г. постановено по адм. дело 728/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е издадено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Претендира отмяна на решението. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в становище изразено в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение 5880/28.04.2024г. председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на М. Т. А., гражданка на Ливан е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Счел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че за чуждата гражданка не може да се направи извод, че е изложена на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както и че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ за признаване на хуманитарен статут. Съставът е обсъдил, че бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия, акт на преследване от страна на официалните власти в Ливан. Съдът е сметнал, че заявените от молителя обстоятелства, които се изчерпват с твърдение, че са [заличен текст] и са преследвани от Хизбула, не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Съдът е посочил, че органът е изследвал местонахождението на района, където е живяло семейството и е стигнал до извод, че няма как съпругът на молителката да е преследван, тъй като този град не попада под контрола на Хизбула. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Противно на твърденията на касатора, решаващият съд е изложил ясни мотиви по правнорелевантните факти, фактическата обстановка е пълно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните от съда изводи се основата и подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещата закрила и базирайки се на тях правилно е сметнал, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Следва да се посочи, че няма данни кандидатът за статут да членува в политически партии и организации, няма проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не излага конкретни достоверни данни за отправени лично към нея заплахи или оказано насилие, а изложените такива правилно и обосновано са приети от административния орган като несвързани с основанията за закрила по ЗУБ, вкл. по причините в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Данните от бежанската история на М. Т. А. не навеждат на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, нито представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Фактът, че организацията Хизбулла контролира отделни райони в Ливан, в които действително действа извън контрола на държавата, т.е. може да се определи като субект, извършващ преследване, по смисъла на чл. 8, ал. З, т. 2 от ЗУБ. Въпреки това, кандидатът за закрила не доказва действия на преследване, вкл. основани на нейната религиозна принадлежност като [заличен текст], поради което за кандидата съществува реална възможност да се засели в друга част на страната, до която може сигурно и спокойно да пътува, да получи достъп до нея и да се установи там - така, както е сторило семейството и роднините му. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Ливан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От административния орган и съда е съобразено местонахождението на района, където е живяло семейството и са стигнали до правилния извод, че няма как съпругът на молителката да е преследван, тъй като този град не попада под контрола на Хизбула. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение