Решение № 12095 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2015 г.

Решение № 12095 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12495/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Р.- гражданин на Афганистан срещу Решение № 4939/13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 5902/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на съдебнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти свързани с настоящата ситуация в Афганистан. Посочва се, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, като първоинстанционният съд и административният орган неправилно прилагат и тълкуват тази норма. Касационният жалбоподател Ф. Р. в съдебно заседание посочва, че от тринадесет години живее в България без документи и няма близки в Афганистан, като има много неприятности и трудности в живота в тази страна. Ответникът- Зам. председателят на ДАБ, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон, след извършен анализ на бежанската история на жалбоподателя и на относимия въпрос за страната на произход. Акцентира на това, че молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6, предл. трето от ДР на ЗУБ, но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Производството пред административният съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател срещу Решение № 3880/19.05.2015 г., издадено от Заместник председателя на Д. А. за бежанците при МС, като в съдебно заседание проведено на 7.07.2015 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е уточнено, че жалбата е само в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното Решение № 4939/13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 5902/2015 г. на Административен съд С. град, е отхвърлена жалбата на Ф. Р., търсещ закрила от Афганистан против Решение № 3880/19.05.2015 г., издадено от Заместник председателя на ДАБ, в ЧАСТТА, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. За да потвърди оспореният административен акт решаващият съд приема, че доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че ситуацията в Афганистан представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ приема, че няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Това се потвърждава и от приетите справки за актуалната ситуация в Афганистан, военните действия отпреди 13 години са приключили и войските на чуждите държави са изтеглени. АССГ счита, че събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Афганистан, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба визира приложимите нормативни актове, регламентиращи условията за предоставяне на хуманитарен статут и посочва общозначимите факти, които административният орган или съдът са длъжни да изследват при преценката за наличие на предпоставки по чл. 9 ЗУБ. Същевременно в нея не се съдържат конкретни доводи във връзка с твърденията за неправилна преценка от съда на бежанската история на жалбоподателя, обосноваващи релевираните касационни основания. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с настоящата ситуация в страната. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилно решаващият съд е констатирал, че по делото става въпрос за осма подред последваща молба за закрила, затова обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 13, т. 5 ЗУБ (отм. - ред. ДВ, бр. 52 от 2007 г.), сочени от търсещия закрила, тяхното значение относно личното му положение или държавата на произход и преценката на тяхната основателност. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Не се споделят развитите доводи, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, като първоинстанционният съд и административният орган неправилно прилагат и тълкуват тази норма. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледала подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършвани са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният съд, обосновано в тази връзка е приел, че съотнесена към бежанската история на лицето, тя не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6, предл. трето от ДР на ЗУБ, като се явява осма поред. В нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. В проведеното интервю чужденецът е изтъкнал същите причини, които е поддържал и в предходните производства, а именно, че се страхува за живота си в Афганистан предвид отношението на чичо му към неговото семейство, който искал да заграби всички наследствени имоти, като се описва случай, станал преди много години. Допълнително лицето изтъква, че иска да остане в България, в която живее от 13 г. С това липсват твърдения и данни за наличието на нови обстоятелства, от съществено значение за личното му положение и държавата на произход, които да обуславят основателност на искането. Нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход, не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 9 от Закона за убежищата и бежанците. Фактът на пребиваване на територията на Р. Б. за дълъг период от време не може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,