Решение № 3896 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2021 г.

Решение № 3896 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8718/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д., от гр. Асеновград, област Пловдив против решение № 1250/21.06.2021 г. по адм. дело № 2118/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Спасова изразява становище за неоснователност на същата. Прилага подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1250/21.06.2021 г. по адм. дело № 2118/2020 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Д., от гр. Асеновград срещу решение № Ц 2153 – 15 – 113/03.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Присъдил е разноски. По делото е установено, че с решение № Ц 2153-15-113 от 03.08.2020 г. директорът на ТП на НОИ- Пловдив е потвърдил разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140 – 15 – 351/22.05.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив в частта му, с която е отказано отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението Д. е имал навършена възраст [възраст]. Пенсионните органи са изискали удостоверения за товароподемността на управляваните от жалбоподателя автомобили в "Български тютюн" за периода 03.12.1979 г. до 22.09.1980 г.; в комбинат "Родопа" за периода от 16.07.1981 г. до 10.08.1981 г., предвид данните по трудовите книжки и заеманата длъжност "шофьор". Жалбоподателят е уточнил, че за процесните периоди управляваните от него МПС са били под 12 тона. Посочил е, че не съхранява трудови договори, заповеди, фишове за възнаграждения за периода 01.11.1982 г. до 10.11.1988 г. Като мотиви за отказа да отпуснат ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 КСО органите на НОИ са приели, че за Д. не е изпълнено едно от кумулативно изискуемите основания на посочената разпоредба, а именно наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд. Прието е било, че жалбоподателят има положен стаж от втора категория от 03 години и 6 месеца. При изчисляването на осигурителния стаж от втора категория, административният орган е зачел периода при осигурителя "Товарни превози" - Раднево за времето от 01.04.1985 г. до 31.10.1988 г. на длъжността "шофьор Татра 16т. " Останалият изчислен осигурителен стаж от 35 години, 05 месеца и 13 дни бил зачетен като такъв от трета категория, като на основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е определен на 39 години, 09 месеца и 28 дни. Директорът на ТП на НОИ е зачел от втора категория и стажа на Д. за периода 01.11.1982 г. до м. 01.1984 г., , позовавайки се на служебна бележка от Съюза на международните превозвачи, според която автомобилите "Р." и "Р. С", на които жалбоподателят е работил като шофьор в "Товарни превози" ООД гр. Раднево, без посочен тонаж, са с товароносимост 16 тона. Така общо бил зачетен осигурителен стаж от втора категория от 04 години, 07 месеца и 29 дни, а от трета категория – 34 г., 03 м. и 14 дни, в която насока е било изменено обжалваното разпореждане от 22.05.2020 г. Пенсионните органи са преценили и материалноправните предпоставките на чл. 68, ал. 1-2 КСО и са приели, че не са налице основания за отпускане на ЛПОСВ поради липса на изискуемата възраст за мъжете през 2020 г., а именно 64 години и 3 месеца. Видно е, че директорът на ТП на НОИ законосъобразно е ценил наличните доказателства, като е изменил разпореждането в полза на жалбоподателя по отношение на част от незачетения му от втора категория осигурителен стаж. Останалите твърдения на жалбоподателя, свързани с оспорването на непризнатия му като втора категория труд стаж при посочения от него осигурител ИА "Автомобилна администрация" остават недоказани и затова правилно са били отхвърлени. Пенсионните органи и съдът обосновано са приели, че представените удостоверения не отговарят на изискването на чл. 3 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). По отношение на спорните периоди не е установено жалбоподателят да е упражнявал дейност като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, автобус или тролейбус, /по см. т. 53а от ПКТП (отм.); и на чл. 2, т. 23, т. 24 и т. 25 от НКТП, вр. с чл. 9 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/. Съгласно чл. 69б, ал. 2, вр. с ал. 5 КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия през 2020 г. при навършена възраст 58 години и 06 месеца, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл. 168 КСО, и не са променили осигуряването си по чл. 4в КСО. По делото е установено, че жалбоподателят Д., макар да отговаря на останалите кумулативно разписани основания от чл. 69б КСО, не е изпълнил условието й да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, доколкото е установено да има такъв в размер на 4 години, 07 месеца и 29 дни. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение