Решение № 2991 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2018 г.

Решение № 2991 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД чрез адв. М. Радева – Адвокатска колегия гр. Русе, против Решение № 144 от 7.03.2018 г. постановено по адм. дело № 43/2018 г. по описа на Административен съд Монтана. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт. Ответникът - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Монтана поддържа писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е заповед за налагане на санкции № 12/29-04-350/22.12.2017 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана (РЗОК – Монтана), с която на касационния жалбоподател е наложена санкция - прекратяване на договор частично на основание чл. 410, ал. 1, предл. 1, буква "а" от Националния рамков договор 2017 г. за медицинските дейности (НРД 2017 г. за МД ), по отношение на д - р И. Желязкова, специалист "Ендокринология и болести на обмяната". С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването против административния акт, като е извел въз основа на относимите факти, обоснован извод за неговата законосъобразност. В развилото се съдебно производство е установено, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, който в процедурата по осъществяване на своите контролни правомощия по изпълнение на индивидуалния договор с лечебното заведение, има право да налага предвидените на основание Закона за здравното осигуряване и НРД 2017 г. за МД, санкции. Фактическите установявания на компетентните длъжностни лица са надлежно обективирани в Протокол № 12/РД - 17 – 554 от 29.11.2017 г., срещу който са подадени възражения по чл. 412, ал. 1 от НРД 2017 г. за МД. При липса на прието от арбитражната комисия решение, административният орган е издал заповедта, като мотивирано е счел, че е налице нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 11 ЗЗО и чл. 101, ал. 2 от НРД 2017 г. за МД. Решението е правилно. С договор № 120076 от 16.05.2017 г. жалбоподателят като изпълнител е приел да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център и по възлагане от Национална здравноосигурителна каса. Съобразно предмета на договаряне, страните са се съгласили изпълнението на медицинските дейности да е в съответствие с чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и НРД 2017 г. за МД. Жалбоподателят на осн. чл. 11 от договора е бил длъжен да извършва дейностите от пакетите при първични и вторични посещения на здравноосигуреното лице. На осн. чл. 11, ал. 2 от договора специалистът преценява броя на необходимите вторични прегледи за всеки пациент съобразно неговото състояние. В случая и при извършената проверка на дейността на д – р И. Желязкова, специалист "Ендокринология и болести на обмяната", изпълнител от състава на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД се установява, че е отчела дейност, която реално не е извършена. От направената справка е видно, че ЗОЛ Н. Любенова Димитрова е починала на 9.10.2017 г., поради което вторичният консултативен преглед оформен в Амбулаторен лист № 001034 от 11.10.2017 г., е отчетен след датата на смъртта. Съобразно текста на чл. 68, ал. 2, т. 1 от договора, в правомощията на НЗОК като възложител е да прекрати договора с лечебното заведение – частично по отношение на лекаря, който е отчел дейност, която не е извършена. В случая е налице именно последната хипотеза. Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че д – р Желязкова не е извършила дейност, която е отчетена с амбулаторния лист. Ако се докаже неизпълнение на посоченото задължение на конкретния специалист, директорът на РЗОК на основание императивната разпоредба на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО прекратява договора частично, по отношение на лекаря. Текстът и правомощията на директора на НЗОК са съответни на разписаното в нормата на чл. 101, ал. 2 от НРД 2017 г. за МД, според която в този случай договорът се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК. Неоснователни са касационните доводи на лечебното заведение, че деянието не следва да се квалифицира като нарушение по НРД 2017 година. Установените както от органите, така и от съда факти сочат на безпротиворечив извод, че лекарят е отчел документ, по който не е осъществено съответното действие, свързано с предоставяне на медицинска помощ. На осн. чл. 75 ЗЗО спорът е бил отнесен до арбитражна комисия, която с протокол № 2 от 19.12.2017 г. е констатирала, че не е достигнала до решение по случая, поради равен брой противоположни гласове. Тази хипотеза е уредена в чл. 420, ал. 3 и ал. 4 от НРД 2017 г. за МД. В случаите, когато арбитражната комисия не стигне до решение, поради равен брой противоположни гласове изготвя протокол, като директорът на РЗОК може да наложи предвидените в НРД санкции. При проверка на медицинските дейности на лечебното заведение е установено, че нарушението е за първи път, което обстоятелство изрично е упоменато и в заповедта. Поради това и на осн. чл. 410, ал. 1, предл. първо, б. "а" от НРД 2017 г. за МД, мотивирано ответникът е наложил санкция - прекратяване частично на договора по отношение на д – р Желязкова. По така формираните съображения и при липса на поддържаните от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, съдебната инстанция счита, че административният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение