Решение № 12561 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2020 г.

Решение № 12561 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Гошева, против Решение № 8400 от 30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6708/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Попов, от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Дацев изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по искова молба (жалба) на М. Попов, от [населено място], против незаконосъобразното бездействие на Столичен общински съвет (СОС) да обнародва (разгласи) по реда на чл. 194 АПК във вр. с чл. 22, ал. 2, изр. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) влязлото в законна сила съдебно Решение № 3113 от 10.05.2018 г. постановено по адм. дело № 11529/2017 г. по описа на АССГ, с което е прогласена нищожност на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, приета от СОС с Решение № 133 по Протокол № 62 от 25.03.2010 г. С обжалваното решение административният съд на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 256, ал. 3 АПК е осъдил СОС да извърши регламентираното в чл. 194 от АПК, във вр. чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 12, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет действие, като обнародва по начина, по който е бил обнародван актът - чрез разгласяване на гражданите на Столична община чрез интернет страница на СОС и/или СО и/или чрез средствата за масово осведомяване на Решение № 3113 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 11529/2017 г. по описа на АССГ, с което се: обявява нищожността на чл. 54, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, приета с Решение на СОС № 133 по Протокол № 62 от 25.03.2010 г., в двумесечен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че на електронната страница на Столичния общински съвет - https://council.sofia.bg/ съдебното решение не е обнародвано/разгласено, тъй като липсва. Направил е извод, че отбелязването: "(Прогласена за нищожна - Решение № 3113 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 11529/2017 г. на АССГ, XIV тричленен състав)" не представлява "разгласяване чрез средство за масово осведомяване", тъй като не е изписан текста на решението (мотиви и диспозитив). В тази връзка е заключил, че заложената в чл. 194 АПК и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА цел да се доведат до знанието на гражданите на територията на общината приетите от общинските съвети нормативни актове, и съдебните решения, които ги отменят или обявяват за нищожни не е осъществена чрез предприетите от СОС действия за разгласяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е необосновано. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В настоящият случай с Решение № 3113 от 10.05.2018 г. постановено по адм. дело № 11529/2017 г. по описа на АССГ е прогласена нищожността на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, приета от СОС с Решение № 133 по Протокол № 62 от 25.03.2010 г. Съгласно чл. 194 АПК, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. В настоящия случай със съдебно решение е обявена нищожност на разпоредба от подзаконов нормативен акт срещу което решение няма подадени в срок касационна жалба или протест, поради което следва да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът. В чл. 22, ал. 2 ЗМСМА е предвидено, че: "Актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. " Видно от разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет, актовете на СОС, както и информация, свързана с дейността на СОС и неговите комисии, във връзка с тези актове се разгласяват на гражданите на СО чрез интернет-страница на СОС и/или СО и/или чрез средствата за масово осведомяване. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон. Правилен и обоснован е изводът на АССГ, че така регламентираният ред в ЗМСМА и ПОДСОС е специален и изключва общите правила за съобщаване на административните актове по АПК. Установено е по делото, че не е изпълнено изискването на чл. 194 АПК за обнародване по начина, по който е бил обнародван актът на решението на съда, с което е прогласена за нищожна конкретна разпоредба от него. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че с оглед възможността да се достигне до съдържанието на съдебното решение чрез препращането от интернет страницата на СОС към текста на съдебното решение, публикувано в друга система е съответно на изискванията на закона. Следва да се извърши разграничение между достъпност на лицата до съдържанието на решението, която е възможна и в страницата на съответния съд и изискуемото се от закона обнародване, разгласяване на отменителния акт по реда на чл. 194 АПК. След като решението на съда не е публикувано в цялост на интернет страницата на самия СОС, съдът в съответствие с материалния закон е приел, че задължението за разгласяването му, произтичащо от чл. 194 АПК във вр. с чл. 22, ал. 3 ЗМСМА, не е изпълнено. Следва да се отбележи, че с Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет може да се уреди единствено и друг подходящ начин за разгласяване на актовете на общинския съвет, при императивното разпореждане за разгласяването им на населението на общината чрез средствата за масово осведомяване и чрез интернет страницата на самата община, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗМСМА. Следователно правилен и обоснован е крайният извод на административния съд, че е налице бездействие на административен орган да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от закона. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Установени са реално направени такива в размер на 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство от 21.01.2020 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение