Решение № 2480 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2020 г.

Решение № 2480 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Община Ситово, представена от адв. Н. Божилов, срещу решение № 38/05.06.2020 г. на Административен съд Силистра по адм. д. № 340 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ с изх. № 01-0800/2143#4/14.11.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Заявява, че при призоваването му за откритото съдебно заседание на 26.05.2020 г. не е спазен срокът по чл. 56, ал. 3 ГПК, като съдът не е съобразил, че процесуалните срокове по делото са спрели да текат на основание чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП и ходът им е възстановен от 21.05.2020 г. в съответствие с § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП. Твърди пропуск на съда да възприеме като основание за нищожност на административния акт липсата на компетентност на издателя му, а като основания за унищожаемост – неточното посочване на правното основание за издаването на акта. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Силистра АУПДВ е установено в тежест на Община Ситово задължение за плащане на сумата 110 494. 38 лева, представляваща 20 % от изплатена на юридическото лице суми преди прекратяване на ангажимента по заявления за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/". Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия ангажимент на общината с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 с изх. № 01-0800/2143 от 25.10.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 5 и ал. 4, б. "а" във вр. с чл. 44, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповеди № 03-РД/715# от 13.12.2018 г., с които изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. В първоинстанционното производство не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делата по оспорване на актове за публични вземания са измежду тези, изброени в приложението към чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, прието с § 3 от ЗР към ЗИДЗМДВИП /обн. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г./, по които сроковете не спират да текат. Очевидно няма как за времето от 09.04.2020 г. до 26.05.2020 г. да не е спазен седмичният срок по чл. 56, ал. 3 ГПК. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване на АУПДВ. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделйми и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Източник на вземането е прекратяването на агроекологичния ангажимент - чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11 от 16 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент са тези по чл. 18, ал. 3, като относима към избраното от администрацията фактическото основание е разпоредбата на т. 5 на чл. 18, ал. 3 от Наредбата. Моментът на прекратяване на поетия ангажимент е от значение за определяне на подлежащата на възстановяване част от получената помощ /чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/. Община Ситова е поела петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по мярка 214 "Агроекологично производство" от ПРСР 2007-2013. Поетият ангажимент е прекратен в срока по чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредбата - до края на петата година, считано от годината на първоначално одобрение по мярката /определена в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредбата/. Дължимо е възстановяване на 20 % от получената до момента финансова помощ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение оплакването за пропуск на съда да възприеме пороци на формата на административния акт. Инстанцията по същество е приела за относими към фактическото основание разпоредбите, посочени от администрацията като правно основание за издаването на акта. Формирала е и извод, че недостатъците при посочването на правното основание не представляват самостоятелно основание за отмяна, който се споделя от касационния съдебен състав. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение