Решение № 12400 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2016 г.

Решение № 12400 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Тежка механизация 2004"ЕООД със седалище: гр. С., ЕИК ********* срещу решение № 79 от 13.04.2016 г. по адм. дело № 470/2015 г. по описа на Административен съд - Х.. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението на административния съд да бъде отменено, а, вместо него, ВАС да постанови да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 14 от 24.08.2015 г. на директора на Окръжно пътно управление- В. Т.. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, директорът на Областно пътно управление - В. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. М. Русинова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена срещу съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна . С обжалваното решение АС-Х. е отхвърлил изцяло жалбата на "Тежка механизация 2004"ЕООД - гр. С. срещу АУПДВ № 14 от 24.08.2015 г. на директора на Окръжно пътно управление - В. Т., с който към 24.08.2015 г. по отношение жалбоподателя е установено изискуемо вземане в размер на 1229.35 лв, от което 1060.71 лв-главница, съставляваща дължима такса по чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 17, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата за експлоатация на рекламно съоръжение с площ от 12 кв. м. на път II-55, км. 6+130 ляво и 168.64 лв законна лихва за периода от 01.01.2013 г. до 24.08.2015, както и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. За да стигне до този резултат, административният съд е приел от фактическа и правна страна следното: С разрешение № 1037/05.12.2013 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, издадено от директора на Областно пътно управление - В. Т. на основание чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за специално ползване на пътищата, дружеството "Тежка механизация 2004" ЕООД е получило право да експлоатира рекламно съоръжение, с рекламна площ от 12 м2, находящо се в обхвата на път II-55, км 6+130, вляво. Съгласно вписаните в разрешителното условия по точка 8, 9 и 11 при прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение, притежателят на разрешителното уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на разрешението. При евентуални промени на собственика на рекламното съоръжение, заинтересуваното лице"Тежка механизация 2004" ЕООД е длъжно да информира незабавно областното пътно управление, а новият собственик да подаде съответните документи за преиздаване на разрешение за експлоатация на негово име. Таксата за специално ползване чрез експлоатация на рекламното съоръжение е дължима от датата на сключения Договор от 05.10.2011 г. за покупко-продажба на рекламни съоръжения. Страните по делото не спорят, че с писмен договор от 05.10.2011 г. и фактура за плащане "Тежка механизация 2004"-гр. С. е закупило от "Златна ера"ЕООД-гр. С. общо 11 бр. употребявани рекламни съоръжения, сред които и такова с площ от 12 кв. м., находящо се на път II-55, км. 6+500/ по записване в договора и фактурата /. В договора за продажба е вписано, че това рекламно съоръжение не е монтирано, но с цитираното по-горе разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация № 1037/05.12.2011 г. /издадено въз основа на искане от жалбоподателя от 03.11.2011 г. и констативен протокол № 25/09.11.2011 г. по чл. 16, ал. 2 от Наредбата/ фактически се удостоверява обстоятелството, че към датата на издаване на разрешителното рекламното съоръжение вече е било изградено и поставено. Въз основа на събраните по делото доказателства - разрешение № 52/20.01.2005г, Разрешение № 674/15.08.2011 г., констативен протокол № 19/21.07.2011 г., както и становище на ответника ОПУ - В. Т. от 24.02.2016 г. административният съд е приел, че възраженията на жалбоподателя за наличие на незаконосъобразност или поне фактическа грешка в разрешението за експлоатация по отношение процесното рекламно съоръжение/ предвид разликата в записванията: км. 6-500 и км. 6-130/ са неоснователни. На база анализираните по-горе доказателства АС - Х. е приел, че както разрешението за експлоатация, издадено в полза на продавача"З. Е. "ЕООД, така и това, издадено на купувача "Тежка механизация 2004"ЕООД касае едно и също рекламно съоръжение, което към определен момент е било индивидуализирано като такова на път II-55, км. 6+500, но след това, предвид прекилометриране на същия път, същото рекламно съоръжение се оказва на км. 6+130. С писмо № 53-00-285/28.05.2015 г. Областното пътно управление-В. Т. е уведомило "Тежка механизация 2004" ЕООД за наличието на задължения за заплащане на главници и лихви по издаденото разрешение за ползване на рекламно съоръжение. Писмото е получено от търговското дружество на 01.06.2015 г., видно от известие за доставяне /л. 38 по делото/ Със заповед № РД-22-413/08.05.2015 г. директорът на Областното пътно управление-В. Т. е отнел разрешение № 1037/05.12.2011 г. за специално ползване. По твърдение на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Йорданова тази заповед е надлежно съобщена на "Тежка механизация 2004" ЕООД - С., но не е обжалвана от него, тъй като е счетена за отговаряща на интересите и правните очаквания на дружеството. С акт № 14/24.08.2015 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Областно пътно управление-В. Т., по отношение на "Тежка механизация 2004" ЕООД е установено наличие на задължения в общ размер от 1229,35 лева, от които 1060,71 лева - главница и 168,64 лева лихва за периода 01.01.2013 г. 24.08.2015 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата. Въз основа на горната фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа всички законови реквизити по чл. 59 от АПК, при издаването му са спазени относимите императивни административнопроизводствени правила, както и приложимите материалноправни разпоредби, поради което същият е законосъобразен по смисъла на чл. 146 от АПК. Базирайки се на разпоредбите на чл. 13 - 17 от наредбата за специално ползване на пътищата, административният съд е приел, че дружеството-жалбоподател дължи определените в атакувания АУПДВ суми - годишна такса за експлоатация на процесното рекламно съоръжение и изтекли законови лихви върху нея. АС - Х. е заключил, че съгласно издаденото разрешение № 1037/05.12.2011 г. и представените документи по постановяването му, дружеството-собственик е ползвал монтирано, а не демонтирано рекламно съоръжение. Дори да се приеме, че в периода от издаване на това разрешение до датата на постановяване на заповедта от 08.05.2015 г. за отнемане на същото разрешение, рекламното съоръжение е било демонтирано и не е било експлоатирано, то според съда в този случай жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по т. 8 от разрешението - не е уведомил надлежно органите на окръжното пътно управление за извършения демонтаж, поради което не е бил съставен и изискуемия в случая двустранен констативен протокол, който съгласно действащата законова уредба е единствения документ, на база на който е възможно освобождаване от дължимата годишна такса за експлоатация. АС - Х. е развил съображения за това, че липсата на такъв двустранен констативен протокол удостоверява обстоятелството, че надлежно уведомление за демонтаж и/ или неползване на рекламното съоръжение от страна на "Тежка механизация 2004" ЕООД въобще не е отправяно. Липсата на надлежно уведомяване за прекратяване на експлоатацията на рекламното съоръжение е обвързана с начисляването на такса за целия срок на разрешението. ВАС, трето отделение намира касационната жалба за частично основателна, а съдебното решение - за частично неправилно по следните съображения: Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд фактически и правни доводи относно идентичността на описаното в договора за покупко-продажба от 05.10.2011 г., заявлението за издаване на разрешение за експлоатация на "Тежка механизация 2004" ЕООД - С. от 03.11.2011 г. и самото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация № 1037/05.12.2011 г./ което заменя разрешение № 674/15.08.2011 г./ рекламно съоръжение на път II-55, км. 6+500, вляво с рекламното съоръжение на път II-55, км. 6+130, вляво, за експлоатацията на което според атакувания АУПДВ е възникнало установеното публично държавно вземане. ВАС не споделя обаче фактическите и правни изводи на административния съд относно това, че самата липса на двустранен констативен протокол за демонтиране на рекламното съоръжение по чл. 8 от разрешението удостоверява обстоятелството, че то е съществувало на място и се е ползвало от собственика за целия период на начисляване на таксата по чл. 22, ал. 4 от Тарифата за таксите, събирани от АПИ. Наистина, след издаване на необжалваната от касатора Заповед РД-22-413/08.05.2015 г. за отнемане на разрешителното за експлоатация на процесното РС, е съставен констативен протокол № 12/09.05.2015 г. за демонтирано рекламно съоръжение, представен в първоинстанционното производство . Този констативен протокол обаче е различен от двустранния констативен протокол по чл. 8 от разрешение № 1037/05.12.2011 г., тъй като не е подписан от собственика "Тежка механизация 2004" - С. - от една страна, а от друга - удостоверява не самото демонтиране на съоръжението на датата на съставяне на протокола, а само обстоятелството, че към тази дата РС вече е демонтирано, без да е обозначената датата на това демонтиране. АС - Х. неправилно в мотивите на съдебния си акт не е обсъдил и не е взел предвид представеното от жалбоподателя заявление от 07.11.2014 г., адресирано до ОПУ - В. Търново и получено от ответника на 11.11.2014 г., видно от известие за доставяне на "Български пощи"АД /двете страни на л. 15 по делото /. Същото по съществото си съставлява уведомление по чл. 8 от разрешение № 1037/05.12.2011 г., а несъставянето на двустранен констативен протокол по този текст не може да се тълкува в ущърб на заявителя, тъй като би могло да се дължи на злоупотреба с права от страна на ответника . Отделно от горното при оспорване законосъобразността на административния акт в тежест на административния орган по чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му - т. е. в тежест на ОПУ - В. Т. е да докаже обстоятелството, че рекламното съоръжение е било поставено и експлоатирано за целия период на начисляване на таксата - 01.01.2013 г. - 08.05.2015 г. Нещо повече - АС - Х. правилно е разпределил доказателствената тежест, видно от негово определение от 15.12.2015 г., но административният орган не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че включително и за периода 11.11.2014 г. до 09.05.2015 г. касаторът е ползвал рекламното съоръжение. По горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че неправилно административният орган е начислил таксата по чл. 22, ал. 4 от Тарифата за периода 11.11.2014 г. - 09.05.2015 г., тъй като за този период не е установено по безспорен начин наличието на рекламното съоръжение и ползването му от касатора. Законните лихви върху дължимите годишни такси, платими на равни вноски до 10-то число на текущото тримесечие съгласно чл. 23, ал. 1 от Тарифата, също следва да се определят върху редуцираната главница за така редуцирания период. В зависимост от изхода на делото и неговата фактическа и правна сложност в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение