Решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г.

Решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез ю. к. В. Т., против решение № 1331 от 02.11.2012 г. по в. гр. д. № 1069/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е основал решението си на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, без да обсъди заключението във връзка с останалите доказателства по делото и да вземе предвид изложените във въззивната жалба доводи за неговата необоснованост. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че процесният недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ответното дружество, както и че е бил включен в капитала на същото към момента на образуването му, за да се приеме, че е придобит от него на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 149 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, против [фирма] със седалище [населено място] установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор 40909.117.75, пл. № 1200 в кв. 157 по плана на [населено място], с площ 24 000 кв. м, от който са образувани три поземлени имота: ПИ с идентификатор 40909.117.108 с площ 8045 кв. м, ПИ с идентификатор 40909.117.109 с площ 4091 кв. м и ПИ с идентификатор 40909.117.110 с площ 11875 кв. м, и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 154, нот. дело № 574/2001 г. Въззивният съд е приел, че ответникът [фирма] е правоприемник на активите и пасивите на ДФ "У. "- К. по баланса й към 31.12.1992 г. Процесният имот, представляващ терен с площ 24 дка е бил част от имуществото на държавната фирма, заведен в баланса към момента на преобразуването й в Е. с държавно имущество. За да обоснове този извод, въззивният съд се е позовал на изслушаната пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че терен с площ 24 дка е бил заведен по баланса на ДФ "У. " към 31.12.1992 г. в сметка "Земи", като е посочена 1967 г. като година за въвеждането му в експлоатация. Теренът е записан под номенклатурен номер 201003 с наименование "Площадка варобетонов център 1- К. ", с обща площ 24 393 кв. м с отчетна стойност 7 160 лв. Извършена е оценка на имуществото на ДФ "У. " на основание ПМС № 179/91 г., като процесният терен е оценен на 2 832 000 лв. при остатъчна стойност 7 160 лв. Оценката е извършена е от шест независими експерти въз основа на инвентарни описи и данни от материалните отчети на държавната фирма. Земите и терените на фирмата от 42 000 лв. са оценени на 16 615 676 лв. Извършена е оценка и на другите дълготрайни материални активи. В резултат на тази оценка основния капитал на държавната фирма, който към 31.12.2992 г. е бил 37 825 хил. лв., към 31.03.1993 г. е бил коригиран на 164 229 хил. лв. Заключението е било придружено от Справка за предоставените земи и терени от ДФ "У. " на [фирма] по баланс към 31.12.1992 г., изготвена от вещото лице. Разпитано в съдебно заседание, то e посочило, че заключението е изготвено на база баланса на ДФ "У. " - К. към 31.12.1992 г., справка за Д. към същата дата, баланс към 31.12.1993 г., който е изготвен след преоценка на Д. във връзка с ПМС № 179/91 г., разпореждане на МС № 71 от 10.08.1993 г., протокола за оценка на имуществото на държавната фирма, съгласно ПМС № 179/1991 г., извлечение от сметка 201- земи и терени, към 31.12.1992 г., към 31.03.1993 г. и към момента на изготвяне на заключението. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищеца, който е поискал да бъде задължен ответникът да представи съответните счетоводни документи, въз основа на които е изготвена експертизата, и да бъде назначена тройна съдебно- икономическа експертиза, която след като се запознае с всички документи по делото, включително и с представените от ответника, да даде отговор на същите въпроси. Искането за назначаване на повторна експертиза е мотивирано с твърдението, че заключението на вещото лице поражда съмнение, тъй като с исковата молба са били представени писмени доказателства, в които липсват данни процесният терен да е бил включен в баланса на държавната фирма към момента на преобразуването й. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд по съображения, че страната не излага доводи защо счита заключението за необосновано и пораждащо съмнение относно неговата правилност. По процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Според разпоредбата на чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. С оглед на изложеното, въззивното решение е неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е основано на заключението на съдебно- икономическата експертиза, което е било своевременно оспорено, при това без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Вещото лице е дало заключение, че терен с площ 24 дка е бил заведен по баланса на ДФ "У. " към 31.12.1992 г. в сметка "Земи", като е посочена 1967 г. като година за въвеждането му в експлоатация, че теренът е записан под номенклатурен номер 201003 с наименование "Площадка варобетонов център 1- К. ", с обща площ 24 393 кв. м, че при извършената оценка на имуществото на ДФ "У. " на основание ПМС № 179/91 г. е оценяван и процесния терен с оценка 2 832 000 лв. при остатъчна стойност 7 160 лв. Същевременно, като доказателство по делото са приети документи, в които земята на Варобетонов център -1 в [населено място], с площ 24 дка, не фигурира сред дълготрайните материални активи на дружеството: Приложение № 8 - разшифровка на дълготрайните материални активи по т. 1.1 от годишен баланс за 1994 г. на [фирма], подписана от главен счетоводител и от изпълнителния директор на дружеството / л. 289-298 от първоинстанционното дело/, оценка на дълготрайните материални активи на ДФ "У. " по ПМС № 179/91 г./ л. 344-346 от първоинстанционното дело/. Приета е като доказателство и счетоводна справка - препис - извлечение от баланса на [фирма] за обект "Варобетонов център -1"- К. към 31.12.1993 г., според която в оценката на дълготрайните материални активи по 179 ПМС земята на площадката на "Варобетонов център- 1" е вписана като "площадка П. "/ л. 333 от делото/. В изброените по- горе документи обаче тя е отразена като отделен актив с площ 30 000 кв. м. Внимателният прочит на заключението на вещото лице не дава основание да се приеме, че тези доказателства са взети предвид при изготвяне на експертизата, независимо, че в съдебно заседание вещото лице е декларирало, че е запознато с тях. Това е дало основание на ищеца да оспори заключението поради съмнение в правилността му. Преодоляването на това съмнение е било възможно чрез назначаване на повторна или допълнителна експертиза, каквато първоинстанционният съд неоснователно е отказал да допусне, особено като се има предвид, че приетото заключение се основава на документи, които се намират в счетоводството на ответника и с които ищецът не е имал възможност да се запознае и евентуално да оспори. Като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства. Поради това и процесуалният закон - чл. 202 ГПК изисква заключението да бъде ценено във връзка с останалите доказателства. В подадената от ищеца въззивна жалба са развити подробни доводи за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с отказа на съда да допусне повторна съдебно- икономическа експертиза и необсъждането на заключението във връзка с останалите доказателства по делото. Вярно е, че в нея няма направено доказателствено искане за назначаване на нова експертиза, но по аргумент от чл. 269, ал. 2 ГПК и чл. 273 ГПК, когато за отстраняване допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение се налага изслушване на вещо лице, въззивният съд може и служебно да назначи такава. Като е възприел безкритично заключението на съдебно- икономическата експертиза, без да го обсъди във връзка с останалите събрани по делото доказателства и не е съобразил правомощието си по чл. 269, ал. 2 ГПК, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил решението си при неизясненост на релевантните за спора факти. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия - назначаване на допълнителна или повторна съдебно- икономическа експертиза, която след запознаване с приложените по делото писмени доказателства и след проверка в счетоводството на ответника, да отговори на поставената в исковата молба задача. Водим от гореизложеното съдът