Решение № 3263 от 28.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Главен експерт в отдел Контролна дейност при РИОСВ Велико Търново чрез юриск. Гинева, срещу Решение 1058 от 03.10.2022 г., постановено по адм. дело 694/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, XXIII състав. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Кроношпан БългарияЕООД със седалище в гр.Бургас срещу дадените от органа с Констативен протокол КЧВ-ВД-53 от 13.09.2021г. на РИОСВ Велико Търново предписания, потвърдени с Решение 14 от 08.02.2022г. на Министъра на околната среда и водите. Ответникът Кроношпан БългарияЕООД, чрез юриск. Клисарова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени, дадените с цитирания Констативен протокол задължителни предписания по чл.28 ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда(ЗЗШОС) от упълномощено длъжностно лице по чл.18 от същия, първостепенният съд е приел от една страна, че предписанията са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл.35 АПК, като в съобразителната част на акта липсвал анализ и обосновка на така предписаните мерки, поради което не ставало ясно кой точно е източникът на шума в случая, както и дали така дадените предписания и по-конкретно - посоченото в т.1 от констативния протокол, биха били ефективни и приложими(възможни) в случая. Отделно е извел аргументи, че новите предписания не са били напълно съобразени във връзка с изпълнението на дадени с предходен Констативен протокол от 09.02.2021 г. такива. В касационната жалба се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е анализирал и интерпретирал установената фактическа обстановка, като е направил произволни, необосновани съждения относно релевантните за спора факти. Настоящият касационен състав намира, че съдебното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, посочени с разпоредбите на чл.172 ал.5, вкл. във вр. с ал.2, изр. второ АПК, поради което определени обстоятелства по делото са останало неизяснени от фактическа страна, което е довело в крайна сметка и до формиране на необосновани изводи във връзка с приетата незаконосъобразност на оспорените задължителни предписания. Преди всичко следва да се отбележи, че не се спори между страните, че по силата на Комплексно разрешително 570-НО-2018г. на дружеството е разрешено да изгради и експлоатира инсталация за производство на дървесни плоскости, включваща линия за производство на плочи от дървесни частици /ПДЧ/ и линия за производство на плочи от дървесни влакна /МДФ/. Съгласно условията на комплексното разрешително, дейностите, извършвани на производствената площадка, следва да се осъществяват по начин, недопускащ предизвикване на шум в околната среда над граничните стойности на еквивалентно ниво на шума, както следва: по границите на производствената площадка: дневно ниво 70 dB /А/, вечерно ниво - 70 dB /А/, нощно ниво - 70 dB /А/; в местата на въздействие /в най-близо разположените спрямо промишления източник урбанизирани територии и извън тях/: дневно ниво 55 dB /А/; вечерно ниво - 50 dB /А/; нощно ниво - 45 dB /А/. Именно при извършена проверка на дата 18.08.2021г., за която е бил обективиран и Протокол КВЧ-ВД-41 от същата дата, е осъществено контролно измерване на нивата на шума през нощта на инсталацията за производство на дървесни плоскости с адрес гр. Велико Търново, кв. Чолаковци, ул. Дълга лъка18 в общо 32 броя контролни измервателни точки(ИТ), като при три от тях ИТ 3, ИТ 30 и ИТ 31 са отчетени нива, над граничните стойности за нощно еквивалентно ниво на шума, посочени в цитираното вече разрешително. Поради тези си констатации контролният орган(сега касационен жалбоподател) е приел, че са били нарушени нормите на чл.123в т.2 във вр. с чл.164 ал.1 ЗООС и с цел спазване изискванията на чл.16 т.1 от ЗЗШОС и Условията по Комплексното разрешително на търговеца, е дал задължителните предписания обективирани в т.1 и т.2 от протокола, а именно по т.1: да бъде изградено затворено обезшумително съоръжение към транспортьори и трихтер, разположени между корообелване и дробилка Леонхард, намиращи се на дървесната площадка към инсталацията за производство на дървесни плоскости; срок за изпълнение 14.03.2022 г. и 2. Да бъде преустановен процесът на зареждане на дървесина с щипка, придвижването и през трихтер по транспортьори до дробилка Леонхард и товаро-разтоварните дейности на територията на дървесната площадка през часовия диапазон от 23.00 ч. до 07.00 ч. до изграждане на затворено обезшумително съоръжение към разположените между корообелване и дробилка Леонхард транспортьори и трихтер, намиращи се на дървесната площадка, за срок до изграждане на затвореното обезшумително съоръжение по т.1 от предписанието. Както правилно отбелязва административния съдия няколко са важните въпроси, които е следвало да са изяснят при съдебното дирене пред първата инстанция във връзка с конкретните оплаквания на ЕООД-то, формулирани с жалбата му до съда. Единият касае безспорното установяване източниците на наднормения шум от производствения процес на предприятието на търговеца в гр. Велико Търново, което пък е в тясна връзка с втория разгледан спорен въпрос дали предписаните мерки биха били осъществими и най-вече ефективни към преследваната с набелязаните мерки (а и от закона) цел. В тази връзка първостепенния съд е допуснал свидетелски показания(разпитаните в о.с.з. на 12.09.2022г. по делото на св. Райнов и св. Славов и двамата служители на Кроношпан и св. Иванов Директор на Дирекция в РИОСВ Велико Търново). Обсъждайки детайлно показанията на тримата свидетели, административният съдия е заключил, че жалбоподателят е провел успешно насрещно доказване, което макар и непълно, е разколебало проведено от защитата на органа издател на предписанията главно доказване, което се е оказало непълно досежно това кой е източникът на наднормения шум, респ. за невъзможността за имплементиране на предписаното по пункт първи. В случая и въпреки, че е разпределил на основание чл.170 ал.3 АПК доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факта с определение по хода от 30.05.2022г., съдът не е изпълнил докрай своите задължения, вменени му с правилото на чл.171 ал.4 АПК, а освен това неправилно е оценил значение на свидетелските показания, на основата на които е формирал и крайните си изводи за незаконосъобразност на атакуваните предписания. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелските показания са уредено в процесуалния закон(чл.171 ал.2, изр. първо АПК във вр. с чл.163 и сл. ГПК) лично и пряко доказателствено средство, чрез което съдът събира сведения за подлежащите на доказване факти по делото, като показанията на свидетеля представляват всъщност неговите възприятия за тези юридически или доказателствени факти. За разлика от свидетеля, вещото лице освен сведения за определени закономерности, правила и изисквания в конкретни области на човешкото познание, предлага и своите доказателствени изводи от тях за фактите по делото. Именно тук първоинстанционния съд е възложил на разпитаните по делото свидетели и функциите и на експерти в интересуващата ни конкретно техническа област на познанието, като освен обективните факти, които те са възприели по извършване на проверката и функциониране на предприятието на търговеца, е възприел определени техни доказателствени изводи. На първо място неясно е какъв е бил експертния капацитет на тези лица(по делото липсват доказателства за тяхното образование, квалификации и професионален опит), а отделно от това те очевидно са и правно свързани с всяка една от спорещите страни(служители на търговеца или на Инспекцията). В този смисъл и доколкото е възложено и на съда, съобразно правилата първо на чл.172 ал.5 АПК, и според разпределената от него доказателствена тежест, то административният съдия е следвало да укаже на страните, че е необходимо да ангажират годни доказателствени средства за установяване на тези спорни обстоятелства, а при несъобразяване с това последващо и на основание чл.171 ал.2, изр. второ АПК по свой почин да назначи и вещи лица, при очевидния дефицит на познания в конкретната техническа сфера на обследване. Няма как да се направят обосновани изводи, че изводите на органа, дал предписанията, са всъщност необосновани, респ. и да се приеме например, че предписаното по т.1 е неизпълнимо, само на основание показания на служители на търговеца, като не ясно дори тяхното образование и квалификация (посочените като заемани от тях длъжности не са гаранция за ценз). Консеквентно това обосновава и изводите на касационния състав, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на допуснато нарушение на съществени процесуални правила, или налице е касационно основание по чл.209 т.3 АПК. По тази причина съдебният акт следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да допусне събирането и на нови доказателства, вкл. и съдебно-техническа/и експертиза/и, имаща за цел да изясни източника/ците на генерирания наднормен шум от производствената база на търговеца на посочения адрес, възможно ли е на база проведените измервания (в посочените различни измервателни точки и по използваните методи за това) неговото ясно отграничаване в рамките на различните производствени процеси и дейности на територията на предприятието, респ. по отношение на отделните инсталации и машини, а последващо дали предписаните мерки са изпълними, вкл. с оглед всички други изисквания за безопасност на производствените процеси, а също така дали те са единствените възможни такива или има и други и това при максимално охраняване на обществения интерес и преследваните с предписанието цели за създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум. По разноските. Съгласно новелата на чл.226 ал.3 АПК първоинстанцион­ният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните за разноските за водене на настоящото дело във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение