Решение № 12547 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2025 г.

Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Гражданско състояние към дирекция Административно обслужване при община Русе, чрез старши юрисконсулт Петков, срещу решение 602 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело [номер] по описа на Административен съд Русе. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорения пред съда отказ. Иска присъждане на направените пред двете инстанции разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. К. С., чрез адвокат Денева в писмен отговор и писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по оспорването от К. К. С. на писмен отказ на началник отдел Гражданско състояние при община Русе за удовлетворяване на нейна молба от 24.10.2024 г. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният отказ е постановен от компетентен орган, в изискуемата се форма но в нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на отправените три искания и неправилно приложение на материалния закон по отношение на едно от тях, а именно, за издаване на заверен препис от акт за раждане. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Установено е по делото, че на 24.10.2024 г. К. К. С. е подала молба до община Русе, с която, въз основа на влязло в сила решение 366 от 17.09.2024 г., постановено по гр. дело [номер] по описа на Окръжен съд Русе е поискала да и бъдат предоставени заверени преписи от акт за раждане на детето С. А. Ц., от акт за смърт на биологичната и майка, както и удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката. Към молбата са приложени копие на решението на което искането се основава, както и копия на решения 46 от 24.021999г. по гр. дело [номер] по описа на Районен съд Русе и решение 153 по гр. дело [номер] по описа на същия съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от Семейния кодекс (СК). По така постъпилото искане е постановен оспорения пред съда отказ, обективиран в писмо от 31.10.2024 г. на началник отдел Гражданско състояние при Община Русе. В писмото е прието че: исканата информация, касаеща биологичните родители не може да бъде предоставена, тъй като личните данни на лицата се ползват с правна защита, уредена в редица законови разпоредби и ратифицирани от Република България международни договори; за предоставяне на исканите документи е необходимо да се представи съдебно удостоверение, от което да е видно, че документите посочени в молбата може да бъдат получени от община Русе; съгласно мотивите и диспозитива на представеното с молбата съдебно решение желаната информация следва да бъде предоставена от съда. Неправилно е прието от първоинстанционния съд допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила, основано на приетото, че е депозирана молба, която не отговаря на образците, посочени в приложение 1 или приложение 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата), при липсата и на внесени за исканите удостоверения такси, изискуеми по Наредба 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе, като административния орган е следвало не да издава писмо с това съдържание, а да остави производството, образувано пред него без движение по реда на чл. 30, ал. 1-3 от АПК, като задължи подателя на искането да посочи и обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, с нея се утвърждават редът за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. При това положение две от исканията на К. С. са извън предметния и обхват, тъй като се иска не издаване на удостоверения от регистъра на населението а копие от акт за гражданско състояние, за раждане, и копие от акт за смърт. Издаването на документи въз основа на актовете за гражданско състояние е предвидено в чл. 88 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), а кръгът на лицата на които се издават е определен в чл. 88а от с. з. Единствено искането за издаване на удостоверение за родствени връзки е в предмета на Наредбата, която съгласно чл. 24 от Закона за гражданската регистрация следва да уреди реда, не и условията, за издаване на удостоверения от регистъра на населението и служи за доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия. В случая обаче исканията на С. не намират основание в нито една от посочените законовите хипотези, тъй като същата е осиновена, личните данни на осиновения са тези, съдържащи се в съставения нов акт за раждане, поради което той няма правно средство да търси данни за родителите си по произход от органите на гражданската регистрация по реда на чл. 88а ЗГР, съответно по реда на Наредбата. Законодателят е предвидил възможност за достъп на осиновения, поради подмяната на личните му данни, и с оглед защитата, предоставена на личните данни на биологичните родители от Закона за защита на личните данни, Регламент (ЕС) 2016/679 на и Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по реда на чл. 105, ал.1 от Семейния кодекс (СК). Съгласно тази разпоредба осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. С. се е възползвала от тази законова възможност. По нейно искане е проведено производство по чл. 105 СК пред Окръжен съд Русе, който с решение 366 от 17.09.2024 г., постановено по гр. дело [номер] по описа на съда е постановил да и бъде предоставена информация за биологичния и произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. дело [номер] и гр. дело [номер] и двете по описа на Русенския районен съд, с решенията, по които е допуснато пълното и осиновяване, както и чрез достъп до документите, намиращи се в гр. дело [номер] по описа на Русенския окръжен съд. Въз основа на така постановеното решение С., основавайки се на разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от СК е отправила искане да и бъдат предоставени заверени преписи от акт за раждане на детето С. А. Ц., от акта за смърт на биологичната и майка, както и удостоверение за родствени връзки на посочените в акта за раждане рождени родители на молителката. Разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК задължава държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение. В случая правото по чл. 105, ал. 1 СК е упражнено. Искането на К. С. до Окръжен съд Русе е уважено, като съдът е постановил да и бъде предоставена информация за биологичния и произход. С това решение е определен обема на дължимата се на лицето информация, а именно чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. дело [номер] и гр. дело [номер] и двете по описа на Русенския районен съд, с решенията, по които е допуснато пълното и осиновяване, както и чрез достъп до документите, намиращи се в гр. дело [номер] по описа на Русенския окръжен съд. Решението не е обжалвано и протестирано и е влязло в сила. Въз основа на влязлото в сила решение е получена и разрешената с него информация, чрез издаване на преписи. При установеното по делото при правилно приложение на закона административният орган е отказал предоставянето на документи, извън допуснатите със съдебното решение данни. Законодателят е приел, че единствено на съда, в производството по чл. 105 СК, е предоставено правомощието да извърши преценка на баланса и пропорционалността на двата противоречиви интереса, в случая тези на молителя и рождените му родители, въз основа на което да постанови да бъде ли предоставена търсена информация за произхода на осиновения или не, както и нейния обем. От своя страна влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 3 АПК да му се присъди сума в размер на 470 лева, от които внесена държавна такса в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощи и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, изр. първо, предл. второ първо и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,