Решение № 7500 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2017 г.

Решение № 7500 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3118/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) и от Х. Г. Д., срещу Решение № 7971 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 6214 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение ДАТО е осъдена за заплати на Д. обезщетение в размер на 2000,00 лв. за причинени неимуществени вреди за периода 26.02.2014 г. - 13.10.2015 г. вследствие незаконосъобразна Заповед № 30-С-485 от 21.02.2014 г., издадена от председателя на ДАТО, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за останалата част до претендираната сума от 5000,00 лв. Държавна агенция "Технически операции" е осъдена да заплати на Д. и сума в размер на 10107,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 2850,00 лв. заплатен от него наем и 7257,00 лв. разлика в заплатите, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 21.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за останалата част до претендираната сума от 11811,92 лв. Наред с това, ДАТО е осъдена да заплати на Д. и разноски, както следва: 10,00 лв. за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 828,17 лв. С касационната жалба на Д. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от Д. искове са отхвърлени, както следва: относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди - за размера над присъдените 2000,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв.; относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени допълнителни разходи за заплатена електроенергия в жилището в гр. С. за периода 01.04.2014 г. - м. 09.2015 г. на обща стойност 604,96 лв. и относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени допълнителни разходи за заплатена вода в жилището в гр. С. за периода 01.04.2014 г. - м. 09.2015 г. на обща стойност 122,96 лв. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е еквивалентно на психическия стрес, болки и страдания, претърпени от издадената и изпълнена по принуда незаконосъобразна заповед, която впоследствие е отменена от съда. Поддържа се становище, че изводите на съда за неоснователност на претенцията за обезщетяване на сторените режийни разноски за електроенергия и вода за периода 01.04.2014 г. - 30.09.2015 г. са неправилни, доколкото ако не е била издадена незаконосъобразната заповед, на Д. не би се наложило да наема квартира в гр. С., да живее там за процесния период и да заплаща консумативи. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в частта, с която посочените искове са отхвърлени и постановяване на друго, с което тези претенции да бъдат изцяло уважени. Ответникът - ДАТО не представя писмен отговор на касационната жалба на Д.. С касационната жалба на ДАТО съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а предвид изложеното в нея и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил установените по делото обстоятелства и неправилно е приел, че обезщетените разходи са пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Съдът не е отчел, че преместването на работа на Д. в С. е по негов избор и в този смисъл настъпването на вредоносния резултат е пряка и непосредствена последица от личното му поведение. Безспорно било доказано съкращаване на длъжността на Д. в ДАТО. Не било обективно възможно назначаването на същата длъжност в гр. С., тъй като такава не е съществувала съгласно действащото към онзи момент длъжностно разписание на ДАТО, което изключва според този касационен жалбоподател пряката връзка между отменения като незаконосъобразен акт и твърдените вреди. Съдът не съобразил също така липсата на доказателства за реално заплащане на наемната цена, доколкото не били изискани доказателства за действителното й заплащане, а са представени само разписки. Не били представени и доказателства, че твърдените от Д. неимуществени вреди са следствие на отменената като незаконосъобразна Заповед № 30-С-485 от 21.02.2014 г., като във връзка с това възражение касационният жалбоподател обръща внимание на множеството водени от Д. дела в релевантния период и невъзможността да се извърши преценка кои са действителните причини за причинените му неудобства и притеснения. Наред с това, първоинстанционният съд неправилно приел, че дадените от свидетелката Г. Д. показания са достатъчни да докажат претърпените неимуществени вреди и негативни психически емоции. Във връзка с нейните показания се прилагат заявления за ползване на платен отпуск и заповеди, от които се твърди, че се установява пребиваването на Д. в гр. С.. Без основание също така съдът приел, че Д. изпитвал негативни психически емоции във връзка с дисциплинарното си уволнение, предвид това, че той не е уволняван дисциплинарно. Иска се отмяната на решението в осъдителната ДАТО част и отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение Тази касационна жалба се оспорва от Д., чрез адв. Дучева в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Обръща се внимание, че преместването му от гр. С. в гр. С. не е било по негово желание, а това е била единствената възможност да остане на работа, предложена му от работодателя. Прави се искане решението в обжалваната от ДАТО част да остане в сила. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд страните се представляват от упълномощени процесуални представители, които поддържат предявените касационни жалби и съответно оспорват касационните жалби на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ДАТО и частична основателност на предявената такава от Д. досежно вредите, представляващи заплатени разноски за електроенергия и вода. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. По основателността на касационните жалби настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Установено е от съда, че със Заповед № 30-С-485 от 21.02.2014 г. (неприложена по делото) Д. бил назначен от длъжността разузнавач I степен в сектор 01 към отдел 04 при ДАТО, с място на работа в гр. С., на длъжност разузнавач III степен в сектор С. на отдел 01 Подслушване към ТД ТО Р. при ДАТО. С Решение № 18 от 08.08.2014 г., постановено по адм. д. № С-12 по описа на АССГ за 2014 г. жалбата на Д. срещу посочената заповед е отхвърлена. С Решение № 48 от 13.10.2015 г., постановено по адм. д. № С-76 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. посоченото решение на АССГ е отменено, като е отменена и Заповед № 30-С-485 от 21.02.2014 г., издадена от председателя на ДАТО. Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд намерил "исковата молба" за частично основателна. На първо място съдът изложил съображения, че не възприема възражението на ДАТО за съпричиняване на вредите, доколкото приложеното по делото заявление не отразявало действителната воля на Д.. Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди намерил за доказан по основание и частично основателен до справедливия, според съда, размер от 2000,00 лв. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, които изцяло кредитирал, съставът на АССГ приел, че Д. е понесъл редица негативи вследствие на преместването в друг град на основание отменената заповед. Исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 800,00 лв., от които сторени разноски в размер на 300,00 лв. депозити за вещо лице и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение, които разходи са направени в производството по адм. д. № С-12 по описа на АССГ за 2014 г., но са останали неприсъдени, първоинстанционният съд намерил за неоснователна. Позовал се на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и посочил, че разноските по посоченото дело следвало да се претендират в производството пред Върховния административен съд. По тези съображения тази искова претенция била отхвърлена. Решението в тази част не е предмет на касационна проверка и е влязло в сила. Исковата претенция за заплащане на обезщетение за вреди в размер на режийните разноски, заплащани в исковия период от 01.04.2014 г. до 30.09.2015 г. за електроенергия в размер на 604,96 лв. и за вода в размер на 122,96 лв. също била отхвърлена като неоснователна. Съдът приел, че разноски за електроенергия и вода Д. би правил и ако не беше преместен в гр. С., доколкото същите са част от ежедневните разходи на човека независимо от местоположението му. Исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на заплатените от Д. суми за наем на наето от него жилище в гр. С., които възлизат на 2850,00 лв. за периода 01.04.2014 г. - 30.10.2015 г. съдът приел за основателна. Съобразил че, Д. е преместен на работа от гр. С. в гр. С. и това, че ответникът не му е предоставил ведомствено жилище. Мотивирал се също така, че ако не е била издадена незаконосъобразната заповед, на Д. не би се наложило да живее в гр. С. и да прави разходи за наем на жилище. Отхвърлил възраженията на ДАТО, че липсвали доказателства за плащане на наема предвид представените по делото договори за наем и разписки, неоспорени от процесуалния представител на ДАТО. Частично уважена била от съда и претенцията на Д. за заплащане на обезщетение за вреди за периода м. 03.2014 г. - м. 11.2015 г. в размер равен на разликата между работната заплата, която получавал за длъжността "разузнавач I степен", от която бил преназначен и тази за новата му длъжност "разузнавач III степен" в размер на 7257,00 лв., като искът да пълния предявен размер от 7434,00 лв. бил отхвърлен като неоснователен. Сумата била присъдена ведно с лихвата, както е претендирана - от датата на завеждане на исковата молба. Съдът приел за безспорно, че ако Д. не бил преназначен по отменената заповед, за исковия период щял да получава възнаграждение за длъжността "разузнавач I степен". Изложил съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи, доколкото тя касае само обезщетението при прекратяване на служебно правоотношение. Предвид това и като съобразил изявлението, направено от Д. в заявлението за доброволно плащане на сумите, приел, че обезщетението е дължимо за период от 21 месеца и половина, през който Д. е получавал по - ниско възнаграждение. Решението в частта, с която исковата му претенция е отхвърлена за разликата между претендираната сума от 7434,00 лв. до присъдения размер от 7257,00 лв. не е предмет на касационна проверка и е влязло в сила. Предвид изхода на спора на Д. са присъдени и разноски съразмерно уважените искови претенции. Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е съобразил, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК . Поради това съдът е пристъпил към разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, като в нарушение на съдопроизводствените правила не е дал указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Така процесуалните му задължения по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже необходимостта от събиране на доказателства за факти, относими към предмета на спора не са били изпълнени. Даденото указание до ДАТО в Определението от 01.07.2016 г. (л. 84 от първоинстанционното дело) не може да се възприеме като такова. В тази връзка по делото не е приобщена не само отменената Заповед с рег. № 30-С-485 от 21.02.2014 г., издадена от председателя на ДАТО, във връзка с която се претендират обезщетенията за вреди, но и Предложение с рег. № 37-С-3843 до Д. за заемане на длъжността разузнавач III степен в сектор С. на отдел 01 Подслушване към ТД ТО - Р. при ДАТО и доказателства за приемането му от него на 26.02.2014 г., за съществуването на които настоящият състав почерпи данни от приложеното в първоинстанционното дело Решение № 18 от 08.08.2014 г., постановено по адм. д. № С-12 по описа на АССГ за 2014 г. Така неизяснени са останали и фактическите основания за издаването на заповедта от 21.02.2014 г. Посочените доказателства биха дали възможност на съда да отговори мотивирано на конкретните доводи, направени от двете страни досежно наличието или не на причинно - следствена връзка между отменената заповед и нейното изпълнение, и настъпването на твърдените от Д. имуществени и неимуществени вреди, както и на възражението, направено от ДАТО още в писмения отговор на исковата молба за съпричиняване настъпването на вредите от страна на това лице. Именно в тази насока са и основните възражения на касационния жалбоподател ДАТО, който твърди липсата на причинно - следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и твърдения вредоносен резултат предвид това, че преместването на Д. в гр. С. е доброволно и направено по избор на лицето, тоест е последица от личното му поведение. Даването на отговор на така поставените въпроси изисква обсъждането им в контекста на посочените документи. Липсата на тези доказателства, които да бъдат обсъдени в съвкупност с посоченото от съда заявление (на л. 95 от първоинстанционното дело) се явява пречка за извършването на проверка на направената от състава на АССГ преценка в обжалваното решение, че това заявление не отразява действителната воля на Д., не е подадено от него по собствено желание, а под угрозата да остане без работа. Отделно, Заявление с рег. № 37-С-13993 от 04.12.2013 г., не е " ... за преместване...", както е приел съдът, а за заемане на подходяща вакантна длъжност в ДАТО, съгласно Устройствения правилник, утвърден с ПМС № 247 от 24.10.2013 г. Твърдения от Д. в хода на първоинстанционното производство, че не е желаел да заеме вакантна длъжност в ДАТО не са направени. Направените от него касаят всъщност именно преместването, респективно приемането на предложението за преместване в гр. С. и следва да бъдат обсъдени след приобщаването на предложението и доказателствата за приемането му към делото. Както в първоинстанционното производство, така и в подадената от Д. касационна жалба, и в отговора на касационната жалба на ДАТО се твърди, че преместването му на работа в гр. С. не е било по негово желание или прищявка, а това е била единствената възможност да остане на работа, предложена му от работодателя. В писмения отговор на касационната жалба на ДАТО Д. се позовава и на неизяснен по делото факт, че единствено на него била предложена длъжност в град С. без да се изтъкнат мотиви или професионална необходимост и се твърди превратно тълкуване на желанието му да бъде преназначен на длъжност в структурата на ДАТО. По така изложените съображения, решението предмет на касационна проверка следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК . При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да даде нарочни указания в изпълнение на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК, в това число за приобщаване към делото на отменения с Решение № 48 от 13.10.2015 г., постановено по адм. д. № С-76 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. административен акт, Предложение с рег. № 37-С-3843 до Д. заемане на длъжността разузнавач III степен в сектор С. на отдел 01 Подслушване към ТД ТО - Р. при ДАТО и доказателства за приемането му от него на 26.02.2014 г. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение