Решение № 14507 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2011 г.

Решение № 14507 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на областно звено "Охрана" - Търговище към Главна дирекция "Охрана" против решение № 75/26.07.2011 г. по адм. дело № 95/2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена заповед № 44/07.02.2011 г. на същия административен орган за налагане на Гюрай Хюсеинов Ереджебов дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът - Гюрай Хюсеинов Ереджебов не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания съдът констатира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Шумен е незаконосъобразно. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че оспорения пред него административен акт е валиден, издаден в писмена форма и от компетентен орган, но при произнасянето му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На служителя не са предоставени материалите по дисциплинарната преписка, същият не е запознат с обобщената справка, обясненията са взети формално, без да са обсъдени от дисциплинарно наказващият орган преди налагане на наказанието. В противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), текст, който следва да се приложи съгласно чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) административният съд приема, че изискванията на цитирания текст не са изпълнени. Разпоредбата изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая служителят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, за което е съставен протокол от 15.12.2010 г. В протокола са посочени точно по време и място обстоятелства, за които служителят е поканен да даде обяснения, като на същия е осигурена възможност да изложи съображения относно нарушението и да представи доказателства. Обясненията са във връзка с деянията, за които служителят е санкциониран и са дадени пред дисциплинарно наказващия орган преди налагане на наказанието. По този начин са осъществени изискванията на закона и правото на защита на служителя не е накърнено. Съображенията на първоинстанционния съд, че обясненията не могат да бъдат възприети като такива, свързани с нарушението, тъй като служителят не е запознат с образуваното дисциплинарно производство и събраните в него доказателства, не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. При данни за нарушения по чл. 225 - 229 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като се счита за образувано с първото действие за установяване на нарушението (чл. 238а от ППЗМВР). В случая служителят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР, поради което изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство, както и извършването на проверка не са необходими (арг. от чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР), а събраните обяснения на всички служители, свидетели и участници в инцидента (докладни записки), заедно с другите писмени доказателства, представени по делото, включително и обясненията на Ереджебов са достатъчни да обосноват извод за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Спазени са и материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ППЗМВР предвиждат налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за неизпълнение на служебни задължения и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители. В случая тези предпоставки са изпълнени. Установено е, че на 11.12.2010 г. в служебно време Гюрай Хюсеинов Ереджебов -инспектор по конвоирането в ОЗ "Охрана"-Търговище допуска промяна на маршрута и начина на придвижване при провеждане на поход без разрешението на началника на ОЗ "Охрана"-Търговище, употребява алкохол и влиза в словесно пререкание и физическо стълкновение с главен полицай Евгени Христов Русев. При тези факти правилно от страна на административния орган е преценено, че поведението на Ереджебов е в нарушение на изискванията на чл. 29, чл. 35, чл. 68 и чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, които забраняват на служителя да е в нетрезво състояние при изпълнение на служебните задължения и го задължават да спазва служебната йерархия, при конфликт с колега да потърси съдействието на непосредствения ръководител и с лично поведение и чувство за отговорност да дава пример. Санкцията е съобразена с характера на нарушението и изискванията на закона, а срокът на наказанието - с тежестта на извършеното, обстоятелствата, при които е допуснато и настъпилите последици. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на Ереджебов са допуснати, описаните в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебната дисциплина, обосноваващи ангажирането на дисциплинарната му отговорност. Това заедно с обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не се налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното съставът на Административен съд - Шумен постановява решение, което не кореспондира със закона. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се разглеждат останалите доводи на касатора. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебния акт следва да бъде постановено ново решение, с което жалбата на Ереджебов против заповедта на началника на областно звено "Охрана" - Търговище към Главна дирекция "Охрана" да бъде отхвърлена. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,