Решение № 2100 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2009 г.

Решение № 2100 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5390/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна против решение № 216 от 16.02.2009 г. по адм. д. № 1862/2008 г. на Административен съд - гр. Варна като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Пламен Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 33/14.07.2008 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Варна, с които на Пламен Димитров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ППЗМВР. Съдът е изложил съображения, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен по чл. 228, т. 2 ЗМВР административен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и недоказаност на нарушение по чл. 89 Етичния кодекс, обусловило наложеното дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е подадена от некомпетентен административен орган. Наказаният държавен служител е полицай - категория Е - III степен в сектор "Пътна полиция". За служителите от тази категория всички наказания по чл. 226 от ЗМВР се налагат със заповеди от органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР съгласно чл. 228, т. 2 ЗМВР, сред които не фигурира "началник сектор". Незаконосъобразно жалбоподателят се позовава на чл. 228, т. 3 от ЗМВР, тъй като същата е приложима за случаите и длъжностите, които не са изброени в чл. 228, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Следователно обжалвания административен акт е нищожен като издаден от некомпетентен административен орган. Според разпоредбата на чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Съдът не е изпълнил това си задължения като е преценявал законосъобразността на обжалваната заповед, вместо да обяви нейната нищожност. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и се постанови друго от настоящата инстанция, с което да се обяви нищожността на административната заповед. Настоящата инстанция не обсъжда съдебното решение относно констатираната незаконосъобразност на обжалваната заповед поради нейната нищожност. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,