Решение № 9135 от 2.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Виа комюникейшънс ООД, представено от адвокат Иванов, срещу решение 7403/05.12.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 12285/2021 г. в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221720005459/26.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София относно някои от установените задължения по ЗДДС /в титулната си част РА е със сигнатура Р-22221720005459-091-001/26.03.2021 г./. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи конкретни опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства за установяване на спорния факт на осъществяване на доставките. Визира представени в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, чието убеждаващо въздействие е определено неправилно от съда. Изразява убеждение, че някои от дейностите по сключения с доставчика договор не предполагат писмено удостоверяване, но се установяват от обясненията на управителя в хода на ревизията. Позовава се на общоизвестния факт на обявена епидемична обстановка през 2020 г., който е настъпил след сключването на договора с доставчика и е засегнал договорените дейности. Иска отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на инстанционен контрол е частта от решението на АССГ, с която е отхвърлено оспорването срещу РА за установените в тежест на Виа комюникейшънс ООД допълнителни задължения за ДДС в размер 5 697.11 лева и за лихви за забава. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2019 г. и м. 01, 02, 03, 06 и 07.2020 г. /включително/ заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размер 5 697.11 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от АЙЧЕ ЕООД с предмет на доставките съгласно договор за ПР дейност. Според органите по приходите доставките не са осъществени, тъй като е налице абсолютно симулация. Не са ценени представени писмени доказателствени средства, които са подписани само от представител на получателя. Прието е, че липсват материалните предпоставки на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването срещу РА. По констатациите на съда в ревизирания период независимата икономическа дейност на жалбоподателя е за предоставяне на услуги в областта на ресторантьорството. Съдът е описал представените в извънсъдебната фаза на производството и в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства за установяване на доставките договор за ПР дейност от 01.12.2019 г., писмено обяснение от управителя на ревизираното лице /РЛ/; примерни визии за поръчки и куверт за 8-ми декември, таблици за разпространение на рекламни листовки и за разпространение на флаери, подписани от представител на получателя. Съдът е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя доказването на изпълнението на договора, респ. извършването на престацията на насрещната страна. Обсъдил е договора за ПР, за да определи неговия предмет и да формира фактически извод, че страните са въвели структура на изпълнение, която започва с цялостна концепция, а на нейна база да се провеждат отделни мероприятия. Отсъствието на такава концепция не обуславяло извод за пълно неизпълнение на договора, но налагало преценка за изпълнението на договора, свързано с неговите условия. Почти всички дейности по договора предполагали конкретно проявление и обективиране на дейността на дейността на материален носител. Заключението на съда е за липса на изпълнение на доставките, основано на обобщение за липса на цялостен документ концепция за ПР стратегия на възложителя, както и на данни за изпълнение на дейностите по стратегията. Отречен е подходът на администрацията за отказ да се кредитиран подписани само от едната страна по доставката писмени доказателствени средства, но е споделено разбирането, че с тях не се установява реално изпълнение, тъй като не съдържат информация какво, кога, къде и от кого е изпълнено. Оспореният съдебен акт е неправилен в обжалваната част. Съдът не е възприел корелацията между спора за правото на приспадане на данъчен кредит и този за съществуването на установените с РА публични задължения, респ. за законосъобразността на утежняващия административен акт. Тази връзка следва пряко от разпоредбата на чл. 88 ЗДДС, тъй като резултатът за данъчния период е функция на съотношението между сумата на изискуемия от ДЗЛ данък за периода и общата сума на данъчния кредит. Редуцирането на сумата на данъчния кредит при отречено от администрацията право на приспадане, упражнено в съответния данъчен период, има за последица намаляване на данъка за приспадане, установяване на данък за внасяне вместо деклариран данък за приспадане или по-голям от декларирания данък за внасяне. Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване чл. 153 ГПК. При действието на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на ДЗЛ е да установи несъмнено осъществяването на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Това доказване е главно, а не насрещно и следва да е пълно. Дължимо е отграничаването на доказателствената тежест за издателя на утежняващия административен акт за установяване на фактическите основания за издаването му по чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Въведеното с РА твърдение за съществуване на публични задължения е иманентно свързано с правното отричане на заявеното от ДЗЛ данъчно предимство заради ефекта на данъчния кредит върху резултатите по данъчни периоди по ЗДДС /вж. чл. 88 от закона/. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. Познавателната дейност на инстанцията по същество е проведена в противоречие с процесуалните и логическите правила. В нейния обхват не са включени всички събрани по делото доказателства /вж. чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. В съответствие с чл. 153 ГПК пределите на доказването са ограничени до осъществяването на доставката. Вместо да основе констатациите си на събраните доказателства, съдът е вложил интелектуални усилия да определи от предмета на договора за ПР възможните изменения в действителността като резултат от изпълнението му. Заявил е очакване да съществуват информационни източници за следите от тези изменения и на разбирането си за прилагане на логическите и опитните правила е формирал фактически изводи. Изцяло от волята на страните по договора зависи удостоверяването на изпълнението /така чл. 77, ал. 1 ЗЗД при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка/. Писмената форма за приемане на изпълнението е за доказване. Ако в данъчния процес подписаните само от представител на получателя установяват благоприятния за него факт на осъществяване на доставката, като елемент на пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав, то в частното правоотношение с доставчика удостоверява изпълнението на задължението на насрещната страна /разписка/, а то представлява основание на собствената му престация. Съдът е подценил /макар да не е отрекъл изцяло доказателственото им значение/ визиите за поръчки и куверт за 8-ми декември и на данните за разпространени рекламни листовки и флаери, които са относими към организирането на събитийни кампании. Само е посочил, а не е обсъдил обясненията на управителя на РЛ /абзац I от стр. 3 на решението/ за осъществени от доставчика дейности. Тези обяснения са информационен източник в съответствие с чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК и чл. 56 ДОПК. Законният представител на ДЗЛ не е призоваван пред съда за да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Визиите, данните за разпространение на рекламни материали и обясненията от името на РЛ са в информационно единство и установяват изпълнението на задълженията на доставчика по договора за ПР. Доказателствената стойност на данните за разпространение на материали не е разколебана от неопределеността на извършилите разпространението физически лица, тъй като получателят по доставките не дължи проверка дали доставчикът е декларирал наетите от него работници и какво е правоотношението му с тях /арг. от т.т. 2 и 3 от решението на Съда по дело С-324/11/. При липсата на съмнения относно осъществяването на доставките на стоки, отсъствието на данни за сделките като част от данъчна измама и на представи у РЛ за това обстоятелство, отказът да се признае правото на приспадане, упражнено по тези доставки, е неправомерен, а отхвърлянето на оспорването срещу РА за установяване на задължения за ДДС в корелация с отказа да се признае правото на приспадане неправилно. Дължима е отмяна на обжалваната част от първоинстанционното решение и на съответното част от РА. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер100 лева /по 50 лева платена държавна такса за всяка съдебна инстанция/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение