Решение № 16170 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2010 г.

Решение № 16170 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център - гр. Варна, чрез процесуалния му представител - юрк. Росица Вълчева-Пройнова, срещу решение № 61/13.01.2010 г., постановено от Варненския административен съд, III отделение, ХХVI състав, по адм. д. № 73/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил Заповед № РД-08-7706-203/08.08.2007 г. на Областния управител на област с адм. център гр. Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Св. Никола", землище Варна, област Варна, в частта относно отразяването в графичната част и вписването в регистъра на собствеността за имот 0 1341, както и за имоти № № 1339, 1340 и 1347 относно графичното им отразяване, изпратил е делото като преписка на Областния управител - Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагане на материалния закон и е осъдил Областния управител да заплати на Александър Маринов Александров, направените по делото разноски в размер на 230 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че при изработването на ПНИ в оспорената му част не са спазени изискванията на нормативните актове, като при отреждането на имота, собственост на жалбоподателите, не е съобразена нито неговата площ (820 кв. м по нот. актове и 733 кв. м по плана), нито местоположението му (отнемане от площта му за сметка на НИ 1339 и навлизане в площта на НИ № 1340), нито вътрешните му граници със съседните имоти, в резултат на което е променено лицето на имота към пътя. Съдът е съобразил и обстоятелството, че жалбоподателят Александров и заинтересованата страна Коев не са реституирани собственици или трансформирани ползуватели, а са от третата група лица, чиито имоти се отразяват в ПНИ-те са собственици на имоти, придобити през 1968 г., които не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, като респективно - жалбоподателят Мирослав Маринов и заинтересованата страна Божимирка Костова, са правоприемници на първите от тях. Поради това площта, местоположението и границите на техните имоти не се определят с ПНИ, а се отразяват в него съобразно титулите им за собственост и действителното фактическо положение. Освен това съдът е приел, че регистърът на собствеността към ПНИ не съдържа вярно отразяване на данните за действителните собственици на НИ № 1341, защото като негови собственици са вписани с равни квоти жалбоподателят Александър Александров и заинтересованата страна Божимирка Енчева, а въз основа на събраните в производството доказателства (н. а. № 116/1968 г., договор за доброволна делба от 26.01.1995 г., н. а. № 197/1995 г., н. а. № 29/2003 г. и н. а. № 67/14.07.2003 г.) е установено и е безспорно между страните, че имотът е с площ от 820 кв. м, като жалбоподателят Александър Александров е собственик на 2/3 ид. ч. от 500 кв. м, жалбоподателят Мирослав Маринов е собственик на 320 кв. м ид. част, а заинтересованата страна Божимирка Костова е собственик на 1/2 ид. ч. от 500 кв. м от имота. Промените в правото на собственост по отношение площта на имота и съсобствениците му са били факт през 2003 г., преди изготвянето както на ПКП през 2004 г., така и на ПНИ през 2007 г., поради което адм. орган е бил длъжен да се съобрази с тях и да отрази вярно действителното положение на НИ 1341 по ПНИ, което не е сторено. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че доводите на съда не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 вр. чл. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ задължава административният орган да бъдат записани в регистъра за собствеността към ПНИ лицата, които се легитимират с надлежен придобивен документ за собственост. Разпоредбата не съдържа норма относно отразяване на данни за квотите в съсобствеността, поради което и за адм. орган не съществува такова задължение и решението е неправилно относно отразяването в регистъра на действителните собственици на имот № 1341. В диспозитива на решението съдът постановява планът да бъде съобразен със задължителните указания за прилагане на материалния закон относно отразяването в графичната част към плана за имоти № № 1341, 1339, 1340 и 1347. В мотивната част на решението обаче такива указания не се съдържат. Видно от допуснатата и приета СТЕ, по делото са събрани данни за изместване на границата между НИ № 1341 и НИ 1347. По отношение на границите с имоти № № 1340 и 1339 е констатирано единствено отнемане от площта на № 1340 за сметка на НИ 1341 и навлизане от НИ № 1339 в площта на НИ 1341, като източната граница с имот № 1338 въобще не е обсъждана, макар видно от представената комбинирана скица № 1, очертаният с тъмносин пунктир имот № 1447 по КП/77 г. засяга и имот № 1338 по ПНИ. Освен това съдът не е посочил какви части от кои имоти следва да се отнемат и към кои имоти да се придадат. С оглед на изложеното и пред вид обстоятелството, че всички процесни имоти са съществуваща собственост, съдебният акт се явява неизпълним от адм. орган. Счита, че твърдяните несъответствия в местоположението на имотните граници сочат на спор за материално право. Още повече, че същите касаят един минал момент, моментът на изработване на предходен кад. план, поради което е приложима разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ, според която заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред, като влязлото в сила решение е предпоставка за изменение на влязъл в сила ПНИ. В писмената защита по делото, процесуалният представител на Областния управител навежда довод и за недопустимост на съдебното решение, изразяващ се в следното: Жалбоподателят се легитимира пред първоинстанционният съд с името Александър Маринов Александров, а лицето, записано в регистъра към ПНИ е Александър Маринов Маринов. Видно от нот. акт за замяна на недв. имот № 116 н. VIII, д. № 3815/1968 г., лицата, които придобиват собствеността върху лозе от 1000 кв. м са Александър Маринов Маринов и Стефан Коев. В договора за доброволна делба на съсобствения имот от 27.01.1995 г., копие от който е приложен към делото, се вижда, че като съсобственик е отбелязан Александър Маринов Маринов, като фамилията на лицето е поправена и доколкото е видно от представеното копие, Маринов е изписано върху Александров. В нот. акт за продажба на 1/3 ид. част от своите 500 кв. м на Божимирка Костова, като продавач отново се легитимира Александър Маринов Маринов. В нот. акт за придобиване по давност от 2003 г. въпросното лице се представя като Александър Маринов Александров, която фамилия използва по-късно при процесуалната си легитимация. С оглед на изложеното счита, че възникват основателни съмнения относно активната процесуална легитимация на жалбоподателя, който не е представил доказателства, че лицето, вписано в имотния регистър и това, което оспорва заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ е едно и също. Според императивните разпоредби на чл. 159 от АПК, административният съд е следвало да изиска от жалбоподателя доказателства да идентичност с лицето, придобило имота и ако не бъдат представени такива - да прекрати съдебното производство поради липса на правен интерес. След като тази процедура не е спазена, съдебното решение е недопустимо. Ответната страна: Александър Маринов Александров, с писмен отговор и чрез пълномощника си - адв. Митева в съд. заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът Мирослав Маринов Александров, редовно призован, не се е явил и не е взел становище. Заинтересованата страна Божимирка Енчева Костова, с писмен отговор, писмена защита и чрез пълномощника си в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна Стефан Станчев Коев, с писмен отговор и писмена защита, изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че се касае за спор за собственост и граници на имотите, който спор не може да се разреши в адм. производство, а по общия исков път. Заинтересованите страни: Валентин Кирилов Тодоров и Цветан Кирилов Тодоров, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е подаден в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Варна е отменил заповед № РД-07-7706-203/8.08.2007 г. на областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ в частта за имот № 1341, както и за имоти № 1339, 1340 и 1347 м. "Св. Никола". За да отмени процесната заповед съдът е приел, че ПНИ не съдържа вярно отразяване на данните на действителните собственици на имот № 1341 и квотите им в съсобствеността. Според касатора, решението е постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че разпоредбите на чл. 28, ал. 4 вр. ал. 10, т. 4 от ППЗСПЗЗ не съдържат изискване за отразяване на квотите в съсобствеността, поради което и за административния орган не съществува такова задължение. Решението е правилно. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Видно от данните по делото според извадката от регистъра за ПИ № 1341, като негови собственици с равни квоти са вписани Александър Александров и Божимирка Костова. От документите за собственост (н. а. № 116/1968 г., договор за доброволна делба от 26.01.1995г, н. а. № 197/1995г, н. а. № 29/2003г и н. а. № 67/14.07.2003 г.) е установено, че като собственик на 320 кв. м ид. ч. в имота е следвало да бъде отразен и Мирослав Маринов. Правилно съдът е приел, че незаписването на един от съсобствениците на имота е нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Доводът на касатора е неоснователен, тъй като реално не е записан едни от съсобствениците на имота в регистъра, който е неразделна част от ПНИ., а не касае само квотите. По делото липсват основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба и същото следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно всички събрани по делото доказателства, включително документите за собственост на страните и приетата и неоспорена от страните основна и допълнителна СТЕ. Отговорил е на доводите на страните и е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема изцяло. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на съдебното решение. По делото има представена декларация от жалбоподателя Александър Маринов Александров за идентичност на имената Александър Маринов Александров и Александър Маринов Маринов - на л. 104 от делото. Освен това в приложените нот. актове е вписан и ЕГН на лицето Александър Маринов Александров и Александър Маринов Маринов и той е един и същ, което говори, че се касае до едно и също лице. Нито една от страните по делото, някои от които са и роднини, не е направил възражение за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя и няма твърдение, че не се касае до едно и също лице. Неоснователни са и доводите за неправилност на оспореното решение. Вярно е, че адм. орган следва да вписва в регистъра на собствеността към ПНИ на собствениците на имотите и не е длъжен да определя квотите им на съсобственост. В конкретния случай обаче, в регистъра не са вписани всички съсобственици, а освен това е вписана невярна квота на собственост-по 1/2 ид. част на Божидарка Костова и Александър Маринов и изводът на съда, че данните в регистъра не отразяват вярно действителното правно положение е обоснован и законосъобразен. Правилен е и изводът на съда, че в конкретния случай страните по делото не са нито бивши собственици, нито трансформирани ползуватели, а са от третата група лица, чиито имоти се включват в ПНИ - собственици на имоти, които не са били включвани или внасяне в ТКЗС, ДЗИ и др. образувани въз основа на тях селскостопански организации и които са придобити на друго основание - правни сделки, делба и наследяване. Поради това площта, местоположението и границите на техните имоти се отразяват в ПНИ съобразно титулите им на собственост и действителното фактическо положение, както правилно е приел съда. От доказателствата по делото и заключенията на СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда е установено, че при одобряването на ПНИ в оспорените части, тези изисквания не са спазени. Административният орган е длъжен да се съобрази с дадените от съда указания по приложението на материалния закон. Съдът не само че не е длъжен, но и няма компетентност да извърши вместо адм. орган точното и конкретно отразяване в ПНИ на процесните имоти, тъй като се произнася при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Административният орган не решава спорове за собственост, но въз основа на представените документи за установена вече собственост, следва да извърши правилното отразяване на имотите в ПНИ. Не е приложима и разпоредбата на § 4к, ал. 8, тъй като не се касае до влязъл в сила ПНИ, а до висящо производство по § 4к, ал. 6. Оспорената заповед на областния управител е № РД-07-7706-203/8.08.2007 г., както правилно е описана в мотивите, но в диспозитива е допусната фактическа грешка, като е посочена заповед № РД-08-7706-203/8.08.2007 г. която обаче може да се поправи от същия съд по реда на чл. 175 от АПК и не е от значение за произнасянето в настоящото производство относно законосъобразността на решението по същество. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,