Решение № 8712 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2013 г.

Решение № 8712 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10391/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 187/10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 728/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен РА № 121200018/22.03.2012 г. (а не както е изписан от съда с № 12120001), издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в тази част с решение № 325/22.06.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на данъчен кредит на "Ком Хотел" ЕООД - гр. Берковица в общ размер от 72 086,80 лв. (предвид решение № 354/5.07.2013 г. за поправка по чл. 175 АПК, в който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка вместо сумата 78 086,80 лв. да се чете 72 086,80 лв.) по фактури № 1...098/10.12.2010 г., № 1...0112/27.01.2011 г. и № 1...0121/18.02.2011 г., издадени от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, както и в частта за определен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 27 200 лв., ведно със съответните лихви. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се от касатора, че размерът на данъчния кредит по посочените фактури е 72 086,80 лв., което се установявало, както от сбора на ДДС по фактурите, така и от таблица № 1 в ревизионния акт. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е извършил задълбочен и последователен анализ, съпоставка и преценка на установените факти и обстоятелства и събраните доказателства по делото. Съдът бил разгледал спорът само през призмата на практиката на СЕС, но едностранчиво е преценил установените факти за сметка на други, които са от съществено значение за определяне правата и задълженията на ревизираното лице. Касаторът твърди, че съдът е изместил правния спор, отнасящ се до установяване реалността на процесните доставки. В частта по ЗКПО касаторът сочи, че с аналогични мотиви е отменен ревизионния акт и в тази му част, като отново неправилно съдът е кредитирал съдържанието в приемателно-предавателните протоколи и товарителниците, въпреки явното им противоречие относно мястото на предаване на стоките - с. Паисиево или с . Поройно. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата на "Ком Хотел" ЕООД срещу ревизионния акт в същите части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 5 136 лв. Ответникът по касационната жалба "Ком Хотел" ЕООД - гр. Берковица чрез процесуалния си представител адв. М. Д. я оспорва с искане да се остави в сила като правилно съдебното решение в обжалваните му части. Твърди, че по делото е безспорно доказана реалността на процесните доставки на тиквено семе, както и че същите са изнесени през пристанище "Варна-Запад". Позовава се на съдебна практика ВАС на същата фирма по идентични казуси за други данъчни периоди. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отмени частично ревизионният акт в посочените части относно непризнатия от приходните органи право на данъчен кредит по по фактури № 1...098/10.12.2010 г., № 1...0112/27.01.2011 г. и № 1...0121/18.02.2011 г., издадени от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, е приел, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 6, ал.1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Според съда неправилно приходните органи и в ревизионния доклад и в ревизионния акт не са извършили фактически анализ на представените доказателства, като единственият мотив за отказ е, че доставчикът е регистриран в масив, наречен "Риск", както и че било налице разминаване между мястото на товарене на процесното тиквено семе и посоченото място от оператора "СЖС България". Според съда реалността на доставките е доказана от представените в хода на ревизията приемателно-предавателни протоколи. Счетеното от приходните органи, че прекият доставчик е рисков с оглед размера на оборотите му и на минималните вноски, които според съда вероятно се отнася до ДДС, не е достатъчно при неговото проявление да обоснове несъмнен извод, че това е свързано в някакъв начин именно с процесните доставки. Съдът се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от която е установена подробна счетоводна отчетност на процесните доставки, осъществен разчет по доставките и е направен извод, че и получателят и доставчикът по тези доставки са водили редовна счетоводна отчетност. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което при доставчика са осчетоводени и покупките от негова страна на тиквено семе от физически лица, както и са осчетоводени разходи за наем на склад в с. Паисиево, и за внос на стоки с придружаващите го терминални, пристанищни и др. такси. Съдът не е възприел възражението на приходните органи, че във фактурите е посочено като място на сделките гр. София, а в приемателно-предавателните протоколи - с. Паисиево според съда това различие не е равнозначно на фиктивно фактуриране, приемайки, че нито в ЗДДС, нито в Директива 2006/112/ЕО имат такова изискване във фактурите да се отрази мястото на сделката. Относно приемателно-предавателните протоколи, представени в ревизионното производство съдът е приел, че допълват установеното със съдебно-счетоводната експертиза водена от доставчика подробна счетоводна отчетност на процесните доставки, включително и осъществения впоследствие износ на тиквеното семе. Обжалваното решение е правилно постановено. За законосъобразното упражняване на правото на получателя по облагаема доставка на стоки да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, е необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика стоки са реално предадени от доставчика на получателя. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че доставките на стоки са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на доставката на стоки, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката. Важно е да се посочи, че предаването на стоките следва категорично да е установено. В чл. 6, ал. 1 ЗДДС е законодателят е предвидил да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока. В чл. 14 от Директива 2206/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи прехвърляне правото на разпореждане, което означава фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Правилно е установено от първоинстанционния съд, че по делото са налице доказателства - покупни бележки от физически и юридически лица, че прекият доставчик е получил тиквено семе и е притежавал отразените във фактурите количества, за да ги предаде на ревизираното дружество. Предаването на процесното семе е обективирано в протоколи към всяка една от трите фактури, в които е посочено мястото на предаването - склад в с. Паисиево и количеството на стоката, както и имената на лицата, присъствали и установили това предаване на тиквеното семе. Наистина тези протоколи представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Те обаче не са били оспорени по реда на чл. 193, ал. 3, предл. 2 ГПК от процесуалния представител на приходната администрация, поради което неоснователно е оплакването, че съдът не е следвало да ги цени. Правилно в обжалваното съдебно решение е посочено, че не е налице несъответствие между фактурите и приемателно-предавателните протоколи относно мястото на доставките. От особена важност за преценката досежно реалността на доставките е в протоколите за предаване на стоките да е отбелязано мястото на предаването, което е спазено в настоящия случай. Нещо повече, в първоинстанционното съдебно производство е разпитан като свидетел Антон Попов като собственик на ЕТ "Антон Попов", дейността на който е свързана с преработка на селскостопанска продукция и притежава две складови помещения в с. Паисиево, едно от които е отдал под наем на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, като в приложенията по делото се намира и договор за наем на склад от 19.10.2009 г., поради което няма пречка да се приеме, че предаването на тиквеното семе е станало именно в този склад в с. Паисиево, така както е отразено в приемателно-предавателните протоколи. От физическите лица, доставяли тиквено семе на прекия доставчик в съдебното първоинстанционно производство са представени нотариално заверени декларации, че действително тези лица са продавали на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД тиквено семе и съпоставени с приложените в ревизионното поризводство покупни бележки, се установява, че доставчикът е разполагал с големи количества от него, поради което е имал възможност да продаде на ревизираното лице 106 010 кг. тиквено семе по процесните фактури. В тази връзка следва да се отбележи, че макар протоколите да не са оспорени от приходната администрация, правилно съдът им е дал вяра, макар и с лаконични мотиви, тъй като обсъдени и прецени в съвкупност със свидетелските показания на Антон Попов и констатациите в съдебно-счетоводната експертиза, подробно обсъдена от решаващия съд, последният е направил законосъобразни изводи за реалното предаване на стоките от доставчика на получателя, което е и основната предпоставка по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Правилно е установено от съда и последващия износ на процесното тиквено семе за САЩ и Мексико, предвид съдържащите се в административната преписка писмени доказателства. Установено е по делото, че не е извършено транспортиране на стоката от прекия доставчик до получателя, тъй като предаването на стоката е станало в наетия от прекия доставчик склад в с. Паисиево, за който както вече се отбеляза е налице договор за наем, както и е издадена от наемодателя ЕТ "Антон Попов" на наемателя фактура за наема, а от съдебно-счетоводната експертиза се установи отчитане на разходи за наем. От този склад стоката е транспортирана за обработка (фумигация) в с. Поройно и оттам за пристанище Варна за износ за САЩ и/или Мексико. В същия смисъл са и решения по адм. дело № 1203/2013 г. и № 8746/2012 г., на които се е позовал процесуалния представител на ответника по касация по идентични казуси на "Ком Хотел" ЕООД. Наистина пространни са съжденията на първоинстанционния съд относно механизмът на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно Директива 2006/112/ЕО и съдебната практика на СЕС в Люксембург, които принципно са правилни, но следва да се отбележи, че основна задача на съда е да извърши преценка на събраните по делото доказателства относно установяването на относимите по делото факти и обстоятелства. Такива, макар и оскъдни са извършени от първоинстанционния съд и при осъществената проверка от касационната инстанция по повод оплакванията на касатора, не се установи да са налице сочените от последния нарушения, които да доведат до отмяна на решението в частта по ЗДДС. Относно оплакването на касатора, че в частта по ЗДДС ревизионният акт е отменен за сумата от 78 086,80 лв., а не за 72 086,80 лв., какъвто е сборът на ДДС по трите фактури, издадени от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, то е неоснователно. По реда на чл. 175 АПК с последващо решение № 354/05.07.2013 г. по искане именно на касатора - дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като отменената част то ЗДДС на ревизионния акт вместо 78 086,80 лв. да се чете 72 086,80 лв. В частта по ЗКПО първоинстанционното решение е правилно постановено. Преобразуван е финансовия резултат на "Ком Хотел" ЕООД с данъчните основи по фактура № 1...092/25.11.2010 г. и № 1...098/10.12.2010 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, като решаващият съд, базирайки се на мотивите си по ЗДДС, правилно е приел, че това преобразуване в посока увеличение е незаконосъобразно, тъй като не е налице основанието по чл. 16, ал. 1 ЗДДС, тъй като е установено реално осъществена доставка на тиквено семе. Относно фактура № 1...092/25.11.2010 г. съдът е изложил убедителни мотиви, че тиквеното семе по нея е реално предадено от посочения доставчик на ревизираното дружество, като и за нея, както и за другата фактура са налице доказателства за предаване, респ. приемане на тиквеното семе в склад в с. Паисиево, а също и че това количество, както и по другата фактура действително е изнесено, като е транспортирано до пристанище Варна. Предвид изложеното и в частта по ЗКПО съдебното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението в обжалваните части е правилно и в частта за разноските, поради което не подлежи на отмяна, а на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК също следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на "Ком Хотел" ЕООД за разноски, следва да се присъдят такива в размер на 1 780,74 лв., а не в пълния размер на направените такива от 2 400 лв., тъй като първоначално освен касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, беше депозирана касационна жалба и от "Ком Хотел" ЕООД. Поради просрочието й производството по касационното дело в тази му част беше прекратено и определението на съда не беше обжалвано, поради което влезе в сила. В този смисъл разноски се дължат само относно частта за защитата на адв. М. Д. срещу касационната жалба на приходната администрация, поради което съдът ги определя на 1 780,74 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,