Решение № 5496 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2013 г.

Решение № 5496 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас и от "Лес пром" ЕООД срещу Решение № 1122/2012 г. /без дата на постановяване/ по адм. дело № 1293/2010 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, в която РА № 020901047 от 18.09.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД - 10-172 от 4.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, е: 1. отменен относно определените с него задължения по ЗКПО за данъчен период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г.; 2. изменен - за данъчен период 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. относно определеното задължение по ЗКПО, като вместо главница 5420,04 лева и лихви в размер на 3 989,61 лева, са определени главница в размер на 1797,75 лева и лихви в размер на 1323,27 лева; - за данъчен период 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. относно определеното задължение по ЗКПО, като вместо главница в размер на 9 869,30 лева и лихви в размер на 6 015,33 лева, са определени главница 5 895,50 лева и лихви в размер на 3 593,27 лева; - за данъчен период 1.01.2005 г. -31.12.2005 г. относно определеното задължение по ЗКПО, като вместо главница в размер на 1 626,59 лева и лихви в размер на 792,10 лева са определени главница в размер на 938,25 лева и лихви в размер на 456,92 лева; 3. дирекция "ОУИ" - гр. Бургас е осъдена да заплати на "Лес пром" ЕООД разноски в размер на 757,27 лева, както и в частта, в която жалбата на "Лес пром" ЕООД в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

От "Лес Пром" ЕООД е подадена и частна жалба срещу определение № 1404 от 24.06.2013 г. по адм. дело № 1293/2010 г. по описа на Административен съд Бургас.

Касаторът "Лес пром" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Евтимов поддържа, че решението в частта, с която жалбата на дружеството срещу процесния РА е отхвърлена, е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че относно определените задължения за 2003 г. е изтекла погасителната давност, поради което РА в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилния извод на първостепенния съд относно законосъобразното увеличение на финансовия резултат /ФЛ/ на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 /т. 13/ от ЗКПО (отм.) за данъчни периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г. по фактури, издадени от ЕТ "Версай Зл. Белчев", "Металс" ЕООД, ЕТ "Бони 2003 - Йовчо Джомев", както и по фактура № 37 от 3.05.2004 г., издадена от ЕТ "Горска светлина", като се изразява становище, че от събраните по делото доказателства се обосновава заключението за реалното извършване на процесните доставки. Оспорва се като неправилен и необоснован и изводът на решаващия съд относно законосъобразния отказ на органите по приходите за признаване правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2 787,86 лева по фактури, издадени от "Метълс" ЕООД за данъчен период м. 01.2004 г. Иска се отмяната на решението в обжалваните му части и се претендират разноски.

С частната жалба "Лес пром" ЕООД се поддържа незаконосъобразност на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решението в частта на разноските. Твърди се, че в представения договор за правна защита и съдействие между страните е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като достатъчно условие за присъждане на такова възнаграждение е уговарянето му и посочване на неговия размер, като не е необходимо същото да е действително внесено, д който неправилен извод е достигнал първоинстанционния съд.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП счита, че решението в частите, в които РА е отменен и изменен, както и в частта, в която дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. Бургас е осъдена да заплати на "Лес пром" ЕООД разноски в размер на 757,27 лева, е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразното увеличение на ФР по фактурите, издадени от "Кроношпан България "ЕООД, ЕТ "Роки - Руси Данов", ЕТ "Горска светлина" е неправилен и необоснован, като съдът е кредитирал изцяло съдебно-лесотехническата експертиза, без да обсъди другите доказателства по делото. Счита за неправилен и изводът на АС Бургас относно незаконосъобразното увеличение на ФР за 2005 г. и 2006 г. с разходите по фактури, издадени от "Сева България" ЕООД, като изразява становище, че в частта относно 2006 г. съдът не е изложил мотиви. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части със законните последици и да се присъди юрисконсултско възнаграждение по делото за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и на подадената от "Лес пром" ЕООД частна жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на оспорване пред АС Бургас е законосъобразността на РА № 020901047 от 18.09.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД - 10-172 от 4.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас в частта, в която са определени на "Лес Пром" ЕООД задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава за данъчни периоди 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., както и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2787,86 лева по 4 бр. фактури, издадени от "Метълс" ЕООД за данъчен период м. 01.2004 г.

С обжалваното решение процесният РА е: 1. отменен относно определените с него задължения по ЗКПО за данъчен период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г.; 2. изменен - за данъчен период 1.01.2003 г. - 31.12.2003 г. относно определеното задължение по ЗКПО, като вместо главница 5420,04 лева и лихви в размер на 3 989,61 лева, са определени главница в размер на 1797,75 лева и лихви в размер на 1323,27 лева; - за данъчен период 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. относно определеното задължение по ЗКПО, като вместо главница в размер на 9 869,30 лева и лихви в размер на 6 015,33 лева, са определени главница 5 895,50 лева и лихви в размер на 3 593,27 лева; - за данъчен период 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. относно определеното задължение по ЗКПО, като вместо главница в размер на 1 626,59 лева и лихви в размер на 792,10 лева са определени главница в размер на 938,25 лева и лихви в размер на 456,92 лева; 3. дирекция "ОУИ" - гр. Бургас е осъдена да заплати на "Лес пром" ЕООД разноски в размер на 757,27 лева, както и в останалата част жалбата на "Лес пром" ЕООД е отхвърлена като неоснователна.

За всеки отделен период съобразно определените задължения по ЗКПО и по ЗДДС съдът е приел следното:

1. За 2003 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО органите по приходите са увеличили ФР с разходите по фактури, издадени: от "Енди 93" ЕООД на обща стойност 15 414.00 лева, всички с предмет - добив на иглолистна маса за целулоза и дърва за огрев; за 2004 г. по фактурите, издадени от ЕТ "Роки- Руси Данов" на стойност 8 618,50 лева с предмет - сеч и извоз на широколистна целулоза и дърва за огрев и ЕТ "Горска светлина" в размер на 11 760 лева с предмет - сеч и извоз на технологична дървесина.

1.1. Относно фактурираните доставки от "Енди 93" ЕООД в хода на ревизията е констатирано, че през 2003 г. ревизираният субект е фактурирал на "Кроношпан България" ЕООД 1 488,24 тона иглолистна дървесина, като същевременно с издадените от доставчика "Енди 93" ЕООД фактури са документирани доставки на 1 664,30 тона иглолистна дървесина. За същата година дружеството е закупило иглолистна дървесина и от други доставчици /освен от "Енди 93" ЕООД/, които са общо 1 751,85 тона и тази стойност е отчетена като разход за годината. Констатирано е, че за цялата година ревизираното лице е осчетоводило като разход отчетната стойност на общо 3416,15 тона иглолистна дървесина, а е продало на "Кроношпан България" ЕООД 1 488,24 тона и не е продавало на други лица. С РА е прието наличието на несъпоставимост между осчетоводените от дружеството разходи и отчетените приходи и е извършено увеличение на ФР на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО /осн./ поради липса на реално извършени доставки.

За да отмени РА в частта на така извършеното увеличение на ФР с разходите по фактурите, издадени от "Енди 93" ЕООД, АС Бургас е развил съображения, че неправилно ревизиращите са определили съответните количества иглолистна дървесина, които ревизираният субект е придобил чрез посочените доставки от "Енди 93" ЕООД поради неуеднаквяване на количествените мерни единици. Според заключението по съдебно-лесотехническата експертиза, което не е оспорено от страните, предадената от жалбоподателя на "Кроношпан България" ЕООД дървесина е описвана в различни мерни единици /пространствени куб. метра, плътни куб. метра и тонове/, който факт не е отчетен от органите по приходите. Според вещото лице се установява разлика в размер на 51,2 тона между количеството дървесина, което "Лес пром" ЕООД е предал на "Кроношпан България" ЕООД и количеството дървесина, което ревизираният субект е придобил от "Енди 93" ЕООД и други доставчици. Освен това съдът е приел, че от събраните доказателства е установено реалното осъществяване на фактурираните от "Енди 93" ЕООД доставки.

Така приетото от първостепенния съд е правилно и се подкрепя от събраните писмени доказателства. Относно извършеното с касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас оспорване на приетите по делото основно и допълнително заключение по съдебно-лесотехническата експертиза касационната инстанция намира, че пред АС Бургас административният орган е имал процесуалната възможност да оспори констатациите в експертизата и да поиска изслушването на повторна експертиза. Същият не се е възползвал от това процесуално право, поради което така направеното оспорване е несвоевременно. Действително от заключението по СЛТЕ се установява използване на различни мерни единици при доставянето на процесните количества иглолистна дървесина и съответно, ревизиращите не са извършили преизчисляването им в една мерна единица, което е направено от вещото лице. Разликата в количествата, доставено от "Енди 93" ЕООД и от други доставчици през 2003 г. и в количеството продадено на "Кроношпан България" ЕООД иглолистна дървесина не е в размера, посочен в РА, а значително по-малко /51,2 тона според СЛТЕ/, което не може да обоснове за законосъобразно увеличението на ФР за 2003 г. със стойността по фактурите, издадени от "Енди 93" ЕООД, до който правилен изводът е достигнал първостепенния съд.

1.2. относно фактурираните доставки от ЕТ "Горска светлина" през 2004 г., в рамките на ревизията е установено, че количествата дървесина, които "Лес пром" ЕООД е продал на ДЛ - Бургас, са 1829 куб. м. дървесина и 916 куб. м. дърва за огрев, а съответно, ревизираното лице е закупило и осчетоводило като разход отчетната стойност на 3 316 куб. м. дървесина и 1 781 куб. м. дърва за огрев. Според органите по приходите тази разлика представлява непродадени количества дървесина, поради което със сумата от 11 760 лева следва да се увеличи ФР, тъй като тези разходи не могат да бъдат признати за данъчни цели поради осчетоводяването им в нарушение на чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗСч.

Според АС Бургас въз основа на заключението по СЛТЕ е установена по-малка разлика в количествата дървесина /след уеднаквяване на мерните единици/: разликата между добитата от сечищата, чрез подизпълнителите технологична дървесина е с 738,6 плътни куб. метра по-малко, а не в повече от технологичната дървесина, която е фактурирана на крайния получател ДЛ Бургас, а разликата при дърветата за огрев е 447,5 плътни куб. метра, които са добити в повече от количеството, предадено на ДЛ Бургас. Така приетото разминаване в количествата според съда е различно от констатираното от ревизиращите и съответно, същото се явява несъществено, което обуславя извода за незаконосъобразност на РА в тази му част.

1.3. относно доставките от ЕТ "Роки - Руси Данов", в хода на ревизията е установено, че е налице разлика между полученото количество широколистна целулоза и дърва за огрев по фактурите от посочения доставчик / 1 371 куб. м. целулоза и 1 940 куб. м. дърва за огрев/ и фактурираното то ревизираното лице на ДЛ Бургас за същия период / 765 куб. м. широколистна целулоза и 979 куб. м. дърва за огрев/. Въз основа на тези констатации ФР е увеличен със стойността по фактурите, издадени от ЕТ "Роки - Руси ДАнов".

Според АС Бургас, въз основа на заключението по СЛТЕ, е установено различие в съответните количества дървесина и дърва за огрев, получени от доставчика и съответно, тези, предадени от ревизираното лице на ДЛ Бургас. Налице е несъществена разлика в количествата получена и продадена дървесина и дърва за огрев, поради което РА в тази си част е материално незаконосъобразен.

Така формираният извод относно незаконосъобразното увеличение на ФР за 2004 г. със стойността по фактурите, издадени от ЕТ "Горска светлина" и ЕТ "Роки - Руси Данов" се възприема от настоящия съдебен състав, като формиран при правилна преценка на събраните по делото доказателства. След като е доказано използването на различни измервателни единици относно доставено и продадено количество дървесина и дърва за огрев, което не е установено от ревизиращите, а е преодоляно чрез използването на специални знания от съответния експерт при СЛТЕ, то установената разлика от експерта следва да се приеме за релевантна, както правилно е приел АС Бургас. Неоснователно е становището на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас за необоснованост на изводите на съда в тази им част, доколкото съдът е кредитирал изцяло заключението по СЛТЕ. Както е посочено по-горе относно доставките по фактури, издадени от "Енди 93" ЕООД, административният орган е имал процесуалното право да оспори заключението пред първата инстанция, но не е сторил това. Т. е. пред касационната инстанция такова оспорване е несвоевременно.

1. Относно извършеното увеличение на ФР на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО за 2003 г. със сумата от 5 250 лева, представляваща стойността по 4 бр. фактури, издадени от ЕТ "Версай - Зл. Белчев"; за 2004 г. със сумата от 13939,30 лева по 4 бр. фактури, издадени от "Металс" ООД и със сумата от 16294,00 лева по фактури, издадени от ЕТ" Бони 2003 - Йовчо Джомев"; за 2005 г. със сумата от 600 лева по фактура № 208 от 16.03.2005 г., издадена от ЕТ "Бони 2003 - Йовчо Джомев", АС Бургас е приел, че жалбата на "Лес пром" ЕООД в тези й части се явява неоснователна.

Според органите по приходите увеличението на ФР за процесните периоди със стойността по описаните фактури е обосновано с оглед липсата на доказателства за реалното извършване на процесните доставки / сеч, извоз, транспорт на дърва; превоз, товарене и разтоварване, извозване на дървесина/.

Съдът е приел така формираният извод на данъчните органи за правилен, като подробно в обжалваното решение са разгледани приетите по делото писмени доказателства.

Касационната инстанция намира решението в тези му части за обосновано и правилно, като неоснователно е твърдението на дружеството за незаконосъобразност на РА по отношение на тези доставки поради наличие на достатъчно доказателства, обосноваващи извършването на доставките и тяхното надлежно осчетоводяване. Първостепенният съд е разгледал всички отделни доставки и предмета на същите, като е анализирал по отделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото и възражението на "Лес пром" ЕООД за доказано осъществяване на процесните доставки се явява неоснователно. В хода на ревизията и съдебното производство не са ангажирани доказателства от ревизираното лице или от доставчиците, че са извършени съответните услуги / сеч, извоз, транспорт на дърва и дървесина; превоз, товарене и разтоварване/, каквито се изискват съобразно специалния Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение / позволителни за сеч; транспортни позволителни и др. писмени документи/. Следователно, като е приел законосъобразното увеличение на ФР за съответните данъчни периоди със стойността по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, доколкото разходите по фактурите са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, съставът на АС Бургас е постановил правилно решение.

1. Относно наведеното в касационната жалба на "Лес пром" ЕООД твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на задължението по ЗКПО за 2003 г. настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Съгласно чл. 141, ал. 1 от ДПК (отм.) давността спира: 1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато длъжник - физическо лице, пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване - до датата на завръщането му; 5. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 6. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с налагането на обезпечителни мерки; 7. (нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с предприемането на действия по принудително събиране.

Според чл. 141, ал. 2 от ДПК (отм.) Давността се прекъсва с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Следователно, по отношение на задължението за корпоративен данък за 2003 г. петгодишният давностен срок е започнал да тече, считано от 1.01.2005 г. и е изтекъл на 31.12.2009 г. Ревизионното производство е образувано със ЗВР № 900273 от 26.02.2009 г., което означава, че от датата на започване на ревизията до завършването й, давността е спряла да тече съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.). Ревизионният акт е издаден на 18.09.2009 г. и е връчен на 8.04.2010 г., като жалбата до решаващия орган е подадена на 22.04.2010 г. С Решение № РД - 10-172 от 4.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас РА е потвърден, включително и относно задължението за корпоративен данък за 2003 г. Жалбата до съда е подадена на 18.06.2010 г.

При наличието на тези факти и съобразно чл. 140, ал. 1 и чл. 141 от ДПК (отм.) касационната инстанция намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на задължението за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2003 г. не е изтекъл. Към датата на приключване на устните състезания пред касационната инстанция не е изтекъл и абсолютният 10-годишен давностен срок.

1. Относно увеличението на ФР за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата от 5 655 лева, представляваща стойността по фактура № 37 от 3.05.2004 г., издадена от ЕТ "Горска светлина", законосъобразно АС Бургас е отхвърлил жалбата на "Лес пром" ЕООД в тази й част. Процесната фактура е издадена през 2004 г., а ревизираното лице я е осчетоводило през 2005 г. и неправилно е намален ФР за 2005 г. със стойността по фактурата от дружеството. След като фактурата е издадена през 2004 г. и удостоверява разход, направен през посочената 2004 г., то осчетоводяването й през следващата година от ревизираното лице е в нарушение на счетоводното законодателство .

1. Правилен е изводът на решаващия съд за законосъобразност на РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 01.2004 г. по фактури, издадени от "Метълс" ЕООД с предмет на доставките - превоз, товарене, разтоварване на трупи, извозване на дърва. Както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство не са представени доказателства за действителното извършване на услугите - няма представени доказателства за превозването на дървесина, респ. дърва; няма представени транспортни позволителни и документи за наличие на описаните товарни средства - собствени или наети. Твърдението в касационната жалба на дружеството се отнася до преценка на фактите, които са установени от първата инстанция и същото се явява неоснователно.

1. Във връзка с отменения от АС Бургас РА в частта относно извършеното от органите по приходите на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО увеличение на ФР със сумата от 4 588,90 лева за 2005 г. и със сумата от 27 131,14 лева за 2006 г. по фактурите, издадено от "Сева България"ЕООД, касационната инстанция намира извода на АС Бургас за правилен и обоснован.

В обжалвания съдебен акт подробно са обсъдени доказателствата, събрани в рамките на ревизията и констатираното от ревизиращите относно посочените доставки от "Сева България" ЕООД. Изследвани са количествата дървесина, фактурирани от ДЛ Карнобат в полза на "Сева България " ЕООД и съответно, префактурирани от "Сева България" ЕООД в полза на "Лес пром" ЕООД, както и тези, фактурирани от ДЛ Карнобат на "Сева България" ЕООД и впоследствие префактурирани от "Сева България" ЕООД на ревизираното лице. Описани са констатациите на ревизиращите както за данъчен период 2005 г., така и за данъчен период 2006 г. АС Бургас е обсъдил и заключението по СЛТЕ и е извел констатираното от вещото лице по отношение на описаните доставки, като е кредитирал същото и е отчел отново разминаване с установеното при ревизията поради използване на различни мерни единици. Според експертното заключение добитото количество е с 523.19 куб. м. повече, а не по-малко и няма неправомерен разход за сеч, извоз и транспорт, до който неправилен извод са достигнали ревизиращите. Предвид тези установявания АС Бургас законосъобразно е приел липсата на материалноправно основание за увеличение на ФР с посочените суми по фактурите, издадени от "Сева България" ЕООД за 2005 г. и 2006 г.

1. В резултат на така формираните изводи за отделните данъчни периоди обосновано АС Бургас е изменил размера на определените задължения по ЗКПО за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., като е намалил размера на дължимия данък и начислените лихви за забава и съответно, е отменил РА в частта относно определените задължения по ЗКПО за 2006 г. Размерът на задълженията по ЗКПО за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. от съда е определен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗКПО (отм.), като са отчетени декларираните от ревизираното лице суми в намаления и увеличения и установеното при ревизията, за което съдът е приел, че е законосъобразно. В останалата част правилно жалбата на "Лес пром" ЕООД е отхвърлена като неоснователна.

1. Неоснователна е касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас срещу решението в частта относно присъдените в полза на "Лес пром" ЕООД разноски в размер на 757,27 лева, изчислени от решаващия съд като дължими съобразно уважената част от жалбата.

1. Настоящият съдебен състав намира за неоснователна частната жалба на "Лес пром" ЕООД. С обжалваното определение АС Бургас е отхвърлил като неоснователна молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата поради липса на доказателства за заплащането му. Така формираният извод е правилен. За да се присъди адвокатско възнаграждение, е необходимо да бъде направено искане за това до приключване на устните състезания, както и да са представени доказателства за уговарянето и заплащането му. В представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени на л. 933 от делото, само е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като е посочено, че същото е платимо по банков път. До приключване на устните състезания пред АС Бургас доказателства за плащането му не са ангажирани, а такива са представени едва с молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. С оглед на този факт обосновано първостепенният съд е оставил без уважение искането на страната за присъждане на адвокатско възнаграждение, доколкото молбата заедно с доказателства за плащане на възнаграждението е представена след приключване на устните състезания. В този смисъл е разрешението, дадено с т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира подадените от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас и от "Лес пром" ЕООД касационни жалби за неоснователни по наведените в тях доводи за неправилност на обжалваното решение, както и за неоснователна частната жалба на дружеството срещу горецитираното определение.

При този изход на спора разноски на страните не се дължат.

Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение