Решение № 3711 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2018 г.

Решение № 3711 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Русе срещу Решение № 55/31.01.2018 г., постановено по а. д. № 1002/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Плевен. Наведени са и развити оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение като неправилно. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по делото – директор на Басейнова дирекция "Дунавски район", в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Не е заявена претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решението си Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и Канализация" ООД - Русе, представлявано от управителя С. Савов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/27.10.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен, с който на осн. чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 195б ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1, т. 3 б. "а" от Закона за водите за дружеството е определено задължение за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 105 885, 87 лв., представляващо неплатен остатък от дължима такса по Разрешително № 13140255/15.01.2015 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води от канализационната система на гр. Русе в повърхностни води, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.04.2016 г, до пълното погасяване на главницата. По преписката е установено, че за 2015 г. стойности на показателите за замърсяване - общ азот и общ фосфор надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, което замърсяване е отчетено през осемте месеца па годината. Затова годишната такса следва да се определи в размер на 0, 020 лв. /куб. м. на база фактурираното количество вода за годината - 7 059 058 M3. Възраженията на адресата на акта са били за нарушение на административно – производствените правила при определяне на задължението, твърдения, че замърсяването на водите е по причина извън дружеството, тъй като пречиствателната станция не е изградена от същото. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Посочил е, че приложените по делото протоколи от изпитвания са предоставени от ВиК дружеството в изпълнение на произтичащото от разрешителното задължение за периодично извършване на собствен мониторинг на заустваните отпадъчни води с оглед спазването на заложените в условията индивидуални емисионни ограничения, които не могат да бъдат надвишавани. В този смисъл дружеството е било запознато с тези протоколи и резултатите от изпитванията. По - нататък в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че таксата е годишна, затова достатъчно е за част от периода да се установи отклонение от установените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения по стойности на показателите, за да се определи годишната такса по единичния размер на таксата, определен в § 2 от ПЗР на тарифата, изчислен по формулата съгласно чл. 12, ал. 2 от същата тарифа. Тази изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Конкретни нарушения на административно – производствените правила не са сочат в касационната жалба и при анализ на събраните данни по преписката касационният съд не констатира такива. На следващо по съществото на акта, са обосновани и законосъобразни изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за заустване в установения с административния акт размер. Наведените в касационната жалба доводи за преозмеряване на пречиствателната станция, поради което причините за замърсяването са извън дружеството, са недоказани и освен това ирелевантни за спора, тъй като станцията се стопанисва от касатора. Относно възраженията за неправилно изчислен размер на таксата при разглеждането на делото в първата инстанция жалбоподателят не е имал доказателствени искания за назначаване на експертиза, чрез която да докаже твърденията си, поради което същите правилно са отхвърлени. По изложените съображения касационният съд намира за неоснователни наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и след извършена служебна проверка на решението за валидността, допустимостта му и материалната му законосъобразност, настоящата инстанция счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – осмо отделение,