Решение № 4510 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2011 г.

Решение № 4510 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на д-р Владимир Георгиев Йотов от гр. Сърница, изпълнител на първична медицинска помощ с фирма ЕТ "Д-р Владимир Йотов - ИППМП-АПМП-ИП", срещу решение № 92 от 23.02.2011 г. по адм. дело № 55/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата на д-р Владимир Йотов срещу писмена покана изх. № 13/29-05-2035 от 09.12.2010 г., с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик е започнал производство за принудително събиране (прихващане) на сумата 2034,24 лв., "получена без правно основание поради допуснато надвишение на възложените брой на назначените специализирани медицински дейности (СМД) и стойности на назначените медико-диагностични дейности (МДД) извън разрешените за първо и второ тримесечия на 2010 г." За да постанови този резултат съдът е приел, че "лечебното заведение - оспорващ е назначил съответната дейност с бланки образец МЗ-НЗОК № 3 и № 4 над определения му брой, като по този начин е предизвикал плащане от бюджета на НЗОК над определените й бюджетни средства, поради което дължи възстановяване на сумите, които са платени неоснователно в резултат на допуснатото нарушение". Този извод на Пазарджишкия административен съд и основаното на него съдебно решение са необосновани. От съдебния протокол на единственото заседание по делото (02.02.2011 г.) се вижда, че касационният жалбоподател не е оспорил "това, което е написано като превишаване" (стр. 1 на съдебния протокол, 3-ти ред отдолу нагоре), но в пледоария по същество той неколкократно е заявил, че "много от хората вземат направление, но не отиват на специалист", както и: "Дали сме на пациента направление, но не всички направления са използвани". Това е и единственият, но съществен аргумент и на касационното оспорване: "Касата не е дала на специалистите парите, които иска от мен" и "Справедливо е да се говори за два вида направления - използвани и неизползвани. В случая неизползваните направления за 2010 г. не са видяни". Този аргумент е основателен. Отговорността на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ (ИМП) е за изплатените от бюджета на НЗОК средства по издадени от него направления за СМД и/или МДД над конкретно определените за него (за този ИМП) средства, а не за самото надвишаване на регулативните стандарти. Т. е. отговорността е за виновно причинени вреди в резултат на нарушение на договора за медицинска помощ. Поради това в тежест на директора на РЗОК е да докаже какво от бюджета на НЗОК е било изплатено в повече в резултат на допуснатото от касационния жалбоподател превишение на определените му регулативни стандарти. По делото такова доказване не е направено, а Пазарджишкият административен съд въпреки липсата на такова доказване е приел, че касационният жалбоподател "по този начин е предизвикал плащане от бюджета на НЗОК над определените й бюджетни средства". При липсата на данни за изплатените от НЗОК в случая средства този извод е необоснован. Основаното на него съдебно решение е също необосновано и поради това следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия административен съд, който да започне новото разглеждане на делото с указание директорът на РЗОК да покаже плащането на търсените с писмената покана суми, т. е. да докаже вредата, чието поправяне се възлага на касационния жалбоподател. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,