Решение № 464 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. М., притежаващ [ЕГН], чрез пълномощник адв. Демерджиев, срещу Решение 4369 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело 932 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001622000698-091-001 от 05.12.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 73 от 07.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 333,72 лв. и лихви - 155,75 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 938,61 лв. и лихви - 708,19 лв. и за 2019 г. в размер на 178 лв. и лихви - 46,93 лв.; задължения за ДДС за периода от 12.07.2017 г. до 02.12.2021 г. в размер на 167,89 лв. и лихви - 60,03 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 994,56 лв. и лихви - 335,16 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 537,60 лв. и лихви - 181,16 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2019 г. в размер на 336 лв. и лихви - 113,23 лв., изменен в частта за допълнително установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. от 891,93 лв. на 754,41 лв. и лихви от 325,83 лв. на 275,59 лв. и за 2019 г. от 537,44 лв. на 455,65 лв. и лихви от 141,69 лв. на 116,20 лв.; вноски за ДОО за 2017 г. от 745,38 лв. на 455,27 лв. и лихви от 401,60 лв. на 230,47 лв. и за 2018 г. от 1 131,84 лв. на 1 018,66 лв. и лихви от 479,65 лв. на 438,27 лв.; вноски за ЗО за 2017 г. от 432,10 лв. на 263,93 лв. и лихви от 232,80 лв. на 133,62 лв. и за 2018 г. от 611,81 лв. на 550,63 лв. и лихви от 259,28 лв. на 236,92 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за 2017 г. от 270,06 лв. на 164,95 лв. и лихви от 145,52 лв. на 83,51 лв. и за 2018 г. от 382,38 лв. на 344,14 лв. и лихви от 162,04 лв. на 148,06 лв. и мълчаливо потвърден в частта за декларирани, но невнесени задължения за вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1 042,32 лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 246,53 лв.; за вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 576,73 лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 140,97 лв.; за вноски за ДЗПО - УПФ за 2020 г. в размер на 352,14 лв., дължими с прилежащи лихви в размер на 83,29 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива доводи, че съдът е описал приложените към преписката доказателства относно компетентността на ревизиращите органи и валидността на положените подписи, но без да ги обсъди. Счита, че липсват основания за провеждането на ревизия по особения ред на ДОПК. Излага съображения, че е налице хипотезата на чл. 2, т.3 от ТЗ и че РЛ не е търговец. Според касатора е следвало да бъде приложен чл. 31, чл. 32 и чл. 44 от ЗДДФЛ за облагане на доходи от наем, а не чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. Счита, че доходите от наем не са доходи от трудова дейност, поради което здравни осигуровки не се дължат. Подробни съображения в тази насока развива в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, оспорва чрез юрк. Коева касационната жалба в писмено становище с доводи по съществото на спора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Н. Т. М. е местно физическо лице и е едноличен собственик на капитала на НАРТ - М ЕООД и НАРТ - ММ ЕООД. Управител и съдружник е в ГЕОНЕД ООД. След извършена ПУФО, на М. е връчена покана за деклариране на получените доходи за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от лицето в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. През 2022 г. са подадени от РЛ ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като са декларирани доходи в Приложение 4 - доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. След извършен анализ на получени отговори и постъпвалите средства по банковите сметки на Н. М. е установено, че по сметки на РЛ са получавани преводи от платформи за плащания и резервации - AIRBNB.COM. Получавани са приходи от нощувки, предоставени от обект в гр. Пловдив, [улица]. Органите по приходите направили извод, че получените суми от Н. М. през периода 2017 г. - 2020 г. са доходи от извършване на дейност по занятие и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Направен е извод, че получените приходи подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е установено, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от нощувки, са формирани доходи, които за 2017 г. не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, а за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са некоректно посочени в подадените декларации. В РА е посочено, че на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се смятат за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от извършваната дейност като търговец е определен по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизията е установено, че Н. М. е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за придобиване на МПС, за придобиване и подобрение на недвижими имоти в режим на СИО. Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници. В резултат на извършения анализ, ревизиращият екип е преценил, че за ревизирания период направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства, съответно налице е доход с неустановен произход за 2018 г. в размер на 14 386,65 лв. Констатирано е, че през 2018 г. ревизираното лице е продало МПС, придобито чрез покупка през период по-малък от една година, като същото се отнася и за 2019 година. Определена е годишна данъчна основа за 2018 г. и 2019 г. за доходи от прехвърляне на права или имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ. Осигурителните вноски на Н. М. за периода 2017 г. - 2019 г., в качеството му на самоосигуряващо се лице, са в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Ревизията по ЗДДС е за периода от 01.01.2017 г. до 02.12.2021 г., през който Н. Т. М. не е бил регистрирано лице по ЗДДС, като с Акт за регистрация по ЗДДС 160422103746327/25.11.2021 г., връчен лично на лицето с Протокол 1691988/03.12.2021 г., е извършена регистрация на Н. Т. М. на основание чл. 97а. ал. 1 от ЗДДС, считано от 03.12.2021 г. В хода на ревизията, органите по приходите са установили данни за укрити доходи от извършвана търговска дейност от РЛ - туристически услуги, свързани с предоставяне на недвижим имот - къща в гр. Пловдив, [улица] за краткосрочно настаняване в стаи за гости. За дейността си AIRBNB получава процент от сумата от наема. След удръжка на собствената си комисионна, AIRBNB превежда остатъка по личната банкова сметка на Н. Т. М.. В РД е посочено, че съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице. Като получател на тези посреднически услуги, за РЛ възниква задължение за регистрация по л. 97а, ал. 1 от ЗДДС. В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от ответната страна ССчЕ. В съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата А. Р. Е. и К. Г.. Съдът е формирал извод за законосъобразност на процесният РА, приемайки, че РА е издаден от компетентен орган, като ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи. Решаващата съдебна инстанция е посочила, че независимо че лицето има адресна регистрация на [улица], не е доказано обстоятелството, че М. и семейството му обитават жилището на този адрес. Според съда въпреки наличието на свидетелски показания, сочещи, че лицето е живяло на адреса,това не означавало, че ФЛ живее там и към настоящия момент. Направен е краен извод в съдебното решение, че законосъобразно годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена по реда на чл.26 ал.1 във връзка с чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ и правилно са начислени допълнителни ЗОВ и ДДС. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което има за последица постановяване на необоснован краен съдебен акт. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдът без да изложи мотиви, бланкетно е посочил, че процесният РА е издаден от компетентен орган и е подписан с валидни електронни подписи. Не е посочил доказателствата, въз основа на които да е извършена проверка на електронните подписи съгласно изискването на чл. 184, ал.2 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК. Административният съд не е установил по категоричен начин, че РА е валиден административен акт, и че е подписан с квалифицирани електронни подписи от издателите му. Решаващият съдебен състав без да изложи мотиви, не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели - Е. и С.. На основание чл. 172 ГПК съдебният състав е следвало да прецени показанията на свидетелите с оглед на всички други данни по делото, което в случая не е сторено. Необосновано е посочил, че това, че лицето е живяло на адреса, не означава, че живее там и към настоящия момент , доколкото релевантният период е 2017 г. 2019 година. Не е изяснен основният спорен по делото въпрос налице ли е за М. изключението по чл. 2, т.3 от ТЗ и във връзка с това, следва ли да се приложат чл.26, ал.7 ЗДДФЛ или чл. 31 и чл. 32 вр. чл. 44 ЗДДФЛ. В тази връзка съдът е трябвало да изследва статута на сградата, с оглед дадените свидетелски показания и представеният нотариален акт, в който е отбелязано, че сградата е "двуетажна еднофамилна с изба жилищна сграда", и едва след това да изложи собствени правни изводи дали жилището в гр. Пловдив,[улица], е обитавано от М. жилище, попадащо в обхвата на чл. 2, т.3 ТЗ вр. §1, т. 87 от ДР на ЗТ. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане на спора, съдът следва да установи дали ЗВР, ЗИЗВР и РА са издадени от компетентни органи и дали същите са подписани с квалифицирани електронни подписи във връзка с изложените в касационната жалба възражения. Съдът също така трябва да изследва статута на сградата с оглед дадените свидетелски показания и представеният нотариален акт, при съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и да установи дали М. извършва хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваното от него жилище към релевантните за данъчното облагане дати. При този резултат по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл и