Решение № 12666 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6004/2023 г.
ВАСПърво отделение15.12.2023 г.докладчик Петя Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 476 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 908/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Мар Саба ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [жк], [адрес], представлявано от управителя А. Стоилова, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 302,54 /пет хиляди триста и два лева и петдесет и четири стотинки/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мар Саба ЕООД, чрез процесуалния представител адв. П. Белелиева срещу Решение 476 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 908/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22002219003147-091-001 от 02.12.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 828 от 20.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ НАП, както и Мар Саба ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 9 874,34 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилна преценката на доказателствата, обосновали крайния извод на съда за материална законосъобразност на РА, както по отношение на отказаното право на данъчен кредит, така и относно непризнатия ВОД. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрисконсулт Бакърджиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Производството пред АС Благоевград е повторно, след като с решение 8975/13.10.2022 г. по адм. дело 10074/2021 г. на ВАС е отменено решение 1107 от 21.06.2021 г. по адм. дело 723/2020 г. по описа на АС - Благоевград и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. С отменителното решение на ВАС са дадени указания до първоинстанционния съд да изложи собствени фактически установявания и формира изводи по приложението на материалния закон, като разгледа последователно законосъобразността на РА в отделните негови части. Относно отказания данъчен кредит за д.п. м.04.2018 г. по 6 бр. фактури 000000060 от 24.04.2018 г., 000000061 от 27.04.2018 г., 000000062 от 28.04.2018 г., 000000063 от 29.04.2018 г., 000000064 от 29.04.2018 г., 000000065 от 30.04.2018 г., издадени от Езир ЕООД, са дадени указания съдът да опише доказателствата, както и материалноправното основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, като формира своя правен извод досежно законосъобразността на РА в посочената част след задълбочена преценка на доказателствата по делото. С оспореното в настоящото производство решение АС - Благоевград е отхвърлил жалбата на Мар Саба ЕООД срещу РА Р-22002219003147-091-001 от 02.12.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 828 от 20.05.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ НАП, с който на Мар Саба ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за д.п. м.04.2018 г. по 6 бр. фактури, издадени от Езир ЕООД в общ размер на 58 156,80 лева и не е признат деклариран ВОД на стоки бутилирана газ за бутикови нужди към Golden Eagle Mon. Ike с VIN [номер]. За да постанови този резултат, в изпълнение на дадените указания с отменителното решение на ВАС, първоинстанционния съд е изложил собствени фактически установявания и формирал изводи за материална законосъобразност на оспорения РА, в отделните негови части. По отношение на непризнатия деклариран ВОД на стоки към Golden Eagle Mon. Ike, Република Гърция и място на получаване в Гърция, съдът е приел, че представените договор за доставка между Мар Саба ЕООД и Golden Eagle Mon. Ike и потвърждения за получаване, следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като са оспорени от ответната страна и жалбоподателя е заявил, че няма да се ползва от оспорените документи. Приел е, че доказателствената сила на представените транспортни документи, в частта относно получаването на стоките е разколебана от събраните в хода на ревизията доказателства. Приел е, че не са представени разрешителни за превоз на опасни товари по отношение на автомобилите, с които се превозват стоките - бутилирана газ за бутикови нужди, нито на шофьорите, осъществяващи превоза; заповедите за командироване на шофьорите не са подписани; пътните листи не съдържат точен адрес на товарене и разтоварване на стоките; посочените количества акцизни стоки газ в бутилки по ЧМР сериозно надвишават установеното по делото количество, което може да бъде превозено с един автомобил; по данни от Агенция Митинци посочените в ЧМР товарни автомобили не са пренасяли бутилирана газ, а неакцизни стоки като строителни материали, изделия от стъкло и пластмаса. Отделно от изложеното, съдът е приел, че гръцкото дружество получател е с управител български гражданин И. Първанов, не е открит представител на декларирания адрес и не разполага с обекти, както и счетоводителят на гръцкия търговец е декларирал, че не са му представяни каквито и да било документи и поради това е подавал нулеви декларации по ДДС, а и плащане на декларираните ВОД не е установено. При тези факти е обоснован извод, че липсва реално извършен ВОД на стоки към Golden Eagle Mon. Ike, Република Гърция и място на получаване в Гърция. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за д.п. м.04.2018 г. по 6 бр. фактури, издадени от Езир ЕООД, съдът е приел, че представените договор за доставка от 24.04.2018 г., сключен между Езир ЕООД и Мар Саба ЕООД, както и приемо - предавателни протоколи към фактурите, следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като са оспорени от ответната страна и жалбоподателя е заявил, че няма да се ползва от оспорените документи. Обоснован е извод, че липсват доказателства за предаване на стоките по преките доставки. Отделно от това е направен извод, че не е установено наличие на стоки при прекия доставчик, за да могат да бъдат прехвърлени на получателя, а и не е доказана последваща реализация с оглед непризнатия ВОД към гръцко дружество. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първият спорен по делото въпрос е доказано ли е от жалбоподателя извършването на ВОД на стоки - бутилирана газ за бутикови нужди към Golden Eagle Mon. Ike, Република Гърция и място на получаване в Гърция. Правилно АС Благоевград е изключил от доказателствения материал представените договор за доставка между Мар Саба ЕООД и Golden Eagle Mon. Ike и потвърждения за получаване, тъй като при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е оспорена автентичността им от ответната страна и жалбоподателя е заявил, че няма да се ползва от оспорените документи. Правилно съдът е приел, че в международните товарителници не се установява мястото на получаване на стоките, както и че доказателствената сила на представените транспортни документи, в частта относно получаването на стоките е разколебана от събраните в хода на ревизията доказателства. Безспорно в хода на ревизията не са представени разрешителни за превоз на опасни товари по отношение на автомобилите, с които се превозват стоките - бутилирана газ за бутикови нужди, нито на шофьорите, осъществяващи превоза; пътните листи не съдържат точен адрес на товарене и разтоварване на стоките; посочените количества акцизни стоки газ в бутилки по ЧМР сериозно надвишават установеното по делото количество, което може да бъде превозено с един автомобил; по данни от Агенция Митинци посочените в ЧМР товарни автомобили не са пренасяли бутилирана газ, а неакцизни стоки като строителни материали, изделия от стъкло и пластмаса. От друга страна, чрез обмен на информация с приходните органи на Република Гърция е установено, че за гръцкия търговец Golden Eagle Mon. Ike, е налице подозрение за измама, същият не е открит на декларирания адрес, няма обекти за съхранение на стоки, счетоводителят на гръцкия търговец е декларирал, че не са му представяне каквито и да било документи и поради това е подавал нулеви декларации по ДДС. За изясняване на фактическата обстановка ревизиращите органи са извършили насрещна проверка на управителя на Golden Eagle Mon. Ike, който е български гражданин И. Първанов. До него е изготвено ИПДПОЗЛ на адреса на лицето в гр. София, [жк], получено е от него лично, но в указания срок и до приключване на ревизионното производство пред данъчните органи, няма представени доказателства. При правилно обоснован извод от страна на административния съд, че стоките не са напуснали територията на страната и не са получени на територията на Гърция от вписания във фактурите получател, се поставя въпросът за добросъвестността на продавача и доколко той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в измама /виж решението на СЕС по делото Teleos, т. 68/. В случая, с оглед установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, следва извод, че РЛ не е действало добросъвестно при осъществяването на процесните операции. Вторият спорен по делото въпрос е доказано ли е от жалбоподателя извършването на реални доставки на стоки - бутилирана газ за бутикови нужди за д.п. м.04.2018 г. по 6 бр. фактури, издадени от Езир ЕООД. Първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на относимите правни норми относно значението на реалността на доставката като условие за възникване на право на данъчен кредит. Предаването на стоката от доставчика на получателя като елемент от доставката по същество представлява положителен факт от обективната действителност, от възникването на който за задълженото лице възникват благоприятни последици. Затова съобразно общите правила за доказване в процеса задълженото лице е това, което следва да установи този факт чл.170,ал.1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Правилно първоинстанционния съд е приел, че представените договор за доставка от 24.04.2018 г., сключен между Езир ЕООД и Мар Саба ЕООД, както и приемо - предавателни протоколи към фактурите, следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е оспорена автентичността им от ответната страна и жалбоподателя е заявил, че няма да се ползва от оспорените документи. При липса на други доказателства относно предаването на стоката, предмет на фактурите, правилно административният съд е приел, че фактът за реалното извършване на доставките е останал недоказан. Твърдяното в касационната жалба оплакване за неправилна преценка на доказателствата е неоснователно, защото макар първоинстанционния съд подробно да е обсъждал всички събрани по делото доказателства, в стремежа си изцяло да съобрази указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, включително относно произхода на стоките, водещия мотив на съда, за да приеме липса на реални доставки, който изцяло се споделя от настоящата инстанция е липсата на доказателства за предаване на стоките. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, а касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. След като съобрази материалния интерес по делото 58 156,80 лева и разпоредбата на чл.8, ал.1, във вр. чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция определя разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 302,54 лева, които Мар Саба ЕООД следва да заплати на Национална агенция по приходите. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение