Решение № 28 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2014 г.

Решение № 28 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Евро Инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково срещу решение № 140 от 05.06.2014 г. по адм. д. № 221/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 140 от 05.06.2014 г. по адм. д. № 221/2014 г., Административен съд - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на "Евро Инвест" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково срещу постановление от 08.04.2014 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Дружеството и Мила Маврова Славчева от гр. Хасково, издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково. Съдът е приел, че извършваната от цитираното лице работа представлява престиране на работна сила, а не предоставяне на трудов резултат - готов продукт. След като съществуващото правоотношение е трудово по характера си, то е следвало да се уреди като такова, поради което издаденият от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково административен акт е законосъобразен. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е изградил изводите си относно фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Оплакването на касационния жалбоподател за съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила (арг. чл. 124 КТ, наименован "Съдържание на трудовото правоотношение"). Съгласно цитирания текст, при трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. По първоначалното дело е било установено, че при извършената на 08.04.2014 г. от органите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково, проверка в складова база, намираща се на Димитровградско шосе, ползвана от "Евро Инвест" ЕООД, около 10 ч., е била заварена на работното място Мила Маврова Славчева от гр. Хасково, чиито трудови функции са били сортиране и опаковка на обувки. За лицето е представен граждански договор № 5 от 07.04.2014 г., според т. 1 от който, Славчева е поела задължението да извърши сортиране на обувки. Цитираната дейност има еднообразен и постоянен характер. С нея не се престира краен продукт, който следва да бъде приет от възложителя и след това - заплатен от него. Лицето работи в обект на дружеството, при която дейност трябва да спазва наложената в складовата база трудова дисциплина. Славчева е открита на цитираното място в установено за "Евро Инвест" ЕООД работно време, което й е известно, а също така почивките и възнаграждението. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че възникналото правоотношение по своята правна природа е трудово, а не по договор за изработка, както твърди касационния жалбоподател. Съгласно чл. 258 ЗЗД, при този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В случая не са налице така посочените елементи на договора за изработка. Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения - чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, в което се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение - чл. 405а, ал. 1 КТ. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че контролният орган на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково е връчил постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение на лице без пълномощия. Разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 КТ задължава работодателят писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. В случая, обстоятелството че до 10.04.2014 г. това задължение не е било изпълнено от Дружеството, не може да се вмени във вина на органите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Хасково. Още повече, че проверка е извършвана в периода от 08.04.2014 г. до 10.04.2014 г. включително. Освен това цитираното оплакване не кореспондира и с абзац 5 и 7 от нотариално завереното пълномощно от 10.04.2014 г., издадено на Добри Василев Христов. В тази връзка, тезата на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не се споделя, тъй като не кореспондира с разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 КТ и цитираното пълномощно, и представлява домогване да се черпят права от неправомерно поведение. Цитираните в тези мотиви правни норми правилно са приложени от първоинстанционния съд. По изложените съображения се приема, че решаващият състав на Административен съд - гр. Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред тази инстанция и липсата на направено искане от ответника, разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,