Решение № 5286 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на кмета на Община Тетевен, подадени чрез процесуалния представител адв. Монева, срещу Решение 918 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело 309/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен по заявление вх. З-295 от 19.07.2021 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне и е осъдена общината да заплати разноски по делото, както и срещу определение 1859 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело 309/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на кмета на Община Тетевен за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално-правните норми. Претендира се обезсилване на съдебното решение, а в условията на евентуалност неговата отмяна, както и присъждане на съдебни разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното определение по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което се измени съдебното решение в частта за разноските. Ответниците С. И. М., В. С. И., Т. Я. П., И. Я. Я. и Б. Я. И., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, оспорват касационната и частна жалби и изразяват становище за тяхната неоснователност по съображения, изложени в писмени бележки и писмено възражение. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната и частната жалби са основателни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. М., В. И., Т. П. и И. Я. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен по заявление вх. З-295 от 19.07.2021 г., подадено от С. М., В. И. и Т. П., с което е поискано на основание § 9, ал. 2 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ да се отмени заповед 1224/18.11.1982 г. на председателя на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общински народен съвет /ОНС/ - Ловеч в частта относно отчуждаването на част от поземлен имот с пл. 244, кв. 42 по регулационния план на [населено място], собственост на Я. И. В.. Видно от приложено по делото удостоверение за наследници изх. 144/19.07.2021 г. жалбоподателите и заинтересованата страна са наследници на Я. И. В.. Административният съд е приел, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен по подаденото заявление, който е компетентния орган по § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, както и че жалбата е подадена от надлежни страни, доколкото съгласно приложено удостоверение за наследници жалбоподателите са наследници на Я. И. В., и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. За да отмени оспорения мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай мълчанието на органа е незаконосъобразно, доколкото административният орган е следвало да се произнесе изрично по заявление с вх. З-295/19.07.2021 г., като преди да разгледа въпроса по същество, императивно е длъжен да разгледа предпоставките, визирани в чл. 27 от АПК във връзка с представено по делото писмо изх. 671/1/10.10.2005 г. на заместник - кмета на Община Тетевен, и едва след като приеме, че такива не са налице, да постанови изричен акт по съществото на искането. Според административния съд в случай, че са били налице обстоятелства по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, ответникът е следвало да се произнесе с изричен административен акт по молбата, но не по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а по реда на чл. 27, ал. 2, т. 1 или т. 2 от АПК, във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 56, ал. 2 от АПК или по реда на чл. 99 и сл. от АПК, и при положение, че са налице съответните условия за това. Прието е от съда още, че в случая административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е събрал необходимите доказателства с цел изясняване дали всички посочени в нормата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ предпоставки са налице. Съдът приема също така, че във връзка със заповед 1224/18.11.1982 г. ан ИК ан ОНС Ловеч по делото не са представени конкретни доказателства, че жалбоподателите, респ. заинтересованото лице, или техният общ наследодател Я. В., са получили определеното им обезщетение. Според съда от приетите по делото доказателства безспорно се установява, че процесният недвижим имот, предмет на отчуждителното производство не е завзет не само до 30.10.1998 г., а и до настоящия момент. Въз основа на това съдът е приел, че обжалваният мълчалив отказ следва да бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган за изрично произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С определение 1859 от 15.10.2024 г. по адм. дело 309/2021 г. Административен съд Ловеч, в производство по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е оставил без уважение молбата на кмета на Община Тетевен за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай към датата на подаване на жалбата е налице формиран мълчалив отказ, както и че жалбата срещу този отказ не е просрочена. В тази връзка следва да се има предвид, че се явява неоснователен довода на касатора, че срокът за произнасяне на административния орган е този по чл. 57, ал. 1 от АПК. Приложимата хипотеза в случая е тази на чл. 57, ал. 5 от АПК, тъй като за издаването на заповед на кмета на общината за прекратяване на отчуждителното производство е необходимо събиране на доказателства относно съществени за произнасянето на административния орган обстоятелства завзет ли е недвижимия имот до 30 октомври 1998 г. и завършено ли е било отчуждителното производство. В случая не е налице и предсрочно подадена жалба, тъй като удостоверението, издадено от Районен съд Тетевен, е изискано и получено в рамките на законоустановения едномесечен срок за произнасяне на административния орган. Неоснователен се явява и доводът на касатора, че първоинстанционната жалба е била недопустима на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, доколкото по делото не се установява от една страна постановеният изричен отказ от 2005 г. за прекратяване на отчуждителната процедура да е влязъл в сила лисват доказателства за редовно връчване на акта на заявителя, както и предвид на обстоятелството, че не е налице идентичност между страните в двете административни производства. При преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. В случая установените в хода на първоинстанционното производство факти и обстоятелства обосновават извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, обратно на приетото от административния съд. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е постановен при неправилно възприемане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с приложимата в случая хипотеза на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Систематичното място на § 9 в преходните разпоредби на ЗУТ, както безпротиворечиво приема и постоянната съдебна практика, сочи, че двете разписани в ал. 1 и ал. 2 хипотези уреждат случаи на заварени от ЗУТ незавършени отчуждителни производства по ЗТСУ /отм./. Разликата между двете хипотези на § 9 от ПР на ЗУТ е, че в ал. 1 се изисква имотът да е завзет, а по ал. 2 да не е завзет до 30.10.1998 г., като предпоставките и за двата случая, както вече беше посочено, е наличието на започнало по ЗТСУ /отм./ отчуждително производство, което не е завършило до отмяната му. Следователно, изискването на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ е за висящност на отчуждителното производство към момента на влизане в сила на ЗУТ, което определя и компетентността именно на кмета да прекрати това производството при наличие на останалите кумулативно изискуеми предпоставки. Именно и поради това § 9 от ПР на ЗУТ не съставлява реституционна разпоредба, а касае приключване на отчуждителни производства, започнали по реда на ЗТСУ /отм./ и незавършени към момента на влизането в сила на ЗУТ. В конкретния случай при съвкупна преценка на доказателствата по делото безспорно се установява, че отчуждаването на процесната част от имот пл. 244, кв. 42 по регулационния план на [населено място] /сега съставляващ имот с идентификатор 62579.501.591 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]/ е започнало през 1982 г. с издаването на заповед 1224/18.11.1982 г. на председателя на ИК на ОНС Ловеч, продължило е с определяне на парично обезщетение с изготвен оценителен протокол 4829/05.11.1982 г. на Комисия по чл. 265 от ППЗТСУ /отм./, по който оценката е изменена с решение от 11.02.1983 г. на Районен съд Тетевен, постановено по гр. дело 554/1982 г., и е приключило през 1984 г., когато по делото са налице данни /като например съобщение 40/1990 г., подписано от главния счетоводител и председателя на ОНС Тетевен; писмо на председателя на ИК на ОНС Ловеч от 09.07.1990 г., адресирано до Б. И. наследник на Я. В.; изричен отказ на заместник кмета на Община Тетевен по подадена молба вх. 671/29.04.2005 г. от Б. И., обективиран в писмо от 10.10.2005 г.; удостоверение АБ-817 от 27.02.1985 г. на ОНС Тетевен/, че сумата за обезщетение е внесена в ДСК по сметка на правоимащия Я. В. праводател на заявителите в административното производство и настоящи ответници. В тази връзка следва да се има предвид, че с превеждане на сумите по обезщетението за отчуждената част от недвижимия имот на влог в ДСК на името на отчуждения собственик, отчуждителното производство приключва. Реалното получаване на сумите от правоимащия е неотносимо и не може да се поставя обективното обстоятелство - проведена до край и законосъобразно отчуждителна процедура, в зависимост от субективното обстоятелство - волята и действията на лицата да си получат преведените суми във времето. Нещо повече, в конкретния случай не се установява след превеждане на обезщетението по сметка в ДСК през 1984 г. и до смъртта на Я. В. 1987 г., последният да е инициирал някакво производство по отмяна на отчуждаването. Така установеното по делото от своя страна обосновава извода, че в конкретния случай към момента на влизане в сила на ЗУТ 02.01.2001 г., не е било налице висящо отчуждително-обезщетително производство, което да подлежи на прекратяване по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. С оглед на това, изводите на съда за приложимост на разпоредбата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ и незаконосъобразност на мълчаливия отказ на кмета на Община Тетевен се явяват необосновани и незаконосъобразни. Нормата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ въвежда самостоятелно основание и то за прекратяване на неприключило отчуждително производство, а не за възстановяване собствеността върху отчужден имот по приключило отчуждително производство, каквото се установява в случая. Предвид гореизложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата на С. М., В. И., Т. П. и И. Я. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Тетевен да се произнесе по подадено от тях заявление по реда на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Предвид установената незаконосъобразност на оспореното съдебно решение на отмяна подлежи и постановено по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, определение, с което е оставена без уважение молбата на кмета на Община Тетевен за изменение на съдебното решение в частта за разноските. При основателността на касационната жалба в полза на Община Тетевен следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за касационната инстанция внесена държавна такса по сметка на ВАС в размер на 70 лева и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, съгласно приложени по делото договор за осъществяване на процесуално представителство , защита и съдействие от 03.06.2024 г., фактура от 03.06.2024 г. и преводно нареждане от 05.06.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,